В проектобюджета на НЗОК добавиха 260 милиона евро за младите лекари

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) одобри проекта за бюджета за 2026 г. Новината е, че към него е добавена сумата от 260 милиона евро. Парите са за заплатите на лекарите без специалност и на медицински сестри.

„Лекарите специализанти ще получат сумата, която искаха, или 150% от средната брутна заплата, което прави 1860 евро или 3637 лв. минимално възнаграждение за тях. Медицинските сестри, акушерки и другите категории персонал получават 125% от средната брутна заплата, което прави минимално възнаграждение от 1550 евро“, съобщи след заседанието председателят на Надзорния съвет на Касата и заместник-министър на здравеопазването Явор Пенчев.

Тези 260 милиона евро ще бъдат прехвърлени от държавния бюджет, но кои ще са болниците, където ще бъдат разпределени, ще стане ясно след като НЗОК и БЛС договорят методиката, по която това ще се случи.

Проектът за бюджет на НЗОК за първи път в евро

Проектобюджетът на Касата за 2026 г. е изготвен в евро.

Той е с 14% по-голям в сравнение с този от 2025 г. и е в размер на 5, 573 милиарда евро.

За общопрактикуващите лекари са предвидени 349,292 милиона евро, а за специализираната извънболнична помощ – 352,495 милиона евро. Парите за лекарства са в размер на 1,332 милиарда евро, а за денталната помощ – 167,490 милиона евро.

С повече от 230 милиона евро е увеличена сумата за разходи за болнична помощ. Хоспитализациите са 2 милиона и 400 хиляди и са с 300 000 повече през 2026 г. Сумата предназначена за тях е в размер на 4,623 милиарда евро. С 200 000 повече са и процедурите по рехабилитация и физиотерапия, както и лабораторните изследвания.

 34 милиона евро са отделени за персонала в болниците в отдалечени райони.

За всички дейности в сферата на здравеопазването са предвидени по-големи разходи.

Отново са отделени 2,5 милиона евро за биомаркери.

Парите за младите лекари

Оказа се, че решението в проекта за бюджет в здравеопазването да бъдат включени 260 милиона евро за заплати на лекари и медицински сестри, е взето на 28 октомври 2025 г. по време на заседание на съвместното управление. Така става ясно и защо проведеното в обедните часове извънредното заседание по темата, свикано от опозицията, завърши с отхвърлянето на огромния законопроект за промени в Закона за лечебните заведения, а самият дебат беше не просто обречен, но и лишен от смисъл. Защото народните представители повтаряха тезите си от преди няколко месеца, заиграваха се политически, но така и не дадоха смислени и конкретни отговори. Общите приказки затова как системата трябва да бъде изцяло реформирана и как представителите на всички политически партии са категорични, че заплатите на медици и на специалистите по здравни грижи трябва да бъдат повишени, се повтарят толкова често, че отдавна са изгубили смисъл.

В крайна сметка управителят на НЗОК даде отговор на въпроса откъде ще дойдат парите за заплати. „Средствата ще идват с трансфер от централния бюджет и са целеви. Няма да бъдат използвани приходите от здравните осигуровки“, заяви доц. Петко Стефановски.

От своя страна председателят на Надзора Явор Пенчев изрази увереност, че бюджетът ще бъде приет точно в този си вид в Народното събрание, тъй като „имаме политическо съгласие“.

Когато проектът влезе в парламента и започнат дебатите по него, ще стане ясен и крайният резултат.

Реакциите

Удовлетворени, но не напълно, са младите лекари и студентите по медицина, които искат бъдеще в страната си и чрез организираните от тях протести изразиха ясно позицията си, която между другото никога не е била свързана единствено и само с пари.

Василена Киара Димитрова, която е едно от лицата на националния протест „Бъдеще в България“ формулира по следния начин реакцията им след новината, че властта е осигурила средства за заплати на лекарите без специалност и на специалистите по здравни грижи:

„Удовлетворени сме само донякъде, защото от дневния ред отпаднаха текстовете за следдипломното обучение, за нощния труд, исканията ни към Министерството на здравеопазването.“ Василена и колегите от „Бъдеще в България“ продължават да търсят диалог със здравното министерство, но такъв няма.

Студентката по медицина споделя, че от МЗ продължават да твърдят пред медиите, че диалог има, определят го дори като много добър. „Смешно е, защото знаем какъв диалог сме водили с тях. Ако този определят като добър, какъв ли ще е лошият“, пита иронично Василена Киара Димитрова. Младите хора заявяват ясно, че ако властта не ги чуе, те ще продължават да оказват обществен натиск и да дават гласност на проблемите си, тоест ще продължат с протестите.

Председателката на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) Мая Илиева определя случващото се като абсурд. Аргументите й са, че отпускат пари, но методика няма. „Да, трансферът могат да си го направят, но какво се случва след това. Как НЗОК и БЛС ще договарят за медицинските сестри? Няма методика, нито законов механизъм“, пита Мая Илиева. Според нея всичко това е отново: „Измиване на ръцете, едни пари отиват при определени хора, но не и при тези, които наистина имат нужда от тях. Сега зависим от благоволението на директорите с големите заплати и останалите по веригата, точно защото липсват остойностяването на труда ни и методиката. И докато не намерят начин, ще бъде така.“

 И за председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Диана Георгиева липсата на методика, по която професиите да бъдат финансирани. „Да, ще бъдат отпуснати едни пари към едни болници, но никъде не е описана методиката, по която ще бъдат финансирани директно професиите на сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти. На прима виста звучи много хубаво и обнадеждаващо, но докато не се случи реално, сме консервативни в радостта си.“

По повод бъдещото изготвяне на методика, за което стана ясно, че ще бъде общ ангажимент на НЗОК и Лекарския съюз, Диана Георгиева подчерта, че в момента единствено БЛС има привилегията да договоря. „Когато някой друг го прави за нас, ние няма как да изразим мнение, или да дадем насока. Това е другата причина да не сме обнадеждени, че нещата ще се случат така, както се афишират в момента. Никой от БАПЗГ няма доверие на това, което се казва. Логично е, защото методика за разпределението липсва. Затова сме скептични. Но все пак се надяваме, че управляващите, съобщили гръмко радостната вест, да си държат на думата. Няма ирония в думите ми, а скептицизъм, защото виждаме как нещата не се случват.“

Управляващите знаят много добре каква е ситуацията, но липсва политическа воля да решат проблемите, категорична е Диана Георгиева и определя действията им като популистки. Тя за пореден път припомня, че медицинските сестри не са 45 000, а 28 200, от които 18 000 са в пенсионна възраст, а останалите в предпенсионна. „И скоро болниците сами ще се затварят.“

Това, че болниците ще започнат да затварят не е заплаха, а реалност. В този смисъл липсата на медицински сестри е не просто катастрофа, а заплаха за националната сигурност. На този фон управляващите от години замитат проблемите на съсловието, гасят малки пожари и си затварят очите пред бъдещия голям пожар, действат на парче, но не намират сили най-накрая да поставят началото на реформа, която ще даде плодове след най-малко пет или шест години, която ще успокои системата и ще постави нещата на местата им чрез ясни правила, спазването им и контрол. У нас на всеки четири години, а дори и на една-две, всичко започва отначало. Така я караме от няколко десетилетия, а изгледите картината да се промени са незначителни, не за друго, а защото липсват лидери и визионери.