Начало Здравна медиа Видео Здравни новини Анета Драганова: Животът трябва да се живее с усмивка, а не болка!

Анета Драганова: Животът трябва да се живее с усмивка, а не болка!

Не е никак лесно да се води спокоен разговор с Ани Драганова. Преминала през деветте кръга на ада, за да се съхрани като личност, тя нито за миг не спира да вярва, че за нея и всички като нея най-опасният враг е отчаянието.
Била съм на две години, когато ми е поставена диагнозата ревматоиден артрит, преживяла съм много ограничения, сблъскала съм се с много неразбиране. Но ако има нещо, което съм научила е, че винаги ще се намери решение, ако знаеш посоката“ -  казва тя със срамежлива момичешка усмивка, но  в погледа й проблясва остра нотка на твърдост.
Поводът за срещата ни е поредното намерение на Здравната каса да приеме поредното полвинчато решение за пациентите с ревматологични заболявания на биологична терапия. След дълги усилия и неспокойно лято, днес те разбират, че проблемът им ще бъде решен за следващите два месеца, а за по-нататък...
Аргументите на чиновниците се леят протяжно и напевно, благите чиновнически приказки сякаш нямат край, обещанията и заплахите се редуват, тонът ту се повишава, ту в него се промъкват заучени нотки на съчувствие и състрадание. Сериозно решение за бъдещото обаче няма и затова утре Ани и десетки други като нея ще протестират. Отново, за пореден път, въпреки болката някои от тях ще преодолеят стотици километри, за да дойдат и да кажат „Не“ на бездушието.

СВЕТЪТ НА БОЛКАТА
Не мога да разбера кой има интерес инвалидите в държавата ни да се увеличават – не сме ние, не е и обществото. Кой тогава?“, разсъждава на глас Ани и този път горчивината задавя гласа й. Връща се мислено назад в години, когато е била с патерици и след две успешна операции на тазобедрените стави и една на колянната ги е захвърлила. Някъде далеч в миналото е останало лечението с кортикостероиди, което е нанесло сериозни поражения на организма й - направило е костите и чупливи, поради което се е наложило и да бъде оперирана, а на мястото на увредените й стави е трябвало да бъдат имплантирани изкуствени. Сега младата жена е изправена пред ново изпитание – предстоят й още две операции – на другата колянна става и на едната глезенна. „Не се страхувам да погледна истината в очите, страхувам се от лъжата.“, казва Ани и се опитва да обясни случващото се с нея и с още много други болни по най-простия и най-човешкия начин: „Лечението с биологични средства беше най-доброто, което можеше да ни се случи. От 2009 г, когато тези медикаменти започнаха да навлизат у нас, всички ние бързо усетихме разликата. За съвсем кратко време започнахме да се подобряваме, повечето от нас се върнаха към нормален живот, върнахме се към професиите си. Оказа се обаче, че някой не желае да види този резултат. Здравната каса разработи такива ограничителни критерии, че голяма част от нас просто ще останат без лечение. Което означава, че ще ни се наложи пак да хванем патериците, да останем в инвалидните колички и да се затворим по домовете си, където ще ни се наложи дълго да прекарваме на легло, сковани от болка. Каква ще бъде ползата от държавата, ако това се случи, никой не знае. Освен, може би онези, които измислят правилата.“, казва Ани и за да разсее тежкото усещане се потапя в приятен спомен от преди седмица.
ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК, КОГАТО Е НА ПЪТ...
„Успях да отида до Златоград, ей така, като на шега, за мен вече пътуването не е проблем.“, признава тя и споделя, че ако има нещо, което й е тежало като дете, това е било невъзможността да ходи с класа си на екскурзия, да пътува с приятелите си, да открива нови лица и нови светове. Сега Ани пътува. Пътува много. Ходила е във Варна и в Бургас, видяла е морето. Ходила е във Велико Търново, преживяла е красивия залез, бродейки по стръмните улици е усетила величието на старопрестолния град. Най-силно обаче я е впечатлил Златоград – там се е докоснала до топлотата на Родопа планина, прегърнала  в зелените си пазви пъстрите къщички, които винаги остават с отворени врати за окъснял и уморен пътник. Младата жена се усмихва почти незабележимо и гласът й отново се изпълва с решителност: „Животът трябва да носи усмивки, а не болка.“, казва тя вместо „довиждане“ и ни уверява, че протестът ще продължи, докато не се вземе отговорно и перспективно решение  за здравето и съдбата на хилядите болни с ревматологични заболявания.     

Анета е изчезващ вид!
Тя е един от последните пациенти, на които Здравната каса осигурява биологично лечение. Моля , подкрепете я на http://www.peticiq.com/revma

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ВИДЕОТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ВИДЕОТО

ВИДЕОТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЛюбопитноИнтервютаХранене при...НовиниОрганизацииЗдравни съветиСпециалистиАнкетиЛеченияБотаникаМедицински изследванияНаучни публикацииПсихологияНормативни актовеАлтернативна медицинаКлинични пътекиИстория