ЗА ИСТИНАТА ... И ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ
„Ще познаете истината и истината ще ви освободи."
Йоан 8:32
Истината съществува.
Преди обаче да се впусна в темата ще ви запозная със съдържанието на понятията „абсолютна" и „относителна" истина, които няма да използвам по нататък в текста, но определението им ще е вътрешно присъщо на всичко казано оттук до края му.
Абсолютната и относителна истина са „...категории на диалектическия материализъм, които характеризират процеса на познанието и разкриват съотношенията между: ...това в състава на нашето знание, което може да се измени, уточни и опровергае в хода на по-нататъшното развитие на науката, и онова, което ще остане неопровержимо.
Учението за абсолютната и относителната истина дава отговор на въпроса: „могат ли човешките представи, които изразяват обективната истина, да я изразят наведнъж, изцяло и безусловно или пък само приблизително и относително?"[1]
Корена на думата „абсолютна" е латинското „аbsolutus", което означава „безусловен". Не мислите ли, че всяка условност прикрепена към една истина би я трансформирало в нещо друго? Няма да задълбавам повече във философското съдържание на истината и лъжата, защото това би означавало да окепазя цялата тема. Затова продължавам...
Истината съществува.
По този въпрос две мнения няма... всъщност излъгах. Има. Или по-скоро няма две мнения, а безброй гледни точки. И някъде там, свряна между тях се намира тя - истината. Намира се именно между гледните точки. Не е вътре в тях или поне не изцяло. Гледните точки за истината са като неизчерпаем гардероб, който както е известно може до неузнаваемост да промени всяка една жена, така че защо не и истината, която в този случай надали би облякла една и съща дреха два пъти.
Следователно истината би трябвало да е жена. Трудно уловима, непостоянна и променлива, по своему красива... и основа на Вселената.
Но не е жена. Просто звучи добре и затова реших да го оставя в текста.
Истината си е истина.
Няма нужда от сравнения и метафори за да бъде описана. Няма нужда и от гледни точки. От гледни точки имаме нужда ние хората, за да можем да оправдаем глупостите, които вършим. Твърде удобно е да се смени истината с „гледна точка" или както популярно се нарича - мнение. Спомням си един афоризъм, който твърди, че мненията са като задниците - всеки си има собствен.
Гледна точка или мнение - няма никакво значение!
Същественото е, че когато преобърнем истината в гледна точка, преобръщаме и живота си. А това вече би могло да бъде и проблем.
Истината има две генерални посоки - навътре и навън. Навътре е истината за самите нас, а навън е истината за другите и света, в който живеем. Характерно за тези две истини е, че проявяват непреодолима склонност взаимно да се променят една друга. Приличат на семейна двойка. Промяната на единия в двойката задължително променя и другия. Защото, ако не го промени, това би означавало двойката да се разпадне, което при семейството е сравнително лесно осъществимо, но когато става въпрос за личността ни, едно такова разпадане ще доведе до твърде сложно и твърде болестно раздвоение на личността, каквото сте виждали само на кино.
Това е причината, поради която, когато едната от двете посоки на истината се промени, се променя и другата. Някои психолози са твърде добре запознати с този факт и когато изпълняват желание да променят отношенията с физическия свят на някого, те всъщност променят интерпретацията му за посоката навътре. Повечето хора също го правят сами за себе си. Когато схващането им за нещата около тях влезе в конфликт с реалността, те променят, според интелектуалните и материалните си възможности, или схващанията си, или света около себе си. И тъй като промяната на света около нас е твърде проблематична, ние променяме себе си. На това му викаме прогрес или натрупване на опит и мъдрост. Аз пък го наричам изкривяване на истината или формена лъжа. Между другото колективната народна мъдрост също го определя като лъжа. Ироничен пример за това е баснята на Лафонтен за лисицата и киселото грозде.
Тук, разбира се не твърдя, че всяка вътрешна промяна е по същество изкривяване на интерпретацията за реалността, а че когато променяш себе си без действително да се познаваш, шансовете ти да се оплетеш в самия себе си са твърде, твърде големи... Май навлязох в територия, която не е цел на темата и е прекалено психологическа... Моля за извинение и се връщам на истината.
Истината не е философска концепция.
Истината е преди всичко познание. Този елементарен факт често се пропуска, когато твърдим, че говорим истината. Ние българите много си падаме да говорим по всякакви теми. Ако се заслушаме внимателно в разговорите, които водим ще установим, че събеседниците ни и ние сме специалисти във всякакви области. Политика? - в разговор всеки от нас е наясно с това какво и как трябва да се направи за да се измъкне страната от кризата. Автомобили? - ако човек обърне внимание на мъжките приказки ще е просто задължен да приеме „факта", че всеки мъж притежава поне бакалавърска степен по автомобилостроене. Двигатели, шасита, ламарини - това е отворена и прочетена книга за нас мъжете. Същото е положението и в спорта, и в здравеопазването, и в строителството, и май навсякъде другаде... Изглежда социалистическо-комунистическата идея за всестранно развитите личности е намерила твърде плодотворна почва у нас.
Но дали това е истината?
Колко от нас познават дори минимално областите, които стават предмет на разговорите ни, а понякога и на свирепи спорове, в които едва ли не с цената на живота си сме готови да защитаваме Нашата Теза?
Не е ли родена от нас ужасяващата ирония на стария лаф: „Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар."?...
И ако специалистите ни, хората които са прекарали 5 и повече години в изучаване на някаква материя, са с такъв авторитет сред нас, какво ли трябва да мислим за самите себе си, когато горещо се втурнем да обсъждаме тема, която е изцяло встрани от професионалната ни подготовка и житейския ни път?
Факт е, че когато поставя такъв въпрос в разговор, моментално бивам репликиран с „Това е просто моето мнение!" и довършван с „Какво сега - нямам право и на мнение ли?!". Което ни връща право в темата - мнението истина ли е или просто нечие емоционално (дори не рационално) отношение към нещо си.
Всъщност това не е въпрос.
Това е констатация.
Гледните точки може и да са полезни, когато глутница специалисти ги споделят един на друг в областта на знанието си, но що се отнася до ежедневието ни, до разговорите ни на маса или където и да е другаде, гледните ни точки би трябвало да са меродавни само и единствено по отношение на собствената ни личност и преживявания (което предполага споделяне, а не налагане на мнение) и по отношение на собствената ни сфера на знание, където можем и да си позволим лукса да спорим, но само с хора, които имат адекватно на нашето познание или които са склонни да чуят нещо казано от нас.
Всички останали спорове раждат не истини, както твърди известния афоризъм, а проблеми.
И така - истината не е въпрос на гледна точка, не е и гледна точка. Истината е знание. Даже и такава консервативна система каквато е религиозната, твърди, че ако узнаем истината, тя ще ни освободи. Следствие от такова твърдение би трябвало да е, че лъжата ще ни окове. Това се и получава в общуването ни един с друг. Ако не притежаваш знанието, т.е. истината, изреченото от нас няма начин да бъде нещо друго освен,... е нека да не го наричам лъжа, но във всеки случай няма и да е истина. И това ни оковава. Пречи ни да си говорим и да се разбираме. Пречи ни и да се обичаме.
Междуличностните спорове в повечето случаи се опитват да решат реалните ни проблеми с емоционални аргументи. Това е толкова смислено, колкото и да се опиташ да се справиш с главоболието си като си отрежеш главата.
Истината не се ражда в спора. Истината няма нужда да бъде раждана. Тя е родена с Вселената и е неин градивен елемент. Затова и си стои някъде там и изобщо не и пука дали ще я открием. Това не е неин проблем, а наш.
________________________________________
[1] Философски речник.
Психологично консултиране:
Ст.Загора: ул."Г-н Михайловски" 36, ап.15
София: ул."Гладстон" 48, ет.3
тел: 0888 11 22 01, 0899 03 30 03
За Framar.bg: За Фрамар Медиа – Добромир Димитров
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЛЮБОВТА РАЖДА СЛЪНЦА - ПЕТЪР ДЪНОВ - ХЕРМЕС
ЗА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И УСПЕХА - ПЕТЪР ДЪНОВ - ХЕРМЕС
ВИНОВНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО - ЛИАН МОРИАРТИ - ХЕРМЕС
БЪЛГАРСКАТА ДИЛЕМА. ЗАПИСКИ ПО НАШЕТО ДВУСМИСЛИЕ - ТОНИ НИКОЛОВ - ХЕРМЕС
РЪКАТА НА САТАНАТА - ЖОЗЕ РОДРИГЕШ ДУШ САНТУШ - ХЕРМЕС
НЕСЪГЛАСНИ ДУМИ - КНИГА 2 - ДИМИТЪР БОЧЕВ - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- Знаете ли, че...
- Чадърест гарвански лук, Гарвански лук, Орнитогалум
- д-р Ивелина Генова Сталева
- д-р Мария Николова Гаджалова–Батинкова
- Флуоксетин
- Методи за лечение на анорексия
- д-р Даниела Георгиева Ангелова
- Аврамово дърво, Витекс агнус кастус
- д-р Стефан Юриев Стефанов
- д-р Георги Димитров Димитров
- д-р Любка Симеонова Илиева
Коментари към ЗА ИСТИНАТА ... И ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