Начало Здравна медиа Интервюта Общуването започва месеци след поставянето на имплант - интервю с Фани Михайлова

Общуването започва месеци след поставянето на имплант - интервю с Фани Михайлова

Общуването започва месеци след поставянето на имплант - интервю с Фани Михайлова - изображение

Общуването започва месеци след поставянето на имплант. Трябва да мине повече от година, за да разбере детето речта, която чува, казва Фани Михайлова
Децата със слухови проблеми могат да намерят адекватно лечение в Болница „Тракия". То обаче не свършва с поставянето на кохлеарни импланти. След операцията детето трябва да се научи да чува и говори. Как става това, кой може да помогне в този процес на него и семейството му, попитахме Фани Михайлова. Тя е слухово-речеви рехабилитатор в Болница „Тракия".
- Г-жо Михайлова, какво се случва в едно семейство, когато разбере, че в него има дете, което не чува?
- Ще се опитаме да очертаем пътят през който преминават семействата на деца с увреден слух. Например, ражда се дете в семейството, видимо всичко изглежда добре, но в определен момент някой от семейството или познат забелязва, че то не реагира адекватно на звуци от околната действителност и гласовете на близките. В този момент родителите започват да търсят отговори. Следва консултация с личния лекар, след това се прави консултация с лекар УНГ, за съжаление в у нас, много често този период е по-продължителен. Не рядко са случаите, в които слуховата загуба се диагностицира, когато детето е на 2 или 3 години. В зависимост от възрастта на детето следва изследване на слуха. Колкото по-рано се установи нарушението на слуха, толкова по-скоро ще се стартира процеса по слухопротезиране и разбира се последяваща слухово-речева рехабилитация.
- Родителите как се справят с тази ситуация?
- Много често родителите преминават през различни етапи. Психологически изследвания показват, че след осъзнаването на диагнозата родителите обикновено преминават през различни етапи - шок, отрицание, гняв, депресия, безразличие, реорганизация или приемане на глухотата и адаптация и активно включване във възпитанието, слухово-речевата рехабилитация на детето, неговото обучение и социализация. Някои от тези етапи се преминават от тях за няколко дни, други продължават с години. Една от най-важните задачи на специалистите е да разкрият огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и да подчертаят необходимостта от пълноценното им участие в общуването с него. Трябва да сме сигурни, че говорим на разбираем за семейството език, не използваме професионални термини и незабравяме, че с последиците от взетите решения ще живеят те, а не ние. В нашата съвместна практика се стремим да изградим работеща стратегия за работа с родители на деца с увреден слух.
- В условията на този шок може ли да се прекъсне връзката между родител и дете?
- Да, откриването на слухово нарушение, поне в началото шокира родителите и прекъсва за известен период нормалната комуникация "дете- родител". Точно в този момент възниква и големият проблем относно по нататъшното общуване в семейството и се заражда така наречената комуникативна криза. Ограниченото и недостатъчно общуване може да доведе до по-честа заболеваемост, социална изолация и отчужденост у детето.
- Могат ли специалистите да помогнат в тази ситуация?
- Да. При поставяне на диагноза от лекар, обикновено родителите разбират само, че детето им не е като другите. Първоначално, част от тях не задават почти никакви въпроси, тъй като за да възприемат тази нова и шокираща за тях информация им е необходимо време. Други ни затрупват с въпроси, които до голяма степен нямат отношение към поставената диагноза. Именно в този момент предоставянето на достатъчно и в достъпен вид информация от страна на лекаря и в последствие от слухово-речевият рехабилитатор е съществен елемент от цялостния процес на работа с родителите. Умението да ги изслушваме, да разбираме техните емоции и да им вдъхнем увереност, че могат да се справят с вземането на всяко едно решение, е първата крачка в изграждането на отношения базирани на доверие, разбиране (без да бъдат съдени) и оказване на професионална подкрепа.
- Кога е най-добре да се сложи имлант или апарат на дете, което не чува?
- След поставяне на диагнозата, веднага на детето се поставя личен слухов апарат. Той се носи между 3-6 месеца. След поставянето на устройството с детето започва да се провежда интензивна рахабилитация. Важно е да се отбележи, че слуховите апарати са необходимо да се носят от детето през цялото време на бодърстване. Това е и първата много важна задача с която трябва да се справят родителите, подпомагани разбира се от рехабилитатора. Те трябва да научат детето да носи апаратчето. Точно от този момент нататък детето и родителят започват да общуват помежду си, особено в моментите на игра и съвместни дейности. Много важно е родителите да си водят записки, относно реакциите на детето.
- Какво се случва, след като детето вече има слухова протеза?
- През периода когато детето е слухопротезирано със слухов апарат и се извършва редовна СРР, но не се наблюдава прогрес в слуховото и речево развитие, следва да обсъдим с родителите възможностите кохлеарна имплантация. Решението за кохлеарна имплантация (КИ) е много важно и е необходимо да се вземе от цялото семейство и всички да бъдат информирани по подходящ начин за това което следва от подобно решение. Добре анализираната, подробна и поднесената информация би подпомогнала семейството при вземане на решение, както и да могат да си изградят реални очаквания. Отново повтарям: КИ означава съвременен метод за слухопротезиране, това не е метод за лечение.
След извършване на операцията следват между 4 и 6 седмици, докато шевът зарасне и да последва включване на говорният процесор и първа настройка. Това се извършва в кабинет в присъствието на рехабилитатор и лекар по УНГ, инженер, детето и родителите му. Реакцията при включването на процесора при всяко дете е строго специфична. Понякога е много бурна, придружена със смях, плач или може детето само да се огледа учудено или изобщо да няма изразена явна реакция. Добре е да сме подготвили родителите предварително за възможните реакции. Освен това дори и многократно да сме разговаряли с тях относно първоначалните реакции, в повечето случаи техните очаквания са, че дето веднага ще прочуе и ще кажа първата си дума. За съжаление това не е така. Работата върху изграждане на слуховите умения тепърва предстои и включва както възприемане на речеви звукове, така и на звуци от околната действителност.
- Какво следва тогава?
- Необходимо е да изградим реакция на звук от страна на детето. Най-лесно това се прави като подаваме звук от барабан на детето и то когато чуе звук трябва да нарежда кубчета едно върху друго. При чуването на всеки следващ звук то реагира. След това звуковите стимули се променят и по този начин терапевта разбира до каква степен детето чува с настройките, които са му направени. Важно е да се отбележи, че при децата с увреден слух слуховото онтогенетично развитие зависи не от хронологичнта възраст, а от неговата слухова възраст. От момента в който то бива имплантирано и бива включен говорният процесор. Откриването на звуците е важен момент и ние очакваме това да се случи в рамките на първите няколко седмици след първите настройки. Да се прави разлика между звуци от околната среда и глас. По няколко месеца отнема придобиването на умения за разлика между два звука, дължина на тона, височината на тона, интонация, ударение и др. След това минава поне половин година, за да се научи детето да разпознае и разбере правилният отговор.
- Колко време минава, докато започне да говори детето?
Първо трябва да кажем, че съществуват редица фактори, които влияят върху този процес.
-възрастта на детето, когато е имплантирано
-общо психо-физиологично състояние
-особености в здравословното състояние
-предишен слухов опит
-важно е и мотивацията на самото дете, особено когато е по-голямо
-мотивация на родителя и да е наясно какво ще се изисква от него освен рутинните задължнения
-финансовото поддържане на КИ (батерии, кабели, кутиики и пр) което се пренебрегва в началото от много родители. Освен това посещението при различни специалисти, ремонтните дейности.
Имитацията или умението да повтори дума и изречение, започва между 9 и 12 месец, след имплантация. Разбирането (умение да разбере и осмисли слуховата информация и да отговори, разбиране на прости въпроси, сложни изречения) идва между 15-33 месец. Периодът е толкова продължителен заради различните групи деца.
- Какво е мястото на родителите в този процес, когато детето се учи да чува и говори?
- Родителите също следва да бъдат обучавани. Те играят ключова роля в слухово-речевата рехабилитация на своето дете. Ние се виждаме с детето няколко пъти седмично, а родител е този който е с него през цялото време. Разбира се родителя не е необходимо да бъде специалист.Необходимо е просто да следва наставленията, препоръките и да изпълнява оставените задачи от страна на рехабилитатора. Именно за това е важно да имат близки взаимоотношения основани на взаимно доверие.

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ИНТЕРВЮТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

СнимкиЛюбопитноНормативни актовеНовиниЛайфстайлИсторияИнтервютаСпортЗдравни съветиХранене при...ЗаведенияКлинични пътекиАлтернативна медицинаЛеченияОрганизацииСоциални грижиГеографияМедицински изследванияОбразование