Начало Здравна медиа Здравни новини Време е доболничната помощ да се превърне в приоритет

Време е доболничната помощ да се превърне в приоритет

Време е доболничната помощ да се превърне в приоритет - изображение

Време е специализираната извънболнична помощ (СИМП) да се превърне в приоритет и един от начините затова е, поне 15% от бюджета на НЗОК да се отделят за нея. Това поискаха от БЛС по време на организирана от тях кръгла маса по темата и в декларация, предназначена за здравния министър, парламентарната комисия по здравеопазване и НЗОК.

Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев подчерта колко е важно лекарската гилдия да гледа в една посока за бъдещето на сектора и на медицинските услуги. Той настоя да бъдат поставени основите на бъдещите промени, благодарение на които здравеопазването да бъде наистина ефективно. Според него най-сериозният проблем продължава да се крие във факта, че не се оценяват реално нито медицинските дейности, нито труда на специалистите, а това е един от сериозно дестабилизиращите цялата система фактори.

В дискусията, посветена на темата как да се предотврати унищожаването на специализираната извънболнична помощ се включиха много от присъстващите. Според представения от д-р Галина Павлова анализ на състоянието на този вид медицинска услуга, основният проблем е свързан с недофинансирането. Не по-малко негативен ефект оказва подценяването на СИМП и ниските заплати. Според нея са нужни не 6%, колкото в момента се отделят, а 15% за нормалния ритъм на работа. Информацията, представена от д-р Павлова, показа и други сериозни проблеми, сред които дефицитът на специалисти . Липсват кардиолози, невролози, педиатри, ендокринолози, пулмолози. Оказва се още, че голяма част от лечебните заведения трупат дългове и 80% от дигностико-консултативните центрове имат неразплатени задължения, а при 67% сградният фонд е в много лошо състояние.

По време на дискусиите се оформиха и идеи за мерки както за момента, така и за по-дълъг период от време, чрез които секторът да се оздрави. Присъстващите подписаха и декларация, в която са посочени мерките. Част от тях са въвеждането на електронното здравеопазване, по-големи възможности за диспансеризация на хората с хронични заболявания, остойностяването на труда на специалистите и на услугите, които се предлагат.

По статията работи: Гергана Караилиева
Източник: blsbg.com
Снимка: respects73.fr

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА

НОВИНАТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниНормативни актовеСоциални грижиАнкетиТестове