Начало Здравна медиа Здравни новини Били ли са ви? И ако ви е срам да признаете, аз ще бъда първа

Били ли са ви? И ако ви е срам да признаете, аз ще бъда първа

 Били ли са ви? И ако ви е срам да признаете, аз ще бъда първа - изображение

Така ми се иска още в началото на тази история да ви попитам: Били ли сте някога бити? Иска ми се да ви попитам и да ми отговорите: някога някой удрял ли ви е така, че да ви спре въздуха, така че да искате да крещите, а да не можете, някой ритал ли ви е с такава злоба, че да поискате по-скоро да умрете, отколкото да поемете още…

Искам и ще ви попитам, но не сега. Първо ще ви разкажа нещо. И това нещо не е поучително, нито е смешно. Не е нещо, което ще лайкнете в социалните мрежи, защото никой не лайква такива неща. Напротив, оставяме ги да висят във въздуха като обесени неудачници, на които ни е твърде срам дори да съчувстваме.

А всъщност тези бесилки са навсякъде около нас и всеки ден няколко живота увисват там, чакайки помощ и страхувайки се и срамувайки се да извикат такава…

Вчера беше неделя, а в неделя с дъщеря ми играем федербал в парка. Часът е 9 сутринта. Не е оживено, даже е сравнително тихо. Играем и се смеем. Кеф.

Покрай нас минава семейство – родителите на около 30 - седнаха на близката до нас пейка, а момиченцето им - на около 5 – се затича към люлките. Ние продължаваме да играем. Но става все по-невъзможно заради разговора, който достига до нас:

- Не можеш, Мария, да ми казваш ти на мене кога ще пия, колко ще пия и защо не трябва да пия…

- Просто исках да ти кажа, че…

- А бе, ти чуваш ли какво ти говоря бе, смотло, не можеш бе – гласът на мъжа е повече от мъжкарски, хора! Говори провлачено и с такава самоувереност, че всичко ми се преобръща.

- Смотло ли ми каза, аз съм смотла, а ти какъв си бе, пиянко такава…

- Еей, не ме предизвиквай, ше ти смачкам главата…

Усетих, че нещата тръгват на зле и тръгнах към дъщеря ми, която ме погледна уплашено.

- Баси педала смотан си ти, знаем, че те бива да биеш жени, в това поне те бива…

- Малее, тоя път те утрепах – при тези думи аз закрих лицето на дъщеря ми с ръка, опитвайки се в същото време да я отдалеча, а той хвана жена си за косата, започна да я удря по лицето, после я събори на земята и започна да я рита. Няма как да ви опиша какво ме заля. Исках да хукна към тях и да ги разтърва, но при мисълта какво ще причиня да дъщеря си, се отказах от това геройство. Започнах да се оглеждам за хора, които да накарам да се обадят на полицията, защото не носих телефон, мернах някаква жена и започнах да й крещя, че там един мъж пребива жена си, а тя просто ми отговори:

- Ама вие как така ще се месите, семейни работи са това, ще се оправят…

Аз, честно ви казвам, не знам как преглътнах желанието си да я напсувам. Мъжът беше спрял с ритниците, а жената бавно се изправяше – не спираше да плаче, плачеше с глас, беше кална от мократа пръст и от обувките му. Той запали цигара, а тя забърза към люлките, взе детето си на ръце и побягна, а мъжът я последва, крещейки…

Това беше. Изчезнаха. Аз продължавах да стоя там, напълно загубила чувството си за реалност, стоях там, гушнала детето си и плачех. Вярвате ли ми, бих го наритала, така ми се искаше, дори с риск и аз да отнеса боя, бих го наритала с кеф, ако бях сама, бих наритала и безразличната жена, която ми отказа да звънна на полицията, бих ритала всичко и всички в този момент.

Това не може да се случва. Не трябва. Тези хора изглеждаха толкова наред – приятни, добре изглеждащи…

Питам какво трябва да се случи на някой, за да прояви такава жестокост. Какво в нормалните на вид на мъже трябва да умре, за да причинят подобно нещо на жена? На своята жена? Въпреки че и на чужда не приемам. Кой краде сърцата на тези хора? Комплексите, безпаричието, личните неуспехи, липсата на самочувствие, какво? Недоумявам.  Ако една жена те вбесява, зарежи я, защо я убиваш, нещастнико? И колко дълго може да продължи смъртта на една малтретирана  жена?

А сега ви слушам.  Били ли са ви? И ако ви е срам да признаете, аз ще бъда първа - изядох един доста силен шамар преди години от ревниво гадже. Как се почувствах? Унизена. Идваше ми да наема някой, който да го пречука, но нямах толкова пари, а ме беше срам да моля приятел. Беше ме срам да кажа, че някой ме е ударил. И сега ме е срам, въпреки че са минали толкова години. Знам, че всеки, който е бил удрян, го е срам. А този срам прецаква, тъпче и убива.

Всеки, който може да си позволи да ви удари, да ви разплаче, да ви унижи и да ви срине всичко, е просто един палячо, лузър. Той не може нито да докосне сърцето ви, нито тялото ви, така че да предизвика друга възбуда освен тази, породена от страха. Той НЕ ви заслужава, не заслужава сълзите ви, нито живота ви...

Това исках да ви разкажа.
И да ви кажа.
Не се срамувайте.
Бягайте.

За Framar.bg:

4.8, 11 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С НОВИНАТА

КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА

НОВИНАТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноПсихологияНовиниСоциални грижиЛайфстайлСнимкиАнкетиЗдравни съветиБотаникаЛеченияОрганизацииТестовеСпециалистиРецептиИсторияСпортХранене при...Алтернативна медицинаЗаведенияКлинични пътекиНормативни актовеДиети