Начало Здравна медиа Видео Здравни новини Анелия Раймова, пациент с ревматично заболяване към чиновниците: Не ми пречете да прегърна дъщеря си!

Анелия Раймова, пациент с ревматично заболяване към чиновниците: Не ми пречете да прегърна дъщеря си!

Обичам чистотата на планината. Да отвориш широко очи и да зарееш поглед в пространството, да отпуснеш сетива в полъха на вятъра – не знам дали има друго на този свят, което може да ме направи по-щастлива. Освен ръцете на дъщеря ми, които протяга към мен в очакване да я прегърна...В гласа на Анелия промъква плаха тъга, която тя трудно прикрива. Започваме да говорим. За болката и за нещата от живота. За възможностите на медицината и за всевластието на бюрокрацията. За слабостта на болния и за всесилието на чиновника.  

„Не бих казала, че се чувствам безсилна. Напротив, болестта ме научи да се владея и да търся изход. Но съм смутена и огорчена, от това което ми се случва. Всъщност, още много хора са като мен.“,казва младата икономистка от София, която от три години е с диагнозата ревматоиден артрит.
Сега изходът за Анелия Раймова е очакването. Очакването на по-добро време, когато някой в държавата ще проумее, че е много по-добре болните да се лекуват по начин, който ще им позволи да бъдат пълноценни и продуктивни, а не да й тежат. Трудно ми е от гледната точка на икономист да проумея тази позиция, признава тя и се опитва с прости думи да обрисува ситуацията, в която е изпаднала:
„Първо ми назначиха нестероидни противовъзпалителни лекарства, после минах на кортикостероиди. Ревматологът ми обясни, че това е последователността, която задължително се спазва при заболяване като моето. После дойде ред на метотрексата – понесох го тежко, за кратко развих алергия, възпалението на глезена ми не минаваше, появиха се и други усложнения, заради което спряха лечението. По мнението на специалистите трябва да премина на терапия с биологични лекарства. Изчаквам с подаването на документите, тъй като все още нищо не е ясно – безумни критерии, много формализъм и убийствен хаос. Тя може дълго да говори за непоносимите болки, за  сутрешната скованост, за опадалата коса и тежките обриви , за подпухналите клепачи и отоците по лицето, за убийствената умора, която идва толкова бързо и все не преминава. Анелия си дава сметка, че това не трябва да бъде нейното битие, нейният живот, нейното бъдеще. „Само не мога да си обясня защо държавата ни предпочита да плаща болнични, а не лечение, което ни изправя на крака и ни връща на работа. Питам се също така кой би имал полза да отсъстваме често, да бъдем непълноценни служители и да не произвеждаме, да лекуваме още много усложнения, които се появяват с времето и в крайна сметка да се озовем в редиците на инвалидите, на които същата държава ще изплаща пенсии.“ Засега не само Анелия, но и още стотици болни като нея си задават тези въпроси. А отговорът все не идва и не идва...

У нас има грижа за бюджета, а не грижа за болния, коментира лаконично икономистката, която тези дни е прочела публикуваната стенограма от последното заседание на Надзорния съвет на Здравната каса. Не крие възмущението си от бездушието, което лъха от казаното там. Не крие и страховете си за бъдещето. „Всъщност, знаете ли, те ми пречат да правя всичко, което ми носи радост. Пречат ми да бъда щастлива. А искам пак да мога да ходя в планината, да танцувам, да правя ежедневните си кросове в парка, да обуя елегантни обувки  и да  прегърна спокойно дъщеря си. Тя още не се е отърсила от спомена за моите болки –  не беше много далеч времето, когато не можех да я гушна, нито да избърша сълзите й, защото ръцете ми бяха сковани...“ Всички желания се сбъдват на Коледа,  казваме си двете вместо „довиждане“. Казваме си го пред  стола с многото пирони. И някак по детински ни се иска да повярваме, че тази година добрият старец ще донесе в чувала си дългоочакваното решение за Анелия и всички като нея.

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ВИДЕОТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ВИДЕОТО

ВИДЕОТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияАнкетиИнтервютаЗдравни съветиИсторияЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаМедицински изследванияБотаникаЛеченияСпециалисти