Начало Здравна медиа Интервюта Доротея Луканова: Диабетът е просто част от ежедневието, не се страхувайте

Доротея Луканова: Диабетът е просто част от ежедневието, не се страхувайте

Доротея Луканова: Диабетът е просто част от ежедневието, не се страхувайте - изображение

Знаете ли, че най-страшното на страха е често самият страх. Диабетът е такава болест, че ако се поддадеш на уплаха, то с теб е свършено. Необходима е воля, желание за победа и сили за борба. И много често успяваш! Доротея Луканова е на 42 години, филолог, понастоящем работещ и пишещ от дома родител на дете с диабет тип 1.

Как идва болестта диабет? Ще ни разкажете ли как беше открита?
Диабет тип 1 идва със своята крайна клинична изява внезапно като основните симптоми са:

  • Повишено консумиране на течности
  • Повишена консумация на сладки храни/ въглехидратни храни
  • Усилено и като честота и като количество уриниране
  • Лесна уморяемост и загуба на тегло

След съвет на близък приятел стоматолог направихме кръвни изследвания на кръвната захар и резултатът на гладно беше 18 ммол, което е 4 пъти над нормата.
При постъпване в болницата още същата вечер нивата бяха стигнали до 34 ммол.
Симптомите продължиха не повече от 7-9 дни преди да направим изследванията и според лекарите доста бързо сме отишли, което спести на детето по-сериозни състояния.
При поддържането на такива високи нива на кръвната захар се повишава съдържанието на кетони в урината и може да се стигне до диабетна кома.
От момента на приемане на детето ни в болницата, беше поставен на системи с физиологичен разтвор и инжекционно поставяне на инсулин на всеки три часа, заедно с антикетогенна хранителна диета до изчистване на кетоните от урината.
Всичко се случва бързо, вземат ти детето, поставят абокат и се започва. А ти, родителят присъстваш и правиш, каквото ти кажат.
Не знаеш какво да мислиш, знаеш, че ти спасяват детенцето и слушаш и изпълняваш. Това се случи вечерта в 21,00 часа и до 5 часа сутринта на другия ден, кетоните бяха в норма, съответно преминахме на стандартно поставяне на инсулин три пъти дневно – бързодействащ и един път преди лягане на бавнодействащ (базален) инсулин.

И какво последва, как прекарахте първите дни, лесно ли се свиква с нещо, с което ще трябва да живееш цял живот?
Другият родител се прибира вкъщи сам и прекарва цялата нощ в четене на всякаква информация за диабета и открива цяла нова вселена, много плашеща.
Режимът на Денис (тогава на 4 г. и 5 месеца) се състоеше в следното:
3 апликации на инсулин преди основните хранения: сутрин, обед и вечер, 3 междинни закуски и 8 пъти мерене на кръвна захар.
Целият ти ден минава в точни часове, мерене на въглехидрати, слушане на лекции, обучителни и опити да не се сринеш.
Още на другия ден научаваш присъдата, а тя е – диабет тип 1 е нелечимо автоимунно заболяване, което е за цял живот. Мозъкът ни е така устроен, че винаги търси надежда и изход от всяка ситуация. Но тук – няма такъв и колкото по-бързо приемеш като родител, че няма какво да направиш, а трябва бързо да се събереш, да стиснеш зъби и да учиш и четеш максимално бързо, за да си от полза за детето си и да постигнеш добра рутина на режима и най-  вече оптимални нива на кръвните захари с точните дози инсулин и правилно подбрана храна.
Противно на всички очаквания диабетиците тип 1 могат да се хранят с всичко, стига да е в точен въглехидратен грамаж съобразен с инсулиновата доза, степента на физическа активност и сезона. През лятото, когато е топло нуждите от инсулин спадат, а през зимата малко се покачват.
Благодарение на няколкото майки с деца, които идваха за пореден път с давност на диабета 1-2 или повече години, научаваш, че се живее с диабет, когато се спазват правилата и няма билка или алтернативна медицина, която да върне вече унищожените бета клетки на панкреаса, които произвеждат при нас здравите необходимия инсулин.
Разбира се, винаги остава надеждата, че медицината се развива и може би е въпрос на време да се намери лек и за това коварно заболяване. А то е коварно именно с последствията, в случай, че не се поддържат адекватни стойности на кръвната захар – пораженията са върху бъбреците, сърдечно-съдовата система и нервната система. Най-опасните са – ретинопатия, която може да доведе до трайна слепота, нефропатия, която може да доведе до ампутация на крайници и бъбречна недостатъчност.

Какво променя заболяването диабет в живота на едно малко момче? Начина на хранене, живот, всички извънредни мерки за сигурност?
На пръв поглед животът се променя изцяло, но след преживяването на първоначалния шок, започваш да подреждаш пъзела и малко по малко да се връщаш в реалността. Всеки родител иска за детето си пълноценно, весело детство, здраве и радост. И наистина, можем много повече отколкото си мислим.
Когато вече започваш да споделяш на всички около теб за диабета, а това трябва да се прави, за да знаят близките и приятелите какви са опасностите и как могат да са от полза и за какво да внимават.
Най-опасното състояние в краткосрочен план е хипогликемията, а именно спад в нивото на кръвната захар под 3,5 ммол. В случай, че не се приемат бързи въглехидрати, за да се балансира нивото, е възможно да се стигне до загуба на съзнание и смърт, в случай, че не се реагира навреме.
В болницата преминаваме специално 5 дневно обучение с лекции и това как се реагира в различни ситуации. Изписват те единствено, след като си покрил критериите за подготовка и информираност посредством писмен въпросник и разбира се адекватни практически умения за поставяне на инсулин, овладяване на хипогликемии и подготовка на храна, измерване на въглехидрати.

Как разпознават заболяването диабет околните?
Отношението на всички близки беше специфично в началото, особено на по-възрастните. Някъде около 2 месеца продължиха опитите да се търсят алтернативи и да се предлагат. И само адекватната подготовка от лекарите и сестрите в болницата и големият ни инат, ни спаси от това да залитнем към някаква странична пътека, която би навредила на детето, вместо да помогне.
Диабет тип 1 е нелечимо заболяване към момента и е задължително да се третира с инсулин и хранителен режим, двигателен режим и много, много търпение.

Има ли достатъчно информираност и адекватна грижа за такива деца в детската градина? Как приеха заболяването децата от групата? Промени ли се отношението им към детето ви?
Връщането в детската градина, която отложихме с 4 месеца беше малко трудно поради проява на страх от страна на ръководството на детското заведение, но след като убедих директора и медицинската сестра, че аз, като майка съм на разположение и ще имам грижата за измерванията на кръвните захари, както и това, че детето ми ще посещава детската градина до обяд, отпорът намаля.
Още повече, всички родители на останалите деца, с които нашето момченце вече имаше изградени отношения, по собствена инициатива ни подкрепиха с подписка, в която се включиха без изключение, всичко се подреди.
Сега, няколко месеца по-късно сме в една чудесна рутина и вече нямаме проблеми. Изключително съм благодарна на всички тях за човещината и подкрепата, която в такъв момент е много, много важна.
А за институциите мога да кажа – нужна е спешна държавна намеса както в детските градини, така и в училищата в подкрепа на различните, защото иначе вървим към нещо, което може да се нарече само с една дума и тя е дискриминация.
По отношение на дечицата в детската градина, мога само да кажа едно – те приеха Денис обратно с толкова радост, защото за тези 4 месеца отсъствие им липсваше и с интерес ме разпитват за диабета, за това как меря кръвната захар, даже знаят кога идвам и за какво и ако Денис се е разсеял в игра все ще се намери някой помощник, който да го извика и подкани да дойде при мен, за да си свършим процедурите.
Децата са истински, те обичат с цялото си сърце, те не делят хората, те са мили, готови да помогнат винаги  и не се плашат лесно.

Как стои въпросът с храната?
Както споменах по-рано, храненето е неразривна част от режима на диабетика. Противно на знанията на хората, диабет тип 1 не изисква пълно ограничаване от въглехидратна храна.
Много хора смятат, че въглехидратната храна, която диабетикът трябва да избягва е сладката такава. Подозирам, че поради по-голямата информираност за диабет тип 2 спрямо тип 1 идва и тази нагласа.
Всичко може да се яде, но при следните условия:
1/ Всяко хранене се изчислява като въглехидрати и се съобразява с инсулиновата доза, като за всеки диабетик координацията между двете е специфична и се открива с практиката.
2/ Не бива да се консумира въглехидратна храна между храненията, защото ще повиши кръвните захари или ако по изключение се прави (на празници и рождени дни), се поставя допълнително инсулин.
3/ Когато се постави инсулиновата доза, всичко, което е подготвено и изчислено трябва да се изяде.
4/ Прием на бързи въглехидрати е допустимо, даже задължително при хипогликемия (захар, мед, бонбони със захар, напитки със захар) и в малки количества с храненето, съобразени с дозата инсулин.
5/ Прием на бързи въглехидрати се налага по време на физическа активност над 30 минути и според натоварването и организма на диабетика.

Какво ще кажете на всички, които са засегнати от заболяването диабет?
Това, което искам да кажа на всички засегнати от диабета е – НЕ сте сами, всички сме заедно в битката и ще се справим. Слушайте лекарите, слушайте собственото си тяло, не се страхувайте и не правете диабетът основно нещо в живота си. Той е една част от ежедневието, с която трябва да се свикне като с миенето на зъбите, или с настинка, по време на която правим определени неща ,за да се подобрим, само че с тази разлика, че е за цял живот. Засега.

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ИНТЕРВЮТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

ЛайфстайлИсторияСнимкиНовиниХранене при...Здравни съветиХрани и ястияДиетиАнкетиТестовеЛюбопитноСпортОрганизацииЛеченияМедицински изследванияБотаникаЗдравни проблемиКлинични пътекиАлтернативна медицинаИнтервютаПроизводителиЗаведенияСпециалисти