Доволните от доктора гласуват за властта - интервю с ген. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия
- Ген. Тонев, какво е състоянието на проф. Петър Константинов, който бе транспортиран във ВМА от САЩ преди дни?
- Проф. Константинов още е на командно дишане, но е адекватен и без промени в мозъчната дейност. Трансферът на пациента стана с полет на “Луфтханза” от Ню Йорк до Франкфурт, а оттам по нареждане на премиера го прибра правителственият фалкон. За първи път създадохме алгоритъм за превозване на тежко болен пациент извън Европа.Единствено “Луфтханза” разполага с подходяща апаратура. Затова Смятаме до края на 2011 г. да закупим и ние такава техника. С нея ще оборудваме един български боинг. Евакуация като тази на проф. Константинов е много скъпа. Една част бе платена от американска организация, а друга - от външното министерство. Само превозването от болницата до летището на 15 км струва 800 долара. Един ден в реанимация струва от 3 до 8 хил. долара.
- У нас всичко се оценява на много по-малко пари.
- Всички знаем, че здравеопазването е недофинансирано. И министерство, и каса, и лекари признават, че средствата, които се дават сега, покриват не повече от 60% от парите за диагноза. Откъде се набавят останалите 40%? Чрез увеличаване на дълговете на болници. Те растат на месец с 60-80 млн. На края на 2011 г. дълговете им ще са около 800 млн. лв. Сега са 350 млн. лв. По-голям е проблемът, че няма инвестиции. ВМА кандидатства за проект, финансиран от японското здравно министерство, за 200 000 лв. Купихме колички за болните, а финансовото министерство ни накара да платим за тях 40 000 лв. ДДС.
- По-добре ли ще се работи с диагностично-свързаните групи?
- Диагностично-свързаните групи са прекрасно нещо. Възникват три въпроса. Колко време е необходимо, за да бъде обучен персоналът да работи с тях? Опитът на Европа сочи 1-1,5 г. Как се работи през това време - по старата система или смесено? Въвеждането им през първата година струва обикновено с 50% отгоре върху старите разходи на болниците, през 2-ата г. - с 30%, а след това - с 10% повече. Ако нямаме този финансов ресурс, ще имаме прекрасни документи, но не и реално лечение. В България обикновено се вземат решения, без да се осигури финансовият ресурс за тях. Впрягаме каруцата пред коня. Когато говорим за решение, без да вземем предвид парите, значи си говорим за времето.
Преди дни в парламента експерти от Швейцария споделиха опита си. Там 10,4% от БВП се отделя за здравеопазване, а у нас са 3,5%. Обясниха, че въпреки това не всички кантони са успели да се справят с въвеждането на диагностични групи. То е свързано и с възможностите на конкретните болници. Някъде това ще стане за 3 месеца, а другаде - за 3 г. Може да няма специалисти или апаратура, или общината ще има финансови затруднения. Кой сега калкулира лекарския труд в заплащането? Нито касата, нито министерството.Здравеопазването у нас се крепи на почти безплатния труд на лекарите.Мечтая си за момента, когато община или министерство ще подари на лекар ролс-ройс, както подаряват на футболистите - с панделка и с благодарност. Но както казваше проф. Амосов: медицината в Съветския съюз е безплатна и затова нищо не струва.
- От друга страна, и за да се лекуваш, трябват средства.
- Някои казват, че богатите се лекуват по-добре. Това не е така, те имат по-добри хотелски условия. Но за да лекува по-добре богаташа, лекарят трябва да излекува през останалото време още много пациенти, за да има квалификация. Най-добре се лекуват хората с редки диагнози. Интересни са за лекарите, те се учат от тях. В целия свят ги лекуват безплатно. Когато имаме такъв пациент и се обадим на колеги в Европа или САЩ, реакцията е "Разбира се, пратете го веднага. Това е много интересно".
- 2012 г. ще бъде преходна от клиничните пътеки към диагностично-свързаните групи. Чакате ли проблеми?
- Въпросът е дали ще се намери финансов ресурс, за да стане това. Ще трябва да се убедят обществото и лекарите, че новото ще е по-добро. Има една особеност у нас - точно когато нещо започне да работи добре, ние го променяме. Клиничните пътеки са лоши, но работят. Ако объркаме нещата и те спрат да работят, а новото още не е въведено, ще е по-лошо.
