Световен ден за борба с туберкулозата - 24 март
Да, можем да сложим край на туберкулозата! Това е новият девиз на Световния ден за борба с туберкулозата – 24 март. Идеята е светлината на прожекторите да бъде насочена към необходимостта от мобилизиране на всички усилия, за да бъде поставена точка на една драматична история, продължила стотици години и донесла страдания на милиони жители на планетата.
История на Световния ден за борба с туберкулозата
За първи път този ден е отбелязан от Световната здравна организация през 1982 г. Датата не е избрана случайно – 100 години преди това на 24 март 1882 г., д-р Робърт Кох обявява откриването на причинителя на туберкулозата (бактерията Mycobacterium tuberculosis) пред научната общност в Германия. Постижението му е високо оценено и той е удостоен с Нобелова награда по физиология и медицина през 1905 г. Делото му поставя началото на борбата с туберкулозата, давайки път за създаване на диагностични тестове, ваксини и лекарства. Започва нова ера в историята на медицината.
Ежегодното отбелязване на този ден цели да повиши осведомеността на обществото относно опустошителните здравни и социално-икономически последици от това заболяване и да активизира действията на хора, държави и институции за прекратяване на глобалната епидемия от туберкулоза.
Най-честа е белодробната туберкулоза
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове (в 90% от случаите), но може да се „настани“ и в други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и др.).
Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Източник на зараза е болният от активна белодробна туберкулоза човек, който отделя причинителя на болестта при кашляне.
При развитие на активно туберкулозно заболяване, симптомите като кашлица, треска, нощно изпотяване или загуба на тегло, може да останат леки в продължение на дълъг период от време (месеци), което забавя търсенето на лекарска помощ и води до разпространение на заразата.
Туберкулозата се среща във всички страни и възрастови групи. Над 95% от случаите, включително и смъртните случаи, са в развиващите се страни.
Туберкулозата е древна болест
Туберкулозата е с нас от дълбока древност. Предполага се, че родът Mycobacterium е възникнал преди повече от 150 000 000 години. Преди три милиона години далечен прародител на М. tuberculosis вероятно е заразил ранните хоминиди в Източна Африка и преди 20 000-15 000 години за първи път може да се е появил общият прародител на съвременните причинители на туберкулозата.
Египетски мумии, датиращи от 2400 г. пр. н. е., разкриват скелетни деформации, типични за туберкулозата. Подобни аномалии са изобразени и в ранното египетско изкуство. Най-старите документи, описващи туберкулозата, датират отпреди 3300 и 2300 години и са открити съответно в Индия и Китай. В щата Уайоминг в САЩ M. tuberculosis е намерен в останките на бизон, живял преди 17 000 години по тези места.
В Европа туберкулозата набира ръст между 17 и 19 век, когато причинява около 25% от всички смъртни случаи. Най-засегнати са младите хора, поради което я наричат „Крадецът на младостта“. Пораженията, които нанася, и бледността на пациентите й печелят и друго название - „Бялата чума“. Терминът „туберкулоза“ е въведен в средата на 19-ти век от немския лекар Йохан Лукас Шьонлайн.
Поради инфекциозния си характер, сложния имунологичен отговор, хроничната прогресия и необходимостта от дългосрочно лечение, туберкулозата винаги е била сред водещите проблеми за човешкото здраве, постоянно предизвикателство в хода на човешката история.
През последните години положението се усложни от появата на устойчиви на лечение форми на заболяването и своеобразната епидемия от туберкулоза - ХИВ.
-> История на туберкулозата в раздел "История" на framar.bg
Болестта не подминава и света на литературата и изкуството
Чувствителната душа на творците съзира в туберкулозата „романтичната болест“, която поразява изпълнените с меланхолия талантливи хора. Тя провокира въображението на писатели като Джон Кийтс, Пърси Шели, Едгар Алън По и Робърт Луис Стивънсън.
Наднича от страниците на произведения като „Вълшебната планина“ на Томас Ман, оживява в оперите „Бохеми“ на Пучини и „Травиата“ на Верди, образът й се появява в платната на Клод Моне и Едвар Мунк.
От туберкулоза си отиват Моцарт, Шуберт, Шопен, Белински, Некрасов, Чехов, Кафка… „Жълтата гостенка“ отвежда със себе си Христо Смирненски. Няма как да забравим обречената любов на Яворов и Мина Тодорова.
Защо интересът към туберкулозата продължава да бъде нажежен до червено и в наши дни?
Туберкулозата днес
По данни на СЗО всеки ден над 4100 души умират от туберкулоза и близо 30 000 души се разболяват. Туберкулозата е основаната причина за настъпване на смърт при инфектирани с ХИВ хора и подпомага задълбочаването на проблема с антибиотичната устойчивост.
През 2020 г. туберкулозата е отнела живота на 1,5 милиона души, 214 000 от които са били инфектирани и с ХИВ. През 2021 г. са се разболели 10 600 000, а броят на починалите е 1 600 000. В световен мащаб туберкулозата е 13-тата водеща причина за настъпване на смърт, като през 2020 г. по този показател се е наредила на второ място сред инфекциозните агенти, веднага след SARS-CoV-2, изпреварвайки ХИВ/СПИН.
Годишно се регистрират повече от 1 000 000 случая сред детското население, както и 130 000 смъртни случая. Това поставя туберкулозата сред десетте водещи причини за смърт при деца в световен мащаб.
Две трети от новите случаи на туберкулоза се регистрират в 8 държави: Индия, Китай, Индонезия, Филипините, Пакистан, Нигерия, Бангладеш и Южна Африка. Предполага се, че всяка година приблизително 3 000 000 случая на туберкулоза остават неоткрити.
Какво представлява латентната туберкулоза и кои са най-уязвимите групи хора?
Общо 2 милиарда души или около една четвърт от населението на планетата е с т.нар. латентна туберкулозна инфекция. Тези хора са заразени с причинителя на туберкулозата, но (все още) не са се разболели и не могат да я предават.
Приема се, че рискът от развиване на активно туберкулозно заболяване в тези случаи е 5%-10%, най-значителен е през първите 5 години след инфекцията. Той е по-висок при наличие на компрометирана имунна система, например при инфекция с ХИВ, недохранване или диабет.
Хората, които са заразени с ХИВ, са 22 пъти по-склонни да развият активна туберкулоза, а тези с недохранване са 3 пъти по-застрашени.
Антиретровирусната терапия има значителен потенциал за предотвратяване на туберкулоза, свързана с ХИВ. През 2020 г. 9.5 милиона от хората, живеещи с ХИВ, не са били обхванати от антиретровирусна терапия. През същата година в света са регистрирани 1,9 милиона нови случая на туберкулоза, които се дължат на недохранване.
Неблагоприятно въздействие оказват тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и/или наркотици. Своевременното откриване на латентна туберкулоза при имунокомпрометирани хора е изключително важно.
Съвместните инфекции са сред водещите предизвикателства
Най-честа сред тях е съвместната инфекция с причинителя на туберкулоза и ХИВ. Двете инфекции често взаимно ускоряват развитието си. Смъртността при такива пациенти е два пъти по-висока в сравнение с тези без туберкулоза.
Диагностицирането на туберкулозата в тези случаи е трудно по няколко причини, сред които: наличие на атипична рентгенографска находка; прилика с други белодробни инфекции; висок процент извънбелодробна туберкулоза (изследването на цитонамазка от храчка ще даде отрицателен резултат). По-малко от половината от случаите на туберкулоза при хора с такава съвместна инфекция са били идентифицирани преди настъпването на смъртта. Проблем е и комбинацията от причинителя на туберкулозата и хепатит В вирус (HBV) поради предизвикваната от противотуберкулозните лекарства чернодробна токсичност.
Устойчивата на лекарства туберкулоза е сериозна заплаха за общественото здраве в световен мащаб
През последните години честотата на устойчивата на лекарства туберкулоза нараства все по-бързо в развиващите се и в индустриализираните държави. Т.нар. мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) се причинява от бактерии, които са устойчиви на двете рутинно използвани в клиничната практика противотуберкулозни лекарства (изониазид и рифампицин).
Екстензивно резистентната туберкулоза (XDR-TB) съчетава MDR-TB с устойчивост и към други противотуберкулозни агенти (лекарствени препарати от втори ред), в резултат на което заболяването става практически нелечимо.
Терапията на устойчивата на лекарства туберкулоза е продължителна терапия (до 2 години), изисква скъпи лекарства, а употребата им се свързва с нежелани странични реакции. Цената на терапията на пациентите с MDR-TB и XDR-TB в Европа възлиза съответно на 23000 и 93 000 евро и не е по възможностите на повечето от тези пациенти.
През 2018 г. успеваемостта на лечението на пациенти с мултирезистентна туберкулоза в света е била 59%. Данните показват, че през 2020 г. само един от всеки трима души с устойчива към действието на лекарства туберкулоза е имал достъп до подходяща терапия.
Създаването на антимикробни агенти също е предизвикателство. Факт е, че след въвеждането на рифампицина в клиничната практика не е разработен нито един нов ефективен противотуберкулозен продукт.
Туберкулозата е предотвратимо и лечимо заболяване и не бива да допуснем да излезе извън контрол
Десетилетия наред единствената възможна грижа за хората с туберкулоза е било настаняването им в санаториуми на чист въздух – половината от тях обаче са умирали до 5 години след напускането им. Робърт Кох не обръща внимание на приликата между говеждата и човешката туберкулоза, поради което признаването на заразеното с туберкулоза мляко като начин за предаване на болестта е „отложено“ до въвеждането на процеса на пастьоризация, който намалява драматично този път на разпространение на заразата.
През 1890 г. Кох обявява глицеринов екстракт от туберкулозни бактерии за „лекарство“ срещу туберкулоза, наричайки го „туберкулин“. Скоро става ясно, че туберкулинът изобщо не е подходящ за тази цел. Малко по-късно обаче, с негова помощ е създаден скринингов тест за откриване на латентна туберкулоза.
Ваксината срещу туберкулозата е създадена от френските учени Calmette и Guerin (оттук идва и наименованието й Bacillus Calmette – Guerin или БЦЖ ваксина) през 1921 г. след 13 годишен труд. Първият агент, за който е доказано, че притежава противотуберкулозна активност, е стрептомицинът, който носи Нобелова награда по физиология или медицина на Селман Абрахам Ваксман през 1952 г. Следват изониазидът и рифампицинът. Въвеждането им в клиничната практика дава мощно оръжие в ръцете на лекарите, а на пациентите – надежда и шанс за живот.
Активната, чувствителна към лекарства туберкулоза се лекува със стандартен 6-месечен курс с най-малко 2 антимикробни лекарства. От 2020 г. насам глобалните усилия за прекратяване на туберкулозата са спасили живота на 74 000 000 души. Заболеваемостта от туберкулоза спада с около 2% годишно, но това все още е крайно недостатъчно. Целта на лечението на латентната туберкулоза е да се прекратят съществуващите асимптоматични инфекции и да се ограничи възможността за преход от латентна към активна форма на туберкулоза.
А сега накъде?
Едно от събитията, с което 2018 г. остава в историята, е проведената на 26 септември от Организацията на обединените нации (ООН) първа Среща на високо равнище по въпросите на туберкулозата. И по-точно с амбициозната цел, която е приета на нея - епидемията от туберкулоза да бъде прекратена до 2030 г.
За постигането й са необходими годишно по 13 милиарда долара, както и усилената работа на специалисти в различни области, съпричастността на институциите и цялото общество.
Средствата са нужни за осъществяване на превенция, диагностика, лечение и грижи при това заболяване.
Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в България е приета на 28 юли 2021 г. Изпълнението й ще допринесе за ограничаване на разпространението на туберкулоза в нашата страна и ще бъде принос към контрола на заболяването в целия свят.
Според изнесената на 20.03.2023 г. от БТА информация у нас е налице трайна тенденция за ограничаване на случаите на туберкулоза, които от 26.6 на 100 000 души през 2012 г. по предварителни данни през 2022 г. вече са 14.8 на 100 000 души.
България е сред първите, въвели противотуберкулозна ваксина в задължителния календар
Тук е мястото да припомним, че България е една от първите страни в света, въвели противотуберкулозната ваксина в задължителния ваксинационен календар – това става през 1951 г. Автор на българската ваксина е д-р Сребра Родопска, чието дело заслужава уважение и благодарност. Произвежданата в България БЦЖ ваксина е одобрена от СЗО за имунизационните програми на УНИЦЕФ и помага на децата в най-засегнатите краища на света.
Това, което предстои през септември 2023 г., е осъществяването на следващата Среща на високо равнище на ООН за туберкулозата с участието на държавни глави от цял свят, за да бъдат поети политически и социални ангажименти за пълна мобилизация и провеждане на съгласувани действия в борбата с това опустошително заболяване. Казано с други думи, да си сверим часовника и да продължим напред – заедно срещу туберкулозата. Въпреки продължаващата пандемия COVID-19, социално-икономическите кризи и конфликти, светът е готов да каже сбогом на туберкулозата. Успехът зависи от всички нас.
- https://www.who.int/westernpacific/news-room/events/detail/2023/03/24/western-pacific-events/world-tb-day-2023
- https://www.who.int/campaigns/world-tb-day/2023
- https://www.cdc.gov/tb/topic/basics/default.htm
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5432783/
- https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/tuberculosis
- https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/425886-zapochvat-bezplatni-pregledi-za-tuberkuloza-v-tsyalata-strana
- Al-Humadi HW, Al-Saigh RJ, Al-Humadi AW. Addressing the Challenges of Tuberculosis: A Brief Historical Account. Front Pharmacol. 2017 Sep 26;8:689. doi: 10.3389/fphar.2017.00689. PMID: 29033842; PMCID: PMC5626940.
- Heidary M, Shirani M, Moradi M, Goudarzi M, Pouriran R, Rezaeian T, Khoshnood S. Tuberculosis challenges: Resistance, co-infection, diagnosis, and treatment. Eur J Microbiol Immunol (Bp). 2022 Apr 14;12(1):1–17. doi: 10.1556/1886.2021.00021. Epub ahead of print. PMID: 35420996; PMCID: PMC9036649.
Продукти свързани с НОВИНАТА
БОРОВИ ВРЪХЧЕТА
НОВИНАТА е свързана към
- Проба на Манту (Туберкулинов кожен тест)
- Туберкулоза
- БЦЖ ваксина
- Жълта светлина с дължина 565 nm унищожава огнища на туберкулоза
- Рифампицин
- Бодлив залист, Месарска метла, Миши чемшир, Миши трън, Самодивски чемшир, Див чемшир
- Д-р Сребра Родопска - създателката на една от най-добрите БЦЖ-ваксини в света
- Стрептомицин
- Лечение при туберкулоза
- Жълтата гостенка – инфекциозното заболяване, благодарение на което Колорадо става част от САЩ в началото на 19 век
Коментари към Световен ден за борба с туберкулозата - 24 март