Начало Здравна медиа Интервюта Събития и представяния Обособено е отделно отделение по пулмология и фтизиатрия МБАЛ "Д-р Иван Селимински”-Сливен

Обособено е отделно отделение по пулмология и фтизиатрия МБАЛ "Д-р Иван Селимински”-Сливен

Обособено е отделно отделение по пулмология и фтизиатрия МБАЛ "Д-р Иван Селимински”-Сливен - изображение

Разговор с пулмолога д-р Дина Досева, началник на пулмо-фтизиатричното отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински”-Сливен:

- Д-р Досева, доскоро пулмологичното отделение бе една структура с нефрологично отделение. Защо се наложи разделянето на двете звена и какво произтече от промяната?

- Заради реалните нужди от по-добре позиционирано и провеждано лечение на белодробните болести, се обособи отделно отделение по пулмология и фтизиатрия. Засега на територията на първо вътрешно отделение се позиционира неспецифичната белодробна патология, т.е. пулмологично отделение. За момента тук са разположени само пулмологичните легла, които са 33 на брой, а фтизиатричните легла засега остават в белодробната болница. Там ще бъдат приемани болните с туберкулоза. Цялото отделение тук е само за белодробни болести.

- Предстои закриване на тубболница. Как ще се отрази това върху вашето отделение?

- Смятам, че ще имаме проблем, защото тези 33 легла така или иначе съществуваха в Областната болница, макар и разпределени в две отделения. На практика това, че се обособява ново отделение, не увеличава броя на леглата, с които нашата болница разполага. Ние имаме пак същия брой легла за неспецифични белодробни болести. Най-вероятно контингентът от тубболница, който вече няма да може да лежи там, ще затрудни приема тук и проблеми ще има особено през зимните месеци, когато по принцип се регистрират повече респираторни заболявания. Така че най-вероятно приемът ще се осъществява вече по по-стеснени индикации. Иначе няма да можем да приемаме пък тежко болни, които безусловно се нуждаят от болнично лечение.

В момента персоналът ни е по-ограничен, защото очакваме част от колегите от белодробната болница да дойдат при нас след закриването й. Засега тук сме трима лекари, отговаряме за 33 легла, аз водя сектор, правя консултации и приемам болни, работата е много натоварена. С надежда очакваме колегите от тубболница. Мисля, че персоналът на тубболница няма да остане без работа.

- С каква апаратура разполага отделението?

- Това е апаратурата, с която разполага Областната болница. В момента не сме оборудвани с монитори за неинвазивно измерване на артериално налягане, но най-вероятно скоро ще бъдем комплектовани. Разполагаме с бронхоскоп, скенер, рентген, очакваме ядрено-магнитен резонанс. Така ще имаме пълният набор апаратура, която се използва при диагностиката на белодробни заболявания.

- Каква е основната дейност на отделението по пулмология?

- Основната дейност на отделението по пулмология е лечение на остри и хронични изострени белодробни заболявания. Тук правим и диагностика на карциноми, които след това се насочват според случая или за операция, или за регистрация в онкодиспансерите. Занимаваме се и с диагностика и лечение на туберкулозата, като болните се насочват за лечение там, където трябва.

- Кои са най-често срещаните белодробни заболявания?

- Това са пневмония, хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, усложнения с дихателна недостатъчност, бронхиални астми в средно тежки и тежки пристъпи, гнойно възпалителни заболявания на белия дроб и др. Надяваме се в скоро време да включим допълнителна пътека за бронхоскопски процедури с оглед дейностицирането и уточняването на белодробния карцином - в какъв стадий е, къде се намира, и т.н., за да може да се прецени дали е подходящ за оперативно лечение или трябва да остане на консервативно лечение в онкодиспансерите.

- По колко клинични пътеки работите в момента?

- Общо по пет: за хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, за дихателна недостатъчност, за бронхиална астма, за пневмонии и за гнойно възпалителни заболявания.

- Какви са симптомите на белодробните заболявания?

- Общо взето заболяванията на дихателната система се проявяват винаги с кашлица, храчки и задух. Това са трите основни симптома. Дали се дължат на едно или друго заболяване, се уточнява с допълнителни изследвания, било то рентгенография, функционално изследване на дишането, периферна кръвна картина, изследване на храчката и т.н. Дихателната система реагира с тези симптоми, както, например, черният дроб реагира с пожълтяване, повръщане. Но има алармиращи симптоми, които могат да говорят и да насочат самия човек, който ги има, че може би става въпрос за хронично белодробно заболяване и, че трябва да потърси специализирана лекарска помощ от пулмолог.

Ако един дългогодишен пушач забележи, че сутрин при ставане от сън започва да кашля и отделя храчки и това се повтаря почти ежедневно в продължение на месеци или години, въпреки че в последствие тази кашлица се успокоява, това най-вероятно означава, че той вече има хроничен бронхит. Когато кашлицата се усили или стане по-упорита или по-честа, или се изостря в есенно-зимните месеци и е придружена със затруднено дишане, задължително се изисква преглед от специалист пулмолог.

- Неглижира ли здравословното си състояние българинът?

- Българинът, и особено пушачите, неглижират подобни оплаквания с мотива, че това е тютюнджийска кашлица. Точно тази кашлица означава, че трябва да се търси лекарска помощ. Забелязвам, че някои лични лекари също не обръщат достатъчно внимание на подобни оплаквания от страна на пациентите си. Действително се пропускат пациенти в ранен етап на белодробно увреждане. Лично аз имам редица случаи, при които пациенти влизат направо в болница вече с прояви на дихателна недостатъчност, което е крайното и тежко усложнение на хроничния бронхит, на ХОББ. Вярно е и това, че пациенти смятат, че е нормално да кашлят и да си храчат, след като пушат. Но е вярно и това, че някои лекари не се ориентират добре в ранната диагностика на тези заболявания. Тази почти постоянна кашлица означава, че трябва да се обърне внимание на този проблем, преди да се е задълбочил.

По отношение на астмата проблемът е почти същият, защото рядко се разпознават леките форми на болестта. В последните години самото заболяване сякаш се промени и не протича по характерния клиничен начин, описан в учебниците. Това действително затруднява ориентацията, но трябва да се обръща внимание и при най-малко съмнение. Най-добре е пациентът да се изпрати при специалист, който да го лекува, както трябва.

- Какви са начините за лечение на белодробните болести?

- Това е обширна тема, но най-общо мога да кажа, че имам наблюдения по един съществен проблем. През последните години лечението на хроничните белодробни болести се провежда навсякъде по света, включително и у нас с инхалаторни средства или така наречените помпички. Странно и необяснимо е за мен как българите се плашат от тях. Не мога да си обясня причината за това. Не се страхуват да пият хапче, а имат страх да впръснат това, което веднага ще облекчи дишането им. При това инхалаторното лечение има редица предимства. Най-същественото е, че се избягва системното действие на хапчето, което като влезе в стомаха, отива навсякъде в кръвта, а инхалаторното средство отива само до болното място – белия дроб. През последните години постепенно хората видяха ползата, но все още има негативизъм към използването на помпички. За съжаление, все още има лекари, които казват на пациентите си, че не са за помпичка, че ще свикнат с нея. Няма такава зависимост, това не е дрога, а лечение.

ХОББ и дихателната недостатъчност са две големи заболявания, за които основното лечение и най-важното средство за подобряване на качеството на живот, са инхалаторните средства. Те ще помогнат на дишането и удължаването на живота на пациентите. Всяко нелекувано заболяване се усложнява и в бързи срокове води до инвалидизация и до смърт. Хроничната белодробна болест доскоро беше на пето място в света като за причина за смърт. Това е във връзка с модерния начин на живот, използването на много дезинфектанти, парфюми, ароматизатори, омекотители, които са инхалаторни алергени. Те са причина да зачестят дихателните алергии. Другата причина е замърсяването на въздуха от автомобилите, допълнително в Сливен влияе и разкопаването. Прахът дразни дихателните пътища, особено на хронично болните. Има ръст на белодробните заболявания по света. Така е и при децата.

- Кои са най-интересните случаи, с които сте се сблъскали?

- Ще разкажа за един случай и се надявам от Здравната каса да прочетат това. Става дума за мъж на около 60 години, с тежка дихателна недостатъчност, боледувал преди години от туберкулоза, пушач, с хроничен бронхит. Преди две години през зимата състоянието му бе крайно влошено. Беше в толкова тежко състояние, че през 15-20 дни постъпваше в отделението, два пъти бе в състояние на респираторна прекома, което е животозастрашаващо. Въпреки, че онази зима бе доста тежка за този човек, той се повлия много добре от инхалаторното лечение тук, той е диспансерно болен пациент. Може би повече от година не е постъпвал за лечение при нас, самият той казва, че е добре. Но по времето, когато състоянието му беше тежко, Здравната каса много пъти не ни заплати за лечението му. Всичко си остана за сметка на болницата, това на практика означава, че ние плащаме, за да лекуваме пациентите.

- Има ли правилно и неправилно дишане?

- Няма такова нещо. По принцип жената диша ребрено, т.е. повече с горната половина на белия дроб. Коремно е при мъжете, повече взима участие диафрагмата, дишат повече с долната част на белия дроб. Това са полови различия, няма правилно и неправилно дишане, има два типа дишане, различни при мъжете и жените. При нормални условия човек диша с 1/3 от белия дроб. Това е достатъчно, когато белият дроб е здрав. Ако човек започне да тича обаче, или да се изкачва в планината, капацитетът на белия дроб се увеличава.

- Какво е отношението ви към изписването на антибиотици за всяка болест?

- Има един факт, който не се отчита дори от педиатрите - лечението в много случаи не трябва да се извършва с антибиотици. Заболявания, причинени от вируси, не бива да се лекуват с антибиотици. Много често кашлици без температура при децата, също се лекуват с антибиотици, които не само, че не помагат, но допълнително алергизират. Изписването на антибиотици за какво ли не обаче не е присъщо само на нашите лекари, така е по целия свят. Наскоро бях изненадана от статистика, според която в България лекарите даже по-рядко изписват антибиотици, отколкото в Европа. А преди години водехме в това отношение. Антибиотикът не е панацея, с него не се лекува всичко, той лекува точно определени бактериални инфекции, а не вирусни и хронични заболявания.

- Какво ще посъветвате пациентите, които прибягват до самолечение?

- Труден въпрос. Нито едно заболяване не минава за ден или два, нито една болест не разгръща пълна клинична пътека за толкова кратко време. Ако вдигнете температура и веднага отидете на лекар, той едва ли ще може да каже на какво се дължи тя. Температура има при много заболявания, като започнем с вирусните инфекции, пневмониите, апандисит, жлъчка, инфекциозни заболявания, шарки и т.н. Но ако тази температура не се повлиява няколко дни от симптоматични средства, ако състоянието на болния се влошава, е ясно, че трябва да отиде на лекар.

Светлана Димитрова (МБАЛ Сливен)

За Framar.bg:

2.3, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория