Димитър Цветков - Зъболекари слагат тройна надценка

ДИМИТЪР ЦВЕТКОВ, президент на Съюза на зъботехниците в България, в интервю пред Диана Тенчева

Съюзът на зъботехниците в България скоро ще празнува 100-годишнина. Не е ли време да бъде създаден закон за съсловната ви организация, г-н Цветков?

Да, на 23 юни т. г. ще честваме големия юбилей. А на 20 октомври ще отбележим 20 години от възстановяването на организацията ни, което стана след настъпването на демократичните промени. Има закони и нормативни актове, които регламентират професията ни, но за жалост институциите не ги спазват. Тук искам да направя едно отклонение - до 2000 г. имаше индикативни стандарти, които определяха в дадена област по колко и какви специалисти да има. Но се премахнаха и сега берем плодовете на това решение в цялото здравеопазване. От 1 юли 2000 г., когато започна реформата в доболничната помощ, първите, които пострадаха най-много, бяха медицинските сестри. А после започнаха да закриват общински и държавни зъботехнически лаборатории. В момента те се броят на едната ми ръка.

Колко специалисти бяхте до началото на демокрацията и колко след това?

- До 1990 г. в България имаше около 3600 зъботехници. А през 2008 г. - 1422 (данните са на Националния център по здравна информация), които работят в около 650 лаборатории.

Защо сте намалели двойно?

От една страна, колегите, които работеха на държавна служба, бяха по на възраст. След 2000 г., когато тръгна реформата и затварянето на общински и държавни зъботехнически лаборатории, те масово нямаха финансова възможност да започнат собствен бизнес. Някои смениха професията, други се пенсионираха и... много малък процент заработиха по къщите незаконно. Нелегално. Но трудно могат да бъдат хванати. И много лесно в същото време, ако колегите от Българския зъболекарски съюз задължат стоматолозите да работят само с регистрираните по закон лаборатории. Но за жалост това не става! Има пък колеги, които съществуват в регистрите, но са спрели дейността си. Те са извън закона.

Защо?

Уж спират дейност, но продължават да работят, за да укриват данъци, големите обороти и т. н. Затова би трябвало да има силна връзка между Агенцията по вписванията, която “държи” всички търговски дружества (каквито са зъботехническите лаборатории), между Регионалните центрове по здравеопазване, НАП и НОИ. И когато един колега спре да практикува, да подава сигнал до всички тези институции, за да си понесе последствията. Трябва също да подлежи на внезапни проверки от контролните органи. Повтарям - в момента има закони, но институциите не желаят да ги спазват. А задължителното членство в съсловна организация за мен не е панацея.

Стигате ли до конфликти в работата си със зъболекарите?

По-скоро до недоразумения. Но бих казал, че за да стане качествен зъбът и да се спази неговият цвят, определен в стоматологичния кабинет, то е задължително пациентът да посети зъботехническата лаборатория. Защото този, който прави изкуствените зъби, е зъботехникът, а не зъболекарят!

Как са регламентирани отношенията ви със зъболекарите?

Имаме стандарт по зъботехника, публикуван още през 2004 г. Там е регламентиран процесът на работата - зъботехникът получава отпечатъка от стоматолога, вижда какво е предписано и то се изпълнява в лабораторията. След като е изработена протезата, тя се връща в кабинета и зъболекарят е този, който я окачествява. Това е т. нар. външен контрол. Вътрешният се прави от управителя на лабораторията. Ако има някакъв проблем, то зъболекарят връща протеза с предписания. И те се изпълняват. Без пациентът да страда от това.

А какво може да застраши пациента?

Неинформираността. Според мен, когато той отиде при зъболекаря и трябва примерно да му се направи коронка, болният трябва да бъде запознат къде ще бъде изработена. И най-важното - лабораторията да издаде документ, който точно и ясно да показва какво влиза в устата на пациента (като материал). Това са все изисквания и директиви на ЕС. Но у нас не се спазват.

Аз съм сигурна, че почти никой не получава такъв документ?

За това бих упрекнал пациентите! Защото във веригата “пациент-зъболекар-зъботехник” този, който дава парите, трябва да си търси и правата. Не може, грубо казано, да отиде някой в зъболекарски кабинет, да изсипе примерно 5000 лв., да си тръгне усмихнат и нищо. Това е абсурдно. В цяла Европа и Америка платежният документ е разделен на 2 части. В едната се описва клиничната дейност от зъболекаря, а другата попълва управителят на зъботехническата лаборатория. В момента правим актуализация на българския стандарт, където точно и ясно сме описали тези взаимоотношения.

Кое е новото?

Да има контролен лист за качеството, който ще се извежда от лабораторията. Той ще проследява всяка една манипулация при направата на протезата, и то с подпис на зъботехника. Примерно - дали отпечатъкът, който сме получили от зъболекаря, е качествен. Ако е такъв, ние ще се подписваме в съответната графа, ако не - няма. И ще го върнем за корекции в кабинета. По този начин ще се контролира всяка дейност. Накрая протезата отива в зъболекарския кабинет, там специалистът я вижда и ако има нещо - се връща. А Комисията по медицински стандарт в Министерстовото на здравеопазването вече прие документът за поръчката да се състои от 3 екземпляра. Т. е. когато тя е готова, един екземпляр отива в пациента, втори - в лабораторията, а третият остава при зъболекаря. На тези документи ще е името на болния, зъболекаря и лабораторията със съответните им регистрации в институциите. На базата на този документ ще се издава и финансовият. Защото в медицинския не може да се пишат цени. Но болният ще знае какво влиза в устата му.

Ако една коронка струда 300 лв., а зъболекарят я е продал за 1000 лв., как пациентът да разбере за тройната надценка? Как може да бъде защитен?

Тук бих ви отговорил така - задайте този въпрос на Българския зъболекарски съюз. Факт е, че това се случва, че се поставят такива тройни надценки. А пациентът може да бъде защитен, ако посети зъботехническата лаборатория! И реално се запознае с цената.

Последното, за което мислят, сковани от болка и страх пациенти, е цената. И затова попадат в капана. А и рядко някой ще отиде на проверка в лабораторията.

Друго решение за подобни случаи, което съществува в европейския мир, е договорът за т. нар. съвместна дейност (с подизпълнители). В този договор между лаборатории (може да не е една) и клиники се описват взаимоотношенията между двете лечебни заведения. Става дума примерно за фиксирани цени при договор за 1 г., може да е предвидена инфлационна защита, възможна е отстъпка за пациента и т. н. Ще ви дам един пример - в нашата сфера колеги често правят отстъпки, но за жалост ги взимат зъболекарите, не пациентите...

Добре, пак питам - как да се спре подобна практика?

 Аз ви казах - в основата стои информираността на пациента. Той трябва да знае името на лабораторията и цената за изработената протеза. Хората не трябва да се доверяват на окачените ценоразписи на изкуствените зъби в стоматологичните кабинети, които са уж дадени от лабораториите.