Директорът на болница „Света Екатерина”, проф. Генчо Начев: Отношението към пациентите трябва да бъде като към най-близки хора
По повод празника на болница „Св. Екатерина” 24 ноември – Великомъченица Света Екатерина, разговаряме с проф. Генчо Начев - изпълнителен директор на едноименната болница, специализирана в лечението на сърдечно-съдови заболявания.
- Проф. Начев, на 24 ноември болница „Св. Екатерина” отбелязва празника на своя патрон и покровителка Великомъченица Света Екатерина. Как ще отбележите празника?
- Предвидили сме едно тържество, което да започне в 12.00 часа. Освен по-голямата част от персонала на болницата, разбира се, който не е ангажиран с лечение на пациенти, сме поканили доста гости. На откриването д-р Тотко Найденов ще разкаже за житието на Света Екатерина, ще прочетем поздравителните адреси, които сме получили. Ще изнесем презентация за успехите на болница „Света Екатерина” за тази една година – за хубавите и лошите неща, които са се случили от миналия празник до сега. Ще бъдат връчени награди и грамоти. Наградите са за най-добър лекар и медицинска сестра на годината и за най-добър млад лекар. Ще бъдат връчени и награди за медията, отразила най-обективно дейността на болницата, награда за журналист, отразяващ най-обективно дейността на болницата, и поощрителни награди - грамоти за обективно отразяване на дейността на болницата. Ще бъде делово и кратко, защото е работен ден и за нас е по-важно да си вършим работата.
- Какво ще пожелаете на колегите Ви?
- Бих им пожелал - все така със сърце и с душа, да участват в лечебния процес и лечението на пациентите, с които се срещат. Не само да търсят най-ефективните методи за лечение, но и да проявяват милосърдие и отношение към пациентите като към най-близките си хора. Мога да им пожелая - да запазят същото търпение, което имаха тази година по отношение на многото несгоди, свързани със финансирането на болницата. Мога да посоча само, че за тази година, болницата е загубила 2, 3 млн. лв. от промени във финансирането – промени в цени на пътеки, промени в заплащане на спешна помощ, непълно заплащане за трансплантации и т.н. Промените във финансирането доведоха до загуба на болницата от 2,3 млн. лв., което неминуемо се отрази и върху възнаграждението на персонала. Накрая искам да им вдъхна малко оптимизъм за това, че следващата година ще има повече разбиране в институциите и ще може да се финансира не само ежедневната ни дейност, но и иновативни дейности за лечение на пациенти, които се извършват само в болница „Света Екатерина”.
- Какъв трябва да бъде успешният мениджмънт на една болница в условията на икономическа криза?
- Много е просто – трябва да се намалят разходите, но това е свързано и с намаляване на възнагражденията, което никак не е популярен метод. След като виждам, че популярността на персонала е същата, каквато е била предни години, само заради измислени финансови промени, и заради измислени промени във финансирането, да се намалява този абсолютно заслужен стимул на персонала – считам за съвсем неправилно. Нищо не може да направи мениджмънтът, когато са орязани средствата.
- Правят ли се достатъчно инвестиции в оборудване в болница „Св. Екатерина”?
- Как да правим инвестиции в оборудване, когато това, заради което ги правим, т.е. тези иновативни методи, които сме въвели (4 - 5 метода, които се правят само в болница „Св. Екатерина”, с които се равняваме по световното ниво на кардиохирургията, инвазивната кардиология и на електрофизиологията) те не се заплащат от никой. Как да инвестирам и как да си върнем инвестициите?
- Как се развива болница „Света Екатерина” и какви са най-сериозните предизвикателства?
- Предизвикателства пред нас няма. Ако смятате, че е предизвикателство да продължим да поддържаме това ниво на отношение и лечение на пациентите – това не е предизвикателство, това е рутина при нас. Предизвикателства няма, защото това, което сме въвели като нововъведения – това не се заплаща. На практика трябва да спрем - и сме спрели да го извършваме. Голям брой от българските пациенти, които можеха да получат такова обслужване, сега няма да могат да го получат, защото няма кой да плати за това. Ако в началото болница „Св. Екатерина” поемаше финансирането и на такова обслужване – повече не може да си го позволи, защото, както ви казах, за една година 2,3 млн. лв. по-малко сме получили, поради промени в начина на финансиране.
Опитваме се да поддържаме международните контакти, които имаме. Непрекъснато изпращаме хора за участие в международни симпозиуми и конгреси, на които те не само вземат най-новото в области, в които работи болница „Св. Екатерина”, но и споделят нашия опит. Така виждаме къде сме. Затова имаме претенциите, че наистина сме най-добрите и стоим добре в световен план. Знам какво сме докладвали по световните форуми и знаем къде се намираме спрямо това, което колегите от света казват.
- Кои са чуждестранните партньори на болницата и лекуват ли се при Вас чужденци? Имахте практика на посещение при българи в Украйна – имате ли пак подобни практики?
- Имаме, разбира се. Ние сме отворени и всички чуждестранни граждани, които искат да се лекуват тук, се лекуват. В зависимост от това дали са от страни от европейската общност се ползват директивата за трансгранично обслужване на пациентите – плаща се до стойността, която страната реимбурсира. Ако пациентите не са от страни от ЕС – имаме ценоразпис, който те трябва да заплащат.
- Наблюдаваме протести на пациенти заради лекарски грешки. Как трябва да се процедира в такива случи, според вас? И как ще коментирате морала в отношенията между лекар и пациент?
- Лекарската грешка няма нищо общо с морала. Първо трябва да кажем, че човек не е безгрешен, така че всеки човек може да сгреши. Лекарски грешки се правят по света, въпросът е те да бъдат в рамките на допустимото, което е в световен мащаб. Няма нищо лошо - да се дава гласност на тези грешки, защото това значи, че гражданското общество е чувствително към тази тема и държи да се намали броят на тези грешки.
Какво трябва да се направи? За да се намали броят на лекарските грешки, първо - трябва да бъдат приети и легализирани от министъра на здравеопазването правила за добра медицинска практика. Такива правила в България засега на този етап няма. Единствено - Дружеството по образна диагностика е създало тези правила, предложило ги е на лекарския съюз. Лекарският съюз сега ще ги предложи на министъра, който да излезе с една наредба, и да ги одобри, т.е. да ги легализира. Никой друг още не е представил правила за добра медицинска практика. Всеки казва, че работи по известните в Европа правила, но на български преведени, черно на бяло написани и узаконени, т.е. регламентирани - няма. Това е първото. Второ - трябва да се въведат правила за проверка на качеството на всяка една дейност. Дали ще е на 6 месеца или на края на всяка една година – всяка една институция трябва да бъде проверявана какво качество на дейността, която развива, има, какъв е процентът на смъртност, какъв е процентът на усложненията. Оттам, имайки възможността за такъв контрол, чрез Агенцията по одита или няма значение чрез кои органи на Министерството на здравеопазването, веднага може да се каже, че тези звена, клиники и отделения, които са извън приетите норми, дадени в правилата за добра медицинска практика, трябва да бъдат подложени на санкции. Санкцията може да е спиране на работа за 3 месеца, специализация на кадрите вътре и т.н. Заедно с това, трябва да се извършва ежегодно и анализ на дейността на всеки един лекар, който има сертификат да извършва определена дейност, за да се знае той сбъркал ли е някъде, не е ли сбъркал, резултатите му добри или лоши са, ако са лоши - какво трябва да се направи, да се продължи започнатото вече продължително медицинско образование. Защото лекарят е един от малкото специалисти, които се образоват през целия си живот. И основната функция на лекаря е да се самоусъвършенства. Основната му цел е да лекува най-добре пациента и да го излекува, но основната му задача е да се самоусъвършенства. Това е кредото, което трябва да се следва. Това са няколко много прости неща, които, обаче, трябва да се направят. Докато не се направят, ще си приказваме кой е крив и кой е прав. Според мен, медиите нагнетиха доста нещата и наляха доста масло в този огън. Не е лошо, в края на краищата нека се заостри вниманието на обществото. Но, имайте предвид, че не всичко, което се казва, че е лекарска грешка, е наистина лекарска грешка.
- Споменахте, че лекарите трябва да се обучават през целия си живот, за да са на ниво. Обучавате ли млади кадри и персонал и дали има интерес към специализация в болница „Света Екатерина”?
- Тук не е въпрос за интерес, а за правила. В болница „Св. Екатерина” са въведени правила за непрекъснато медицинско обучение и усъвършенстване. Тези правила са следните - всички сестри, които постъпват, изкарват един курс, който се казва въвеждащ, всички сестри, независимо кога са постъпили, изкарват на всеки 6 месеца опреснителни курсове, свързани с конкретната дейност, която извършват. Всички лекари, когато постъпват, също получават един план за тяхното образование и специализация. Защото те натрупват не само практически опит в това, което вършат, но и разширяват кръгозора на научните си познания в тази област. Всяка седмица получаваме данните за това кой колко интервенции или операции е извършил и каква смъртност има. Беше на всеки 6 месеца, а сега сме го направили на една година - се прави анализ на тези данни и съответно се вземат определени заключения и се предприемат определени мерки. Ежемесечно се провеждат т. нар. „мъдри часове”, в които отделните клиники презентират най-новото, публикувано в специализираните научни списания, обсъждат се темите, които са публикуван, и се излиза с протокол - може ли да се промени нещо в алгоритмите на работа в болницата, свързани с тези нови получени съобщения. Всеки месец се извършва по една патоанатомична среща, ако има, разбира се, смъртни случаи, в която се разглеждат тези смъртни случаи, анализират се и се излиза със заключение можело ли е да се направи нещо повече в тези случаи така, че да не загубим болния. Това, което излезе като решение в резултат на анализа и на дискусията на тези срещи, се формулира и се изпраща за непрекъснато запознаване от съответния персонал в съответните сектори на болницата. Непрекъснатото медицинско образование се прави непрекъснато.
- Относно специализациите на младите лекари?
- Имаме достатъчно специализиращи и желанието за специализация е голямо.
- Каква тенденция наблюдавате, има ли увеличение на болните от сърдечносъдови заболявания?
- Дали се увеличават болните, аз не мога да ви кажа. Има статистики. Но, ако някъде има статистики, трябва да търсите тях, тези, които се занимават с това - да ви кажат. В болница „Св. Екатерина” няма отлив на пациенти. Не мога да кажа, че пациентите са намалели, но не мога да кажа и дали са се увеличили. Т.е. каква е заболеваемостта аз не мога да кажа, защото не се занимавам с това.
- Има ли българинът култура на профилактика?
- Мисля, че сред младите хора се подобрява културата за профилактика, но това са мои странични наблюдения. Като цяло - българинът няма достатъчна култура да мисли за здравето си въобще, не само за профилактика, но и нищо от институциите не се прави, за да се създаде такава култура. За да създаде такава, Здравната каса, органът, който извършва задължително осигуряване, трябва да постави задължителни условия за профилактика, ако човекът, който се осигурява задължително, иска да запази правата си на осигурен. Именно – след 40 години да се извърши една фиброколоноскопия, след това на 50 години - да изследва маркери за евентуална карценома на простатата, жените да правят редовни профилактични гинекологични прегледи, както и прегледи на гърдите с оглед на ранно откриване на рак на гърдата и т.н. Това не се прави. Ние все чакаме нещо отгоре да падне и да стане. Няма да се промени манталитетът ей така, защото на някой му се иска. А държавата губи много от това, защото да лекуваш един болен пациент, е много по-скъпо, отколкото да предотвратиш развитието на такова заболяване.
За Framar.bg: Фокус - информационна агенция
ИНТЕРВЮТО е свързано към
- Интересни лица от света около нас
- Хибридна операция спаси живота на 75-годишен мъж с големи аневризми
- Проф. д-р Валентин Стефанов Говедарски
- Д-р Надя Найденова
- Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина" ЕАД, гр. София
- Д-р Емил Емилов Хаджиев, д.м.
- Д-р Свилена Гадева
- Проф. д-р Юлия Борисова Македонска Джоргова
- Доц. д-р Борислав Ацев
- Проф. д-р Диана Крумова Трендафилова-Лазарова, д.м.н.
- Проф. д-р Светослав Тодоров Йовев, д.м.
Коментари към Директорът на болница „Света Екатерина”, проф. Генчо Начев: Отношението към пациентите трябва да бъде като към най-близки хора