На 17 май отбелязваме Световният ден за борба с хипертонията
Акцентът за борба с хипертонията тази година е насочен към младите и формирането на техния здравословен начин на живот, защото превенцията е по-успешна, когато се направи навреме. Има проучвания, доказващи, че ако в юношеска възраст децата, учениците между 12 и 18 години, имат показатели в рамките на нормата, те имат до 50% по-малък шанс да развият хипертония. Децата, които са с наднормено ниво на артериалното налягане, т.е. "високо нормално" налягане, са в 40% със затлъстяване, а тези с високо кръвно в 60% са със затлъстяване. 5 % от българчетата са с високо кръвно налягане. И въпреки, че този процент не е по-висок в сравнение с Европа, показва, че има необходимост и сред децата да се прави скриниг. Това важи особено за семействата, в които има такава генетична предразположеност - необходимо е от рано да се следят показателите на децата - съотношението на ръста спрямо теглото, двигателната активност и храненето, както и да не се допуска децата да посягат към цигари и алкохол. В детска възраст е важно да се формират навиците на правилното, балансирано хранене. Няма никакво съмнение, че родителите трябва да насочват децата си какво да ядат. Децата всъщност са много изпълнителни, ако им се обясни. И факторите за развиване на хирептонията могат да бъдат променени, ако в ранна детска възраст се изградят навици на здравословен начин на живот.
Хипертонията е най-масовото заболяване в света. Тя остава убиец номер едно и у нас, а в съчетание с другите рискови фактори - повишен серумен холестерол, наднормено тегло, тютюнопушене и диабет - се формира т.нар. "глобален сърдечно-съдов риск", който нараства драстично. Затова е високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас: ние нямаме повече хипертония от другите страни, но имаме по-застаряващо население с повече рискови фактори, което недостатъчно се грижи само за себе си. През 2010 г. от сърдечно-съдови заболявания са загинали над 74 000 българи, това е повече от 67% от всички починали у нас.
Съвременните средства за лечение дават възможности за борба със заболяването, но то трябва да се диагностицира и лекува рано, за да се намалят рисковете. Българите започват късно да се лекуват. Има данни, че около 60% започват лечение в първата година, когато узнаят за заболяването си, 40% - по-късно, а 10% започват чак след петата година. Отлагането прави лечението много по-трудно. Особено това се касае за младите мъже. За съжаление младите мъже в България не са информирани, че имат хипертония. 30% от мъжете на възраст 35-45 години не знаят, че имат повишено кръвно налягане. Затова смъртността от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт на българските мъже спрямо другите в Европа винаги е била по-висока. Много важна е ролята на превенцията и добрата информираност, както и на отговорното отношение към собственото здраве. Сравнителни изследвания показват, че домашното измерване на налягането предоставя може би най-добрия контрол, но ако се прави с добри апарати - автоматични и полуавтоматични, за да бъде вярно и маншетата да бъде сложена на ръката. Това дава възможност за много добър контрол на хипертонията.
Артериалната хипертония /повишеното кръвно налягане/ е състояние на трайно повишение на диастолното налягане над 90 мм живачен стълб (Hg) и/или повишено систолно налягане над 140 мм Hg при лица над 18-годишна възраст. Тя може да бъде самостоятелно заболяване или състояние, свързано с други болести - бъбречни, ендокринни, неврогенни.
В 90 - 95 % от случаите на артериална хипертония, причините остават неизвестни.Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от възникване на артериална хипертония са две групи: управляеми и неуправляеми.
Управляемите рискови фактори са:
- наднормено тегло;
- повишена консумация на готварска сол и алкохол;
- ниска физическа активност и заседнал начин на живот;
- тютюнопушене;
- психо-емоционално напрежение и стрес.
Коментари към На 17 май отбелязваме Световният ден за борба с хипертонията