Начало Здравна медиа Интервюта Подкрепа и взаимопомощ Веселина Тодорова: Агресията в училищата добива размерите на епидемия

Веселина Тодорова: Агресията в училищата добива размерите на епидемия

Веселина Тодорова: Агресията в училищата добива размерите на епидемия - изображение

Веселина Тодорова е инспектор в Детска педагогическа стая. Тя обича професията си и много се радва на възможността да я работи Подкрепят я колегите и ръководството на ОДМВР-Бургас. А това е особено важно за деликатната й и нелека мисия да помага на малолетни и непълнолетни деца да намерят добрия път за себе си, вече 12 години.

Тя е родопско момиче. Завършила е история в Смолянския учителски институт. След това продължава образованието си в Благоевградския университет. Пет години е учителка по история в Смолянско, стаж, който много й помага в работата сега. В Бургас я води и задържа любовта, семейството и петгодишният й син, за който й се иска да има повече време и спокойствие.

 

Какво бихте отговорили на ученик, който пита „Какво е Детска педагогическа стая“?

 Инспекторът в Детска педагогическа стая е единственият, който е специализиран да работи с деца. Няма друг служител, който да е учил, да се е запознал с материята относно статута на малолетните и непълнолетните правонарушители или децата като такива. Инспекторът от Детска педагогическа стая пръв посреща  детето, доведено в полицейското управление. Това е много важно. Не е вярно, че след 14 годишна възраст, то може да посещава районното управление без родителят му да знае. Малолетните и непълнолетните са водени в едно районно управление, посрещнати от инспектора от Детска педагогическа стая, както вече казах, или от служителя, който работи по даден случай-било като потърпевш, свидетел, жертва на престъпление или извършител, но винаги затова биват уведомявани родителите. А инспекторът от Детска педагогическа стая, като специалист, педагог и психолог решава дали е удачно родителят да присъства при първоначалния разговор с детето. Друг е въпросът, че когато се води до съдебно производство, малолетното лице се разпитва в присъствието на педагог, психолог, респективно инспектор по преценка на разследващия полицай и по преценка-в присъствието на родителя. Обикновено родителят присъства на разговора в до съдебното производство-било то корекционно - възпитателна или профилактична беседа. Защото инспекторът от Детска педагогическа стая именно това прави- провежда беседи с деца, които се нуждаят от помощ, издирвани преди това, бягали от вкъщи, извършители на противообществени прояви, било то с по-ниска или с по-висока обществена опасност. Това е човекът, който пръв пристига до децата и провежда първоначалните беседи с тях.

 

Кога се стига до изпращане в поправителен дом?

 Това става след като са извършени противообществени прояви и престъпления във времето на 3-4 години. Много е важен съдът в този случай, Местната комисия, наблюдението на инспектора. Колко преписки се водят, до съдебни производства, в качеството на какво е бил обвиняем. От натрупания „стаж” зависи кога ще се стигне до поправителен дом. Тук говорим за деяния с висока обществена опасност.

 

Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни изисква да се издирват и установяват деца - обект на престъпно посегателство или оставени без надзор. В последно време в публичното пространство се коментира случаят от Перник с убитата Мирослава. Има ли случаи на престъпно посегателство в Бургаска област?

 Това, което потресе всички , е случаят с 12-годишната девойка от Созопол, която беше станала жертва на секс посегателство от биологичния си баща. Много се говори, защото от много години насам не сме имали такъв случай. Това е най-фрапиращия.

Престъпно посегателство за мен е едно дете, оставено без надзор в неблагоприятна семейна среда. Децата, на които сме предоставяли полицейска закрила. Това също е престъпно посегателство от страна на родителите. Имали сме случаи, когато благодарение на доброто партньорство на отдел „Закрила на детето”, сме посещавали адреси, където в страхотно неблагоприятна среда-голи, боси-живеят деца. И това също е престъпно посегателство, макар в истинския смисъл на определението криминални престъпления не се извършват. Задължително се изпращат материалите на прокурора за санкция на родителите. Скитащи и просещи деца също са жертва на престъпление, затова им се предоставя полицейска закрила и се търси санкция на майката. Имаше такива случаи през миналото лято. Материалите са внесени в Районна прокуратура. Последната санкция на родител беше пробация.

 

В какво най-често се състоят противообществените прояви и престъпления на деца до 16 години?

 Най-типичните и най-често срещани са престъпленията срещу собствеността-кражбите. В тази връзка много са се увеличили грабежите. Има много случаи на издърпване на синджири, като затова се използва сила и заплаха. Това е характерно престъпление, извършено от непълнолетни. В това число и грабежите, като по-тежко престъпление против личността.

 

Модерна ли е агресията сред подрастващите?

 Много се говори. Провеждаме беседи, непрекъснати срещи в училищата. За съжаление това е една тенденция, която взема размерите на епидемия в училищата, защото безработицата, икономическите промени генерират агресивност. Моето мнение е такова. Заетостта на свободното време на децата също е фактор. Направих анкета, в която повечето деца бяха изтъкнали, че прекарват свободното си време през телевизора и компютъра. Много малко бяха заетите в свободното си време с театър, кръжоци, школи, спорт. Мисля, че това е причината за генериране на този гняв. Свободолюбието на децата се канализира в нещо лошо, негативно. Може би родителите говорят с децата си по-малко и те търсят отдушник в някаква неконтролируема зона, каквато е междучасието в училище, улицата, приятелската среда. За мен това е една от причините за агресия, конкретно в училище. Там са хвърлени нашите усилия като инспектори от Детска педагогическа стая. Това е приоритет в работата ни.

 

Така, седейки пред компютъра-във фейсбук- миналата година се събраха до старата поща, пред паметника Альоша. Имаше и малолетни. Имаше и побои.

 Не казвам, че средствата за комуникация са лоши или да се ограничават, но това допринася за такива прояви. Неконтролираната зона много лесно е възприемана от едно още крехко създание, каквото е детето на 13 години. Тринайсетгодишните са най-лесно податливи на това.

 

Възрастта на малолетни и непълнолетни е особено чувствителна. Родителите започват да се чудят това тяхното дете ли е, дотолкова бързо се променя. Всичко при тях е трудно и деликатно. Какво бихте посъветвала?

 Бих посъветвала, когато детето още започва училище- 7, 8, 9-годишно родителят да установи връзка с детето си. Да го накара да си споделя. Това е много важно. Важно е детето да вижда в семейството си обич, да бъде прегръщано, да се разговаря с него. Аз разбирам, че родителите, залисани в задачите си, в стресовото си състояние, връщайки се в къщи, не им се говори. А детето иска да говори, да сподели свръх интересните неща, които са се случили през деня. И  ако няма кой да го изслуша, то къде ще намери внимание, което в момента му е потребно. И, ако не се направи това още тогава, то на 13-14 влиза в пубертета и ще бъде късно. Лесно е да се каже, но на тази възраст трябва да се следва това, защото на 14-15 години вече много трудно ще може да се възстанови прекъснатата преди това връзка.

 

За какво се провеждат специализирани операции?

 Ежеседмично, ежемесечно ги правим. Специално внимание отделяме на летния сезон, когато една компактна група се прехвърля в Слънчев бряг основно. Просят и скитат под влияние на родителите. Тези деца са жертва. В Бургас в централна градска част имаме непрекъснато такива деца. Правим съвместни операции с отдел „Закрила на детето”, Комплекса за социални услуги за деца и семейства, с община Бургас, Местната комисия за борба с противообществените прояви. Добро взаимодействие имаме и успяваме да ограничим това. Знаят се семействата, просещите деца. Работим с тях. Опитваме се да помогнем, доколкото е възможно.

 

В последните години се забелязва снижаване на възрастта сред проституиращи и разпространяващи наркотични вещества. Как работите с тях?

 В последно време се наблюдава снижаване на прага, от който започва да се посяга към наркотика. Снижава се възрастовата граница на опиталите. Цифрата не е голяма, тенденцията се запазва-15, 16 случая за цялата година. Много работим в тази насока, изключваме институции, НПО, които работят по проблема. Ние и след това сме с тези деца. Ако установим непълнолетен, употребил наркотично вещество (обикновено се пуши трева) и след това продължаваме да работим с него. Родителят е уведомен. Инспекторът от Детска педагогическа стая се среща периодично с това дете единствено и само с цел да повлияе, да го превъзпита, да коригира тази проява.

По-трудно се работи с проституиращите, защото трудно може да се хване сигнала за това, което прави. Проституцията много трудно се доказва. Не са ми известни чак толкова случаи за областта. Един-два случая сме имали, когато момичето е водено. Момичето е на 17 години. Има определено поведение и вече се мисли за достатъчно голямо. Работим да коригира поведението си, да изясним причините защо го прави. Работим с родителите. Тръгва се от семейната среда. Причината идваше оттам-бедно семейство, социално слабо, майката преди се е занимавала с това. Момичето не познава друго, освен това и е приело поведението си за даденост. За съжаление сякаш е наследствено при него.

 

Изучавате причините и условията, които определят извършването на противообществените прояви и престъпления от малолетни и непълнолетни. Какви са те основно, за част от тях вече казахте?

 Тук трябва да споменем и приятелската среда. Това е много важно. Да знаем с кого контактува, с кого се среща, излиза. Не можем да го ограничим само в къщи, но има начини родителят да усети кога има проблем и откъде идва той. Затова е важно да се знае приятелската среда. На улицата детето се среща с различни хора и родителят няма как да схване това. В този случай идват педагогическият съветник и психологът в училище. Те най-добре познават учащите се. Имаме една кампания за учебната година „Върни се в училище 2011-2012”. Набелязали сме конкретни мероприятия на инспекторите от Детска педагогическа стая, с които да бъдем в помощ на педагогическите съветници. Те най-добре познават децата, знаят с кого говорят, излизат извън училище. Класните ръководители държат връзка с тях, защото те подават сигнали, ако видят нещо нередно, към инспектора от Детска педагогическа стая. При нашите ежедневни посещения в училище се срещаме с такива деца-застрашени, в риск, които искат да споделят именно с нас и никой друг. Вижда се светлина в тунела. Вече се обаждат родители щастливи, че сме решили някакъв, макар и малък проблем. Стъпка по стъпка. И това за нас е удовлетворение.

Много родители ни търсят за помощ, сблъсквайки се с проблема и невъзможността педагогическият съветник или психологът да го решат, стигат до нас. Инспекторът от Детска педагогическа стая не се занимава само с деца, извършили противообществени прояви. Той консултира и родители и много често успява да помогне. Дали защото влизайки в едно полицейско управление детето се респектира, дали заради обстановката или защото по друг начин му се втълпява, че не бива да прави това или онова. Може да е един случай, но се решава. Какво по-добро?

За Framar.bg:

4.2, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория