Начало Здравна медиа Интервюта Подкрепа и взаимопомощ Д-р Инко Кехайов, психиатър и управител на пловдивския психодиспансер: Нараства броят на пациентите с първични психози

Д-р Инко Кехайов, психиатър и управител на пловдивския психодиспансер: Нараства броят на пациентите с първични психози

Д-р Инко Кехайов, психиатър и управител на пловдивския психодиспансер: Нараства броят на пациентите с първични психози - изображение

  Д-р Инко Кехайов е на 64 г., а 38 от тях е посветил на психично болните.

  Роден е в Чепеларе, там завършва гимназия. Следва медицина в Пловдив. От студентската скамейка се увлича по проблемите на душевно болните и тяхното лечение.

   Започва работа в психиатричен кабинет в Смолян, а след специализацията си се мести в пловдивския психодиспансер. От 1993 г. е управител на лечебното заведение.

   Има специализации по съдебна, организационна психиатрия, здравен мениджмънт и други.

- Д-р Кехайов, може ли човек да превърти от немотия и да започне да избива близките си?

  - От немотия и беднотия човек може да отключи всякакво душевно разстройство и болестта да започне толкова остро и бурно, че той да убие детето си, както стана наскоро в Антоново.

  По принцип обаче психичните заболявания са генетично обусловени, те се предават по наследство. А факторите от външната среда само провокират тези заложби.

   - Психично болните увеличават ли се, или много от тях не се лекуват?

   - Случаите на заболели се увеличиха през последните 6-7 години, а моето мнение е, че ще стават и още повече, ако не се осигури необходимото лечение. От друга страна, нараства броят на пациентите с първични психози, които постъпват при нас след скандали с близки и съседи, към които са отправили сериозни заплахи или са извършени посегателства над тях. Не са изключение случаите, когато тази остра агресия е завършила фатално.

   От февруари досега само в пловдивския психоцентър са регистрирани 1000 нови случая. И това е на фона на ситуацията в страната, при която не се прави необходимото за ранното откриване на болестта.

   От 2000 г. насам, когато влезе в действие Законът за здравното осигуряване, психиатричната помощ остана извън финансирането от НЗОК и разчита единствено на средства от държавата. Затова не се осигуряват с медикаменти пациентите, които се нуждаят от терапия, след като напуснат стационара. Изписват се, а те си ги доставят сами, когато могат.

   Здравната система не дава възможност на диспансерите, а от август 2010 г. - и на центровете за психично здраве, да снабдяват с безплатни лекарства болните, които обслужват в диагностично-консултативните блокове. С новото финансиране на психоцентровете от февруари тази година те имат вече възможността да диспансеризират и проследяват болните с определени диагнози като шизофрения, депресия и панически разстройства.

   Проблемът с лекарствата обаче пречи на пълноценната и ефективна работа. Затова през май написах писмо на министъра на здравеопазването, в което поставям въпроса да се даде възможност на центровете да осигуряват на пациентите си необходимите лекарства, като се отпусне финансиране. В него предлагам медикаментите да се отпускат от болничните аптеки, както е решен проблемът при онкоболните. Така ще се води същинска диспансеризация. Лекарствата ще поддържат ремисията, защото е важно болните да ги пият редовно и когато не са в криза.

  - Имате ли отговор?

  - Вече шести месец нямам. Вероятно се бави, защото има други, по-приоритетни и важни задачи за решаване в момента.

  - А откъде ще дойдат парите за тези лекарства?

   - Пловдивският диспансер има средства. Получаваме по 600 лв. за преминал болен и проблеми нямаме, но липсват разрешение да се закупуват медикаменти и указания как точно да се доставят. На този етап имаме право да изследваме болните, да поставяме диагнози и да лекуваме в стационара. След изписването пациентите се поемат от амбулаториите, където колегите им изписват лекарства, но не могат да организират наблюдение и проследяване. Пациентът си отива вкъщи и какво става с него, не е ясно. А е редно контролът да се провежда от екип - психиатър, медсестра и психолог.

   Психичното здраве е сериозна работа, отговорността за него е на държавата и тя трябва да даде възможност на центровете да изпълняват функциите.

   Рискът за обществото е голям, когато не се наблюдава дали ефектът от приложеното лечение е добър за болния. А това означава да се проследи колко е дългосрочна ремисията, подобрил ли се е животът на болния, каквато е целта при тези хронични заболявания. Само психоцентровете можем да го направим, ако имаме условия. Елементарна работа, но от министерството я бавят.

   Не знам защо не ни се осигуряват, след като е добре известно, че поддържаме връзка с МВР, прокуратурата, съда и всички здравни институции и бихме могли да реагираме при всяка ситуация.

   До 1989 г. много стриктно се работеше с този контингент. Болните бяха обхванати от районните психиатри, които наблюдаваха по 1500 души, но им познаваха и кътните зъби. Бяха наясно с фамилната обремененост на всеки пациент, битовите условия, в които живее, има ли кой да се грижи, ако бъде изписан.

   - Какви са гаранциите, че ако на болните се осигурят лекарства, те ще ги пият? Кой ще следи за това?

   - Ако задачата бъде поверена на екипите в психоцентровете, колегите знаят какво да правят. През 5-6 дни пациентите ще се посещават от медицинска сестра, която ще наблюдава какво е състоянието им и при проблем ще докладва на доктора. Сега в амбулаториите ги следят по един път на месец, правят им ЕКГ, ЕЕГ и ги консултират с други специалисти. Този срок обаче може да се окаже фатално дълъг и болният да направи нещо, с което да изложи на риск обществото. Те не разбират какво трябва да правят за себе си и провокират инциденти - пожари, посягат на хора, убиват, нарушават спокойствието.

   Друг проблем е, че от частните амбулатории много пъти изобщо не насочват пациентите към стационара за своевременно лечение и доуточняване на състоянието. Идват при нас, когато направят посегателство. Като случая, в който пациенти на психоцентъра заплашиха община Пловдив с бомба. Без да съм запознат с конкретния казус, тези хора обикновено се разгневяват, когато местната власт им откаже социални помощи.

   - Какво друго може да отключи агресията им?

   - Всичко, дори неща, за които останалите изобщо не биха се досетили. В нашия център за пети път лежи мъж, който заплашва да взриви радио "Пловдив". Той е от Хасково и иска програмата да се излъчва и на къси вълни. Ходи непрекъснато с един транзистор в джоба и по цял ден слуша новини. Оправя се, изписваме го и след известно време историята се повтаря.

   - Българи, които живеят в САЩ, разказват, че ако американецът счупи 2 чинии за седмица, веднага търси психиатър, защото не е във форма. Това не е ли малко прекалено?

   - Не, човекът просто се консултира. В това няма нищо лошо, срамно или обидно. Отива в началото на психозата, за да се хване проблемът навреме, преди да се задълбочи. Но подобно поведение се възпитава.

   При българина е точно обратно - щом прекрачи в кабинета на психиатъра, му казват, че е луд. С години е насаждано, че е нещо ужасно, а всички институции се пазят от него, вместо да му съдействат да се интегрира. От документите на пациента институциите прочитат само първата част - че има разстройство, а не обръщат внимание, че е подходящ за определена работа. Нарекат ли някого луд, това е бариера за него. Крайно време е това отношение да се промени и тези хора да не бъдат отхвърляни. Всеки психоболен може да бъде министър- председател, учен и да прави велики открития, ако болестта се контролира правилно. В пловдивския център имаме пациенти учени, с които се работи много добре, защото търсят помощ веднага щом усетят, че здравето им започва да се влошава. Иначе изпълняват перфектно ангажиментите си.

   На 10 октомври в галерията на общинския съвет ще правим изложба с рисунки на психоболни и ще покажем, че те могат да творят много хубави неща. Тя е традиционна, организираме я всяка година.

   - Какво поведение да имаме, ако попаднем на душевноболен в криза?

   - В никакъв случай не бива да се конфронтирате с него, ако виждате, че е афектиран, напрегнат, гневен, неадекватен. След това е добре да се потърси съдействие от полицията или прокуратурата, които ще действат съгласно закона. Те го водят при нас, където се консултира и се решава как да се постъпи с него.

За Framar.bg:

2.9, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория