Начало Здравна медиа Здравни новини Двойният стандарт при храните остава в миналото

Двойният стандарт при храните остава в миналото

Двойният стандарт при храните остава в миналото - изображение

Темата за некачествените хранителни продукти, които се предлагат на българския пазар не е нова за страната. От години представители на различни политически партии използват образни твърдения, за да опишат незавидното състояние на българския пазар. Редица изследвания доказват, че голяма част от храните в страната са не само с по-ниско качество, но и се предлагата на по-висока цена. В рамките на българското председателство на Съвета на ЕС се проведе и форумът на високо равнище "Двойният стандарт при храните в ЕС - да сложим проблема на масата". Срещата доведе до конкретен резултат – всички страни подписаха определената като силна, но семпла декларация, която гарантира, че ще се предприемат сериозни мерки за премахване на двойния стандарт на територията на съюза.

На конференцията министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов представи обобщени данни от трите изследвания за двоен стандарт, проведени през последните 10 месеца. Изследвани са общо 228 проби. При 18% са констатирани различия в състава и/или хранителната стойност. Съществена разлика е открита в мляко за малки деца - българският аналог е с по-високо съдържание на растителни мазнини, включително и палмови, които са считани за изключително нездравословни. В продукта, продаван у нас, няма млечна суроватка на прах и съдържанието на макроелементи и витамини е по-малко. При сиренето моцарела в опаковката на българския аналог има разлики в цвета, вкуса, консистенцията и нетното количество. При маргарина съдържанието на мазнини е по-ниско в този, продаван у нас. При бързо замразени багети в българския продукт има по-малко колбас и твърдо сирене.

Резките и ярки изказванията по време на срещата, обаче, са тези, на които си струва да обърнем повече внимание.

Изявлението на премиера Бойко Борисов в рамките на форума бе изпълнено с остра критика към веригите в страната, които разпространяват нискокачествените продукти. Той заяви, че поведението им е безобразно и на тяхно място би се срамувал за начина, по който процедират.

"Кой умник реши, че бебетата обичат палмово масло и постави 100 милиона души да се чувстват като аборигени, сигурно вече аборигените живеят доста по-добре", каза той. Борисов обвини масовото използване на некачествените продукти за по-високите нива на сърдечно-съдови заболявания в страната. За сравнение той посочи, че преди 10 години са влагани 1 млрд. лева за здравеопазване, а сега сумата е 5 млрд. лева. По думите му нацията ни е болна, заради некачествената храна.

"Навремето в казармата имаше надпис службата е тежка, но за сметка на това продължителна. Сега можем да сложим храните са вредни, но за сметка на това по-скъпи", без усмивка заяви Борисов. Той допълни, че няма да прави повече компромиси. Премиерът заплаши, че ще предложи на колегите си храната, която българите са принудени да консумират, за да види дали ще допадне на вкуса им и как техните служби биха оценили качествата на продуктите. Борисов допълни, че е срамно и обидно в наши дни да търсиш качествено мляко в Западна Европа и заяви, че всички имат вина за лошото здравословно състояние на над 100 милиона души, принудени да се хранят като хора втора ръка.

Премиерът каза още, че спирането на Южен поток е компромис, който сме допуснали, но по отношение на храните няма да се допускат повече компромиси и тази тема ще продължи да стои на дневен ред, докато не се намери адекватно решение.

Омбудсманът Мая Манолова, която е организатор на форума, предложи създаване на единен европейски орган – „ОЛАФ при храните“, който да следи за разминавания и нарушения с двоен стандарт. Този вариант бе отхвърлен с мотива, че всяка от държавите има свой регулаторен орган. Манолова заяви, че често срещаното оправдание на производителите с „националните предпочитания“, за да се променя рецептата е редно напълно да изчезне или на етикета ясно да е посочено, че това е продукт, приготвен специално за дадена страна или регион.

Въпреки огромната съпротива, провокирана от нарушените икономически интереси, Манолова вярва, че е поставено началото на края на двойния стандарт при храните. Омбудсманът изтъкна, че корпоративните интереси на транснационалните компании са причина за разделението на европейските граждани. Тя за пореден път наблегна на по-високите цени и по-ниското качество на храните в България. По думите й до една пета от гражданите на ЕС достигат стоки с прекрасна външност, но с измамна същност.

Манолова коментира и абсурдната ситуация, в която са поставени българските майки, принудени да търсят начин да си добавят адаптирани пюрета и млека от други европейски страни, заради съмнителния състав и по-високата цена на предлаганите в кварталния магазин. От изкаването й стана ясно, че има воля за промяна, но натискът трябва да продължи.

Тя изрази съмнение дали националните организации за контрол ще имат смелостта да се противопоставят срещу интересите на транснационалните компании и затова настоя за единен контрол от единен европейски орган, ОЛАФ за измамите при храните, който по думите й дори би могъл да има за седалище София.

Българският еврокомисар Мария Габриел заяви, че е недопустимо в ЕС граждани с равни права да се чувстват третирани сякаш са втора категория потребители и втора категория граждани. Според нея технологиите са на достатъчно високо ниво, което да позволи по-добра прецизност, прозрачност и яснота в работата на хранителния сектор.

Двойният стандарт при храните е абсолютно неприемлива практика, заяви от своя страна еврокомисарят по правосъдие и защита на потребителите Вера Йоурова. Тя каза още, че в пазарските кошници липсва справедливост, а това е най-важното за потребителите.

Министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова заяви, че да се докаже, че всички в съюза са равни като граждани е основна кауза. Тя цитира изследване, според което 42% от тестваните продукти на българския пазар са на по-висока цена, като този двоен стандарт се запазва за широк диапазон от стоки, а не само при хранителните продукти. По думите й е редно всички да се обединим срещу тази видна дискриминация и несправедливост. Предложените промени ще пзоволят да се налагт строги санкции върху компаниите, които си позволяват да създават неравенство, поставяйки по-високи цени, достигащи над 87%.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: МЗХГ, Министерски съвет, Министерство за председателството
Снимка: МЗХГ

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С НОВИНАТА

КОМЕНТАРИ КЪМ НОВИНАТА

НОВИНАТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни съветиЛайфстайлСнимкиЛюбопитноНовиниДиетиХранене при...Социални грижиРецептиАнкетиСпортФизиологияНормативни актовеИнтервютаЛеченияПсихологияСтатистически проучванияОрганизацииАлтернативна медицинаЗаведенияБотаникаПроизводители