Начало Здравна медиа Интервюта Събития и представяния Калинка Хавова и Николай Димитров за лечението си чрез хранене в Лечебен център Vita Rama

Калинка Хавова и Николай Димитров за лечението си чрез хранене в Лечебен център Vita Rama

Калинка Хавова и Николай Димитров за лечението си чрез хранене в Лечебен център Vita Rama - изображение

Разговаряме с двама души, изцяло поверили здравето си в ръцете на лечебната система, разработена от Георги Славов и д-р Георги Гайдурков. Калинка Хавова и Николай Димитров ни разказват своите истории или какво ги е накарало да потърсят алтернатива на традиционната медицина в лицето на природосъобразното хранене под ръководството на специалистите от Лечебен център „Vita Rama”.

 

Представете се за читателите на Фрамар.

Казвам се Калинка Хавова, бях стоматолог, сега съм пенсионер, 74-годишна, от София. Работих като физиотерапевт-стоматолог напоследък, може и това да ми е помогнало за заболяването, което ми откриха доста по-късно, а то е левкемия. Откриха я при един профилактичен преглед. Оказа се, че левкоцитите ми са 27 хиляди и оттогава ходя на проследяване през 3, през 5 месеца. Лекарите, които следят състоянието ми, казаха, че левкоцитите трябва да станат 100 хиляди, а дотогава - никакво лечение.

 

А някаква диета или ограничения наложиха ли ви?

Никакви препоръки - казаха, че всичко може, нищо не ми забраниха, нищо не ми препоръчаха. Когато левкоцитите се увеличиха, казаха да почваме химиотерапия, за да намалеят. Аз обаче споделих с д-р Гайдурков, който ми беше като лечител и домашен лекар. Той каза, че никога не би се подложил на химиотерапия и ми препоръча да водя здравословен начин на живот по неговите предписания.

 

С такава диагноза Вие отказахте химиотерапията и решихте да преминете към здравословен начин на живот?

Да, казах, че няма да правя сега химиотерапия, че не съм готова, при което лекарите се обидиха и ми отговориха "Тогава не идвайте повече при нас". Стана ми изключително мъчно, защото винаги съм била много етична към тях, приемала съм ги като светци. А като ме отхвърлиха, започнах да търся изход. Д-р Гайдурков ми каза за центъра Vita Mores в Свети Влас, в който се практикува здравословен начин на хранене и на живот.

 

Как се чувствахте в онзи момент?

Бях отпаднала, малко обездвижена, не бях в кондиция, не се чувствах добре и в това състояние заминах за Свети Влас. Там ме подложиха на индивидуална диета, която в никакъв случай не беше мъчителна. Четири месеца изкарах на суровоядство, но не съм се чувствала гладна, не беше тежко, не беше неприятно. Средата беше много приятна, самите домакини бяха много гостоприемни, внимателни към всички, които търсиха помощ. Внимателно наблюдаваха състоянието ми, което видимо започна да се подобрява.

 

В какво се изразяваше това подобрение?

Станах по-подвижна, тичах сутрин, загрявах с упражнения, следобед ходих на походи, дори по-продължителните не ме плашеха. Някои от другите хора се уморяваха, но аз се чувствах добре.

 

Как продължихте живота си по-нататък? Трябваше ли да спазвате хранителния режим и у дома?

Когато се върнах всички много ми се радваха, бях жизнена. Придобих кураж след походите, които правихме с екипа и тръгнах по Витоша сама. Аз съм планинарка, на младини много ходехме - Рила, Пирин, Витоша, беше едва ли не всекидневие. Но покрай задълженията - стоматолог с тежка амбулатория, две деца, домакинството, бях позанемарила планинарството. Сега се чувствам уверена и от Нова година през 2 - 3 дни съм на Витоша. Сняг, дъжд - нищо не ме спира - самичка, взема си щекичката за опора, раничката, горе си наливам изворна водичка. И така ... свежа и бодра. Само с една ябълка отивам нагоре.

 

Трудно ли е в домашни условия да се придържате към диетата?

Малко ми е трудно, защото те са майстори, техните ястия са страшно вкусни. Как да уцелиш количеството за един човек, което до ти е вкусно и достатъчно? Но все пак спазвам основните правила - без сол, без захар, без мазнина, поддържам суровоядството. Купих си подходящи уреди: ренде за салатите, сокоизтисквачка, правя си фрешове. Сега отново търся помощта на хората, които ме възстановиха миналата година, защото вкъщи е различно.

 

Кой хранителен продукт или ястие обичате да си приготвяте най-много, придържайки се към диетата?

Чушки обичам, чушки на пара. Иначе боб обичам да си приготвям по техните рецепти. Когато присъствам на рождени дни или по ресторанти, не си поръчвам друго, освен салата. И геройски се справям, не ми тежи. Изобщо този режим никак не е тежък, ако човек е убеден, че това е неговият път.

 

Мислите ли, че съвременният човек е склонен да промени храненето си и въобще начина си на мислене в тази посока?

Не, не... много трудно... Защото днес младите са много забързани, нямат време, а тук все пак трябва време, трябва нагласа, трябва малко философия, друг поглед върху нещата. Предпочитат да си хапнат нещо набързо, като хот-дог например. И аз така съм живяла – понякога само на баничка. Но то това се наслагва цял живот - нещо набързо, между работата и децата...

 

Какво бихте посъветвали нашите читатели?

Каквото и да кажа, не знам дали ще го чуят, защото са прекалено забързани. Но нека си обърнат малко внимание, да живеят здравословно, да погледнат истинския живот в лицето и сами да си направят изводи как да продължават нататък.

 

Как ще се представите за читателите на Фрамар?

Казвам се Николай Димитров, на 45 години.

 

Разкажете ни Вашата история.

Заболяването ми го откриха много трудно. В продължение на повече от година ходих по лекари, поставяха ми се грешни диагнози. Приеха ме в инфекциозно отделение с енцефалопатия. Имам съмнения, че там съм се заразил с хепатит, понеже в болничното заведение има ниско ниво на хигиена. След хепатита, дълго време ме лекуваха с антибиотици. Отидох при личната си лекарка с оплакване от отпадналост, която ми каза "О, ти си за антибиотик". В България се лекува резултата, а не причината - това е най-големият проблем. Ще ви кажа всички аспекти, където вината е и моя. Аз бях достатъчно немарлив към здравето си, тъй като смятах, че на мен никога нищо не може да ми се случи. Човек във вихъра си не се сеща за хората, които са по болничните легла, но е хубаво да ги види и да знае, че там е страшно. Грешката ми е въпрос на безотговорност, първо, защото гълтах лекарствата като бонбони, второ - не се ограничавах в нищо и превишавах дозите.

 

Какво Ви накара да потърсите алтернатива на традиционната медицина?

След като дълго време обикалях по болници и след като вече имах поставена диагноза цироза (между другото тогава един лекар ми каза, че няма да живея дълго), аз потърсих алтернатива. Намерих я в лицето на д-р Гайдурков, който просто ми каза: „Ти трябва да отслабнеш“. Той ми направи диета, от която аз не се чувствах добре в началото. За мен беше някакъв ад. Представете си един мъж над четиридесет години изведнъж коренно да промени начина си на хранене.

 

Каква беше диетата, която трябваше да спазвате?

Плодове, зеленчуци, на обяд – зърнени и бобови култури, също ядки, като количеството не беше ограничено. Но издържах 3 седмици. Аз обичам сладичко, а и без сол беше кошмар... просто станах нервен. Не се получи, някак нещата бяха много крайни. Научих за г-н Славов и за Лечебен център „Vita Rama“ случайно, те тогава бяха в Свети Влас, близо е до нас и реших да отида. Търсех начини за хранене, макар че у дома отдавна не готвим пържено, не използваме олио. Това са все неща, които диетата изисква. Бях много разочарован, когато разбрах, че в Бургас има само едно място, където предлагат вегетариански ястия.

 

Какво Ви даде този начин на хранене?

Този начин на хранене ми доказа, че може и без лекарства, без химикали. Бях очарован от това, че всичко може да бъде толкова вкусно без сол, невероятно вкусно. Пълних по две чинии и г-н Славов недоволстваше. Аз, с моето заболяване, който се уморявах от 500 метра, сега сутрин ставам и тръгвам пеша по брега от Стария Несебър до Новия. Спирам, правя си упражненията, след това отивам до центъра, пия един чай и се връщам по същия маршрут. Това са около 10 км. Прибирам се малко уморен, но толкова доволен!

 

Какво научихте след всичко, което Ви се е случило?

Разбрах, че човек може всичко, само да иска. Осъзнах, че всичко е изкуствено. Бягам от изкуственото. Знаете ли, че докато лежах в болницата, имаше хора, които наистина бяха страшно зле, а не можеха да не посегнат към кренвирша. За тях важното беше да се наядат, те са роби на стомаха си. Те не искат да променят и за секунда начина си на хранене и на мислене. Научих, че всичко е възможно, но е необходима дисциплина.

 

Кое първо трябва да се промени: начинът ни на хранене или този на мислене?

Първо този на мислене. Знаете ли как се избистря мозъкът след смяната на храната? Започвате да гледате на нещата по друг начин. Аз лично преди си затварях очите за много неща, а сега съм станал прям, директен. Също не обръщах внимание на това, което ми се говори, на забележки, оправдавах се с многото работа, а сега вече се вслушвам и се замислям.

За Framar.bg:

4.5, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория