Начало Здравна медиа Интервюта Д-р Елена Чорбаджиева: Пациенти с болест на Паркинсон се връщат на работа след поставянето на помпа с интестинален гел

Д-р Елена Чорбаджиева: Пациенти с болест на Паркинсон се връщат на работа след поставянето на помпа с интестинален гел

Д-р Елена Чорбаджиева: Пациенти с болест на Паркинсон се връщат на работа след поставянето на помпа с интестинален гел - изображение

Д-р Елена Чорбаджиева е млад лекар, взема специалност по неврология през 2013 г. От близо 4 години работи в Първо неврологично отделение по Паркинсонова болест към Клиниката за двигателни нарушения на УМБАЛ "Свети Наум" в София

Кое е най-трудното при лечението на дегенеративни неврологични заболявания като болестта на Паркинсон?

Лечението на пациентите с Паркинсонова болест по принцип е предизвикателство, тъй като трябва много прецизно да се определи терапията. Понякога болните получават усложнения от лечението. С напредването на заболяването пък се влошават и пак трябва да се правят корекции в медикаментозната терапия. Може да се каже, че антипаркинсоновата терапия е изкуство.

Кога се смята, че Паркинсоновата болест е напреднала и как се променя лечението тогава?

Пациентите навлизат в късната фаза на заболяването, когато получат усложнения – двигателни флуктуации и дискинезии. Това са допълнителни неволеви движения на тялото, които затрудняват ежедневните им дейности или пък им нарушават походката, предизвикват падания. Друг показател е, че започва да се изчерпва действието на единичната доза на медикаментите, т.е. скъсява се интервалът, в който те се чувстват добре след приема на лекарството. Ако първоначално от една таблетка са се чувствали нормално 4-5 часа, с годините този интервал започва да се скъсява. Някои пациенти са "разковани" само за 1 час, след това се сковават и чакат следващия прием на медикамента. При такива болни преминаваме към новите методи на лечение на късна Паркинсонова болест, които са налични и в останалата част на Европа. Това е лечение с помпа с интестинален гел, дълбока мозъчна стимулация и от началото на 2016 г. имаме също лечение с апоморфинова помпа.

Всичко това поема ли се от Здравната каса?
Само помпените (инфузионните) терапии като помпа с интестинален гел и апоморфин се реимбурсират на 100% от Здравната каса. Докато дълбоката мозъчна стимулация се заплаща напълно от пациентите и е много скъпа.

Лечението с интестинален гел е в България от края на 2009 г. Вече имаме 51 пациенти на помпена терапия, които успешно се лекуват. Комисията, която определя кои болни са подходящи за тази терапия, е в нашата болница с председател акад. Миланов. Иначе помпи се поставят и в Александровска болница.

Какви са критериите за включване на тази терапия?

Трябва да е поставена сигурна диагноза Паркинсонова болест, а не да е налице някакъв паркинсонов синдром. Освен това пациентите не трябва да имат тежки придружаващи заболявания, примерно ритъмнопроводни нарушения на сърцето, инфаркт, чернодробна или бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания в активна фаза. Не трябва също да имат психични заболявания и тежка деменция, както и клинично значими отклонения в лабораторните показатели. Обикновено пациентите на помпена терапия са под 70-годишни, но имаме и прецедент – 80-годишен пациент.

Това лечение значително подобрява състоянието, повлияват се както моторните, така и немоторните симптоми, хората стават независими, могат самостоятелно да се обгрижват и не изискват грижа от страна на близките.  

Защо се подобрява моториката на пациентите при лечение с интестинален гел?

Защото с помпата постигаме постоянна 16-часова инфузия през часовете, когато пациентът е най-активен. Лекарството се подава с определена скорост и има постоянно насищане с лекарството. По този начин се избягват флуктуации в състоянието, значително се намаляват сковаността, треперенето и дискинезиите. Практически през целия ден хората са подвижни, ходят нормално, не се сковават. Но ако имат редки моменти на скованост, могат да си направят допълнителна доза, която бързо да задейства и да се овладее това състояние.

Как определяте дозата, която се подава с помпата?

Дозата се изчислява на базата на предходната лекарствена терапия с таблетки. Със стартирането на помпата сутрин се подава най-голямата доза, която да помогне на пациентите да преодолеят състоянието на скованост, сутрешната акинезия след неприемането на медикаменти през нощта. До 30 минути тази доза трябва да подейства и да спре треперенето и сковаността. След това почасово интестиналният гел се подава с определена скорост.

Трябва ли да постъпи в клиника болният, докато се подготви за тази терапия?

Има два етапа на лечение с тази помпа. Първият етап е поставянето на назоинтестинална сонда от носа до тънките черва. Това е етапът на нагласяване на дозата, на самата титрация. Тогава виждаме доколко има отговор към лечението, доколко е адекватен, добър или задоволителен и доколко самият пациент може да борави с помпата, как би се чувствал при такова лечение. Защото то продължава до края на живота му. Ако видим положителен ефект, преминаваме към следващата фаза. Чрез хирургична манипулация се поставя стома – устройство, закрепено за вътрешната страна на стомаха.

От него външна тръбичка излиза на кожата и се свързва с помпата, заредена с лекарството под формата на гел. А вътрешна тръбичка стига до тънките черва, където се отделя лекарството и се всмуква от червата. Хирургичната манипулация не е тежка, извършва се за около 20 минути под венозна анестезия. Прави се в гастроентерология. След това пациентът се събужда и веднага се закача помпата. Няма практически сериозни усложнения. Разбира се, биха могли да се получат като при всяка хирургична намеса. Обикновено пациентите съобщават за периоперативна болка около стомата.

Как се носи помпата?

Машинката с касетата с лекарството не е много тежка. Обикновено се носи в чантичка на колан или пък през рамо. Сега се правят потници и тениски със специален джоб за помпата, за да не създава тя дискомфорт. Пациентите ни се шегуват, че заради чантичката с машинката ги вземат за контрольори от градския транспорт.

Вероятно сутрин човек от семейството трябва да зареди касетата с интестиналния гел в помпата?

Да. Хубаво е това да се прави от близък човек, който живее с пациента. Ако той е скован и не може да си закачи помпата с касетата, трябва все пак някой да му помогне. Инфузията е 16-часова и вечерта се изключва, а тръбната система се промива, затапва се и човекът ляга да спи.

Какво е лично за вас удовлетворението от лечението на Паркинсонова болест?

Удовлетворение за мен е, когато видя пациентите, а и близките им щастливи, че след дълъг етап на боледуване хората са сравнително независими и могат да се справят с ежедневните си дейности. Ние имаме млади пациенти, които се връщат на работа след поставянето на помпата. И за по-възрастните това е важно: да са независими, а не да чакат като инвалиди на грижите на някой друг. Не е малко в днешно време да видиш пациент, който вече живее добре, усмихнат е и има вяра на медицината и на лекарите в България.

За повече информация за Живот с Паркинсон на: www.parkinson.bg

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ИНТЕРВЮТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

НовиниЗдравни съветиЛюбопитноИнтервютаХранене при...Научни публикацииЗдравни проблемиСнимкиНормативни актовеИсторияЗаведенияЛеченияКлинични пътекиСпортБотаникаАлтернативна медицинаСпециалистиОрганизацииСоциални грижиЛайфстайлАнкетиДиетиГеографияЛичностиНаправления в медицинатаМедицински изследванияТестовеОбразование