- Аргументите бяха, че има свръхотчитане на пътеки, особено на скъпите...
- Така е, но нека дам пример. Обвиняваха инвазивната кардиология, че точи пари от касата. Но разходите за нея са 60 млн. годишно при над 1 млрд. лв. за болниците. Не можем в рамките на същия бюджет да отчитаме реално какво се прави на пациентите, защото липсват средства. Това е проблемът - как да се финансираме. Същият финансов ресурс не е достатъчен, за да се въведат групите.В света има три модела. В Англия няма здравни вноски. Плащаш си данъците, а държавата дава парите за здраве. Вторият модел е осигуровки плюс държавна субсидия. Третият модел е от САЩ - само здравни застраховки от всякакъв вид. Това не можем да го постигнем. Трябва да възприемем европейските модели.
- Да, но там вноските за здраве са много по-големи.
- Средната вноска у нас е 53 лв. Държавата плаща за тези, които тя осигурява - безработни, студенти, по 19 лв. Освен това ги плаща със закъснение - веднъж на три месеца. Ресурсът в здравеопазването е малък, но и се изразходва нецелесъобразно. Понеже всички са чувствителни, най-лесно е да изкараш лекаря виновен. А той е мъченикът на системата. Наближават обаче избори, а от социологическите проучвания е ясно, че лекарят определя голяма част от общественото мнение, въпреки че те гласуват консервативно. Смята се, че всеки лекар влияе на гласа на около 500 души - ако те са доволни от него, гласуват за властта.
- Ще се намерят ли още 75 млн. лв. за спешната помощ догодина?
- Тези пари ще се намерят, но те са само за мобилната част - линейки и лекари. Няма да стигнат за създаване на достатъчно спешни центрове. С проф. Чирков правихме една сметка преди 8 г., че само за покриване на спешните случаи със сърдечносъдови заболявания трябват 300 млн.Не забравяйте, че има два вида спешна помощ - обща и специализирана. В България само ние имаме по една линейка за инфекциозно и една за психично болни. А реанимобили за инвалиди или деца, които са с различно оборудване?
- По-добре ли е за пациента да го карат само в болница със спешно отделение, а не в най-близкото лечебно заведение?
- Не бива това да се гледа като догма. През последния месец имаме 50 спешни пациенти от страната. При трима от тях е махнат далакът. Това трябва да стане веднага, иначе пациентът загива. Може манипулацията да е лошо направена, но кръвотечението трябва да се спре. Каква полза, ако закарат човека, но вече мъртъв, в по-добра болница?
- Но понякога спешните лекари не могат да поставят точна диагноза.
- Защото държавата не му е осигурила специализация по неврология, нито пък апаратура или нормални условия на работа. Какво се оказва? Лекарят учи за космонавт - наистина учат това, което и космонавтите. Та този космонавт го пращат на село и му казват: Те като си учил за космонавт, можеш ли да караш и трактора? Това се случва. А иначе спешните лекари трябва да могат точно да преценят докъде се простират възможностите им и да поемат отговорност според тях.
- Във ВМА обучавате специализанти от чужбина. Откъде са те?
- Имаме 60 чужденци от различни страни. От два месеца имаме и двама гръдни хирурзи от Северна Корея. Много от нещата, които им показахме, те не са ги виждали. Има и други различия. Иначе в Северна Корея лекарите имат безплатни жилище, храна и почивка.
За Framar.bg: 24 Часа
ИНТЕРВЮТО е свързано към
- Събития и представяния
- Ген. Стоян Тонев: Процентът на лекарските грешки не се увеличава, но се увеличава чувствителността на обществото към тях
- Ген. Стоян Тонев: Подобряване на медицинското обслужване е основната цел на сливането на ВМА и МВР-болница
- Генерал-майор проф. Стоян Тонев: В медицината хората трябва да бъдат убедени, че дадена методика може да се ползва
- Ген. Стоян Тонев иска пълни проверки във ВМА, след като бе обвинен в злоупотреби
- Ген. Стоян Тонев хвърли оставка след скандала с финансови злоупотреби във ВМА
- Даниела Дариткова сменя Стоян Тонев начело на парламентарната здравна комисия
- Ген. Стоян Тонев предлага създаването на Общинска спешна помощ
Коментари към Доволните от доктора гласуват за властта - интервю с ген. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия