Начало Здравна медиа Интервюта Мариана Кукушева, председател Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Измамно е, сивият сектор да поддържа ниски цени, той всекидневно изпомпва финансовите ресурси на българския потребител

Мариана Кукушева, председател Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Измамно е, сивият сектор да поддържа ниски цени, той всекидневно изпомпва финансовите ресурси на българския потребител

Мариана Кукушева, председател Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Измамно е, сивият сектор да поддържа ниски цени, той всекидневно изпомпва финансовите ресурси на българския потребител - изображение

Трябва да сме внимателни към нетипичните за нашите географски ширини хлябове и да ги ползваме като гурме хлябове, защото не знаем къде са отгледани суровините

 -Г-жо Кукушева, как оценявате 23-тото издание на БУЛПЕК, което приключи преди дни?

-БУЛПЕК вече е наложена марка за професионално изложение на хлебарите и сладкарите. То е във всички международни каталози за панаири. Безспорно това е най-авторитетната проява в областта на хлебопроизводството и сладкарството у нас, организирана от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Представители на чуждестранни фирми идват, за да разгледат точно зоната на БУЛПЕК. Тази година изключително голям бе интересът от френски, холандски, полски, словенски и датски фирми.

-На какво заложи изложението тази година?

-БУЛПЕК 2016 заложи на присъствието на производители, които имат нови продукти със защитено качество, тествали са ги на пазара и пазарът вече има отношение към тях. Няма комисия или експерт, които да кажат дали един продукт става или не, стига да е спазено българското и европейско законодателство, стандартите и да не е опасно за човешкото здраве. Но от тук нататък има само един волеизявител и това е потребителят с главно „П”.

По време на най-големите в страната и в Югоизточна Европа изложения в областта на хранително-вкусовата промишленост БУЛПЕК се намира в най-добрата зона на Интер Експо Център – срещу главния вход. В това има известна символика за важността на хляба. Животът започва с хляб и върху него може да се сложат другите храни. Хлябът не е просто основна храна, а е морална категория, той е бъдеще, уют и доверие.

-Към какво е насочен интересът на тези чужди фирми?

-Търсят партньорство с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, защото всяка сериозна комуникация минава през професионалната организация, защото това е начинът за международно сътрудничество и шанс за нашите производители да реализират продукцията си извън пределите на българския пазар. Колегите от Македония например предлагат трансгранично сътрудничество, размяна на ноу-хау и опит. Имахме запитване от латвийска фирма, която произвежда суровини и иновационни технологии и търси възможности за реализация на своя продукция. Чуждестранните фирми, които ни търсят, обикновено предлагат суровини или иновативни технологии, работят в сферата на ефективността на човешките ресурси, желаят да представят пакета си от продукция пред всичките ни членове. Това е признание, че организацията ни е мостът, през който се осъществява комуникацията. Освен това тези фирми предлагат пакетни отстъпки за членовете на организацията ни.

-Сериозни ли са тези отстъпки?

-Хлепроизводството работи със стотинки. Нашата продукция струва половин лев. Това е доставната ни цена. Отделен въпрос е на каква цена я купува потребителят от търговеца. Затова всака стотинка отстъпка в суровини, материали, опаковки е от огромно значение, защото тя може да бъде инвестирана в технологичния и оперативния процес. Това пряко влияе и на себестойнтостта на продукта, и на конкурентността на фирмата и най-вече за устойчивостта й на пазара.

-Стана известно, че съюзът ви разработи Национална комуникативна стратегия за здравословно хранене. Какво ви провокира?

-Първата ни инициатива в осъществяването на стратегията бе в рамките на БУЛПЕК и премина под наслов „Хляб и вино”. Изработихме стратегията на основата на анализ на пазара, резултатите от който показаха, че българите, забързани във всекидневието си или залисани в опитите си да свържат двата края, не знаят почти нищо за хляба, освен няколко народни приказки. Тогава решихме да започнем жива комуникация с потребителите си, а не да им налагаме продукт, за който те дори не осъзнават, че почти нищо не знаят. Преценихме, че е необходимо да формираме у потребителите информираното право на избор. В екипа, който разработва стратегията включихме ендокринолози, гастроентеролози, диетолози, експерти от МЗ и МОН, родителски комитети, граждански ораганизации. В наше време хората имат много и различни възможности за информиране. Но се работи „на парче” и когато трябва да бъде постигната определена цел, институции и организации работят без комуникация и без координация помежду си. Нашият браншови съюз поема отговорността да организира тази координацията, за да може най-бързо и ефикасно да бъде опазено здравето на потребителя. В нашата организация членуват най-добрите на пазара фирми, които отговарят и стриктно изпълняват българските и европейски изисквания и стандарти за качествено производство, познати са на потребителите и са спечелили доверието им, имат технологичен и административен капацитет да реагират на всяка идея, свързана със здравето на потребителите.

Като говорим за здравето на потребителите, искам да кажа и за нароилите се напоследък квартални хлебопекарни в големите градове, които често заблуждават потребителите относно състава и качеството на продукта. Те твърдят, че широката гама от изделия, които предлагат може да бъде произвдена само от тях за по-малко от 8 или дори 6 часа и крият информация от клиентите си.

-Как успяват за толкова кратко време да приготвят толкова много артикули?

-Потребителят трябва да знае, че алтернатива на химията е замразяването. В случаите, които споменах става въпрос за доставени от външна фирма замразени продукти. Проблемът обаче е, че потребителят не е информиран за това. Хората трябва да си дават сметка, че някои ценови равнища са непазарни.

-Преди дни излезе информация от НСИ, че за година потреблението на хляб намаляло от 22.2 кг на 21.9. Как го обяснявате?

-НСИ работи с официални данни, подадени от фирмите за производство. Всъщност не намалява потреблението, а се увеличава сивият сектор. Некоректни фирми декларират по-малко произведена храна от реалното.

-Как ще се справите със сивия сектор?

-В новия Закон за храните, който вече е в парламента, са заложени критериите, на които трябва да отговаря един обект за производство на храни. В момента над 50% от обектите за производство на храни не са регистрирани в агенцията за безопасност на храните, нямат документация по Закона за устрайство на територията, нямат временнти разрешителни или разрешителни за преместваем обект. Най-голям е сивият сектор в нашия бранш.

-Защо?

-У нас съществуват немалко порочни практики в областта на производството и дистрибуцията на храни. Производството на хляб и закуски е най-бързо оборотната храна. Те се произвеждат през нощта и до обяд на следващия ден се реализират на пазара. В момента няма регистър на дистрибуторите на хляб. Това значи, че на производителя от град Х от Североизточна България например, хлюбът му го взема от рампа някой. И няма кой да го контролира как и в какво вози хляба, как го вкарва в магазините. При това – няма законово основание за такъв контрол. Този сив сектор може да бъде преодолян през навия Закон за храните, който сме предложили. Проектът е одобрен от правителството.

-Какво предвижда?

-Сега действащият закон е от 2002 г. Новият предвижда създаване на Национален съвет по храните, в който ще присъстват всички браншови организации. Предвидено е и различените видове санкции да се увеличават от 2 до 8 пъти.

В изработвонето на това предложение работиха експерти от всички браншове и от МЗ, МЗХ, МИ, агенцията по контрол и безопасност на храните. Това е първият законопроект в държавата, който е изработен по всички правила на демокрацията. Направена е и прецизна оценка за въздействието на закона. Този закон защитава белия безнес и цели да бъдат свалени цените на храните. Измамно е, сивият сектор поддържа ниски цени. Напротив, той всекидневно изпомпва финансовите ресурси на българския потребител. Сивият сектор разполага с кешовото разплащане на българския потребител... Невъзможността да се направи връзка по веригата кой е произвел хляба и с каква суровина е в удобство на сивия сектор. В момента няма контролен орган, който да санкционира съществуващата схема. Към всичко това трябва да добавим и 20% ДДС, които сивият сектор краде, а потребителят го плаща, купувайки всеки хляб. Новият Закон за храните създава условия за въвеждане на механизми, които ще усетят всички оператори по веригата на производство и преработка на земеделски суровини и тяхната доставка до крайния потребител. Така не само ще се повиши доверието на потребителя, но и сигурността за човешкото здраве.

-Какво точно предлагате?

-Новият закон да влезе възможно най-бързо в действие.

Втората стъпка е въвеждането на дефиринцирана ДДС ставка на хляба. Това е единственият начин да бъде осветлен секторът на хранително-вкусовата промишленост, да се увеличи събираемостта на преките и косвени данъци, с което ще се увеличи събираемостта на здравни и социални осигуровки, ще спре кражбата на електричество и газ, които са покрити с 15% презнаваеми загуби за енергийните дружества. Тези 15% на практика плащаме ние – потребителите. Тоест, всеки, който плаща сметката си за ток и газ, плаща още 15% за тези, които крадат. Между другото, България единствената държва, в която енергийните дружества имат 15% признаваеми загуби. В Литва, Унгария, Словения и пр. те са 3%. Лесно може да се изчисли с колко ще паднат цените.

-Как ще се отрази на потребителите намаляването на ДДС на хляба?

-Ако намалим ДДС на хляба с 15%, той автоматично ще поевтинее категорично и трайно с 12-13%! И не на последно място, ще стане ясно, че не може едно предприятие с двама души на трудов договор да праизведе за една нощ 15 хил. хляба. В Румъния например ДДС за храните от 24% бе намален на 9% и скочи платежоспособността на румънските потребители, а събираемостта на данъците се увеличи с 1 млрд. евро събираемостта на данъците само за 1 година. И ето ги парите за социални плащания и здраве.

-Има ли у политиците нагласи за приемане на закона?

-Повечето от тях не познават тези числа и процеси, за които говоря. От друга страна няма политическа сила в България, която да няма пряка комуникация с нас. Но бизнесът е този, който трябва да прави мотивирани предложения, съобразени с националното и европейско законодателство, да даде поне 2 варианта за осъществяване на същото предложение, без да нарушава законите и правото на конкуренция на фирмите, които оперират в този бранш.

-Какви са хоризонтите за вашия бранш?

-Имаме яснота за развитието на нашата продуктова гама. Влезе в сила Наредба 9 за изискванията за безопасност и качество на храните за детските градини и училищата, сиреч да се изработват по БДС. Продукцията на над 60 фирми хлебопроизводители и сладкари работят по БДС и доставят хляб и закуски на детски заведения и училища. Все повече колеги стават членове на организацията и се работятпо провилата за добра практика, което е гаранция, че произведените от тях изделия са качествени и безопасни. Искам да вмъкна, че членският внос при нас е диференциран и членството е достъпна за всеки производител, независимо дали е микро, малък или среден производител. Съюзът ни е национално призната браншова организация и вече доказа, че обединението е верният модел.

В момента сме в процедура на откриване на гореща линия. Браншовата ни организация застава зад гърба на белия бизнес и ако някъде имат инциденти и производството е настрани от утстановения норматив, имаме правото и възможността да сезираме контролните органи.

-Напоследък все повече млади хора, предимно жени, се подлагат на диети без хляб, или търсят екзотични хлябове. Какви са вашите препоръки в това отношение?

- Хлябът е част от човешкото здраве и е най-балансираната храна и тя се ползва от човечесгвото откакто свят светува. Всъщност най-древната професия в света е на хлебаря, а не онази, за която се говори в анекдотите. Дали е била осъзната, няма голямо значение. Хлябът е събирал семейството. Поетът е казал „Хляб или свинец” – без хляба няма живот. Той е единствената храна, която не променя състава, вкуса и свежестта си при полетите в Космоса. Всички останали променят химическия си състав и дори агрегатното си състояние. Космонавтите всекидневно трябва да консумират определено количество хляб, за да поддържат в баланс химически процеси, които протичат в човешкия организъм.

Тъй като хлябът е най-достъпната храна, остава някак извън фокуса на това с какво се храни населението на земята, независимо че има Световен съвет по зърното, който функционира от 2 века. Той следи зърнените реколти на цялата планета с цел да подсигури зърнения баланс на всяко населено място, за да не стигат хората до човекоядство. Твърди се, че племената, в които има канибализъм, той е следствие от липсата на хляб или други зърнени храни. Изобретателността на човечеството е изключително в екстремните ситуации и хляб се е правил и от царевица, и от картофи, и от ръж. Но хляб се прави предимно от пшеница. Затова и България е след най-облагодетелстваните региони, защото разполага с основната суровина, от която се прави хляба – пшеницата. Хлябът е енергийната храна, която позволява химията в човешкото тяло да протича така, че да стимулира хормоните на щастието.

По отношение на модата на безглугеиновите хлябове...Очевидно някой злоупотребява с информацията, че има много болни хора на планетата, които не понасят глутена като белтък. Всъщност в България такива хора са изключително малко. Те спират хляба и ядат други неща, а след време идва срива на организма. Затова трябва да сме внимателни към нетипичните за нашите географски ширини хлябове и да ги ползваме като гурме хлябове, защото не знаем къде са отгледани суровините. Как е отглеждано зърното, на каква почва и дали изобщо хлябът съдържа екзотичното брашно. Нямаме дори лаборатория, която да направи експертиза на пратките. Те се движат с лист хартия, на която може да пише всичко и нямаме експертиза за оспорване на този лист хартия. Вместо екзотичните хлябове да ядат хляб от просо – то е произведено в България или да ядат българските пшенични хлябове, произведени по унифицирана българска рецепта. Храните по стандарт „България“ са базисни и са най-евтините, но в момента се произвеждат в малки количества и затова са с високи цени, превърщат се в бутикови по ирония на пазара, а не по съдържание на рецептата. Хлябът се произвежда от брашно (предстои до края на годината и пълнозърнестият да бъде вписан), вода, мая (дрожди) и щепка сол, но без стабилизатори и консерванти, защото срокът му на годност е до 72 часа. Ние искаме на етикета да пише кой алерген присъства в храната, която купуваме.

 

За Framar.bg:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

ИнтервютаПрезентации