Ревматоидният артрит започва много преди появата на симптоми

Ревматоидният артрит (РА) не започва с появата на болка, а се развива тихо в продължение на години, сочи проучване на учени от Института „Алън“ в Съединените щати. Констатациите, публикувани в списанието Science Translational Medicine, предоставят най-подробния наличен поглед върху развитието на автоимунното заболяване, който картографира имунните промени много преди появата на симптоми и проправя пътя за по-ранно лечение и превенция.

„Като цяло се надяваме, че това проучване ще повиши осведомеността, че ревматоидният артрит започва много по-рано, отколкото се смяташе, и че ще даде възможност на изследователите да вземат решения, основани на данни, относно стратегии за прекъсване развитието на заболяването.“, коментира Марк Гилеспи, изследовател в Института „Алън“ и съавтор на проучването.

Какво показва проучването

За целите на проучването учените проследяват хора, притежаващи ACPA антитела – автоантитела, които често се срещат при ревматоиден артрит. Тези автоантитела са важен биомаркер за диагностика и могат да помогнат за ранното откриване на РА, дори преди появата на явни симптоми.

Здравословното състояние на всички участници е проследено за период от седем години.

По време на проучването учените идентифицират неизвестни досега фактори, които са свързани с развитието на автоимунното заболяване, включително широко разпространено възпаление, дисфункция на имунните клетки и клетъчно препрограмиране*.

„Очакваме, че в бъдеще резултатите от това проучване ще подкрепят допълнителни изследвания, които ще идентифицират потенциални биологични цели за предотвратяване на ревматоиден артрит и ще открият начини за подобряване на лечението на автоимунното заболяване.“, казва д-р Кевен Дийн, съавтор на проучването.

Ключови открития

Ключовите открития на настоящото проучване включват:

• Широко разпространено възпаление – Изследователите установяват, че при хората, изложени на повишен риск от ревматоиден артрит, е налично системно възпаление. То не е локализирано в ставите, а е широко разпространено в цялото тяло, наподобявайки възпалението при хора с активен ревматоиден артрит.
• Дисфункция на имунните клетки – Няколко вида имунни клетки показват значителни аномалии. В-клетките, които обикновено произвеждат защитни антитела, се променят до степен да насърчават възпаление. Т-хелперите, по-специално подмножество, наподобяващо Tfh17 клетки, пък стават свръхактивни. Тези клетки играят ключова роля в насочването на имунните отговори, включително производството на автоантитела (антитела, които атакуват собствената тъкан на тялото), а тяхната свръхактивност помага да се обясни защо имунната система започва да атакува здрава тъкан.
• Клетъчно препрограмиране – Може би най-забележителното е, че наивните Т-клетки – имунни клетки, които не са се сблъскали с антигени – показват епигенетични промени. Това означава, че ДНК на клетките не е мутирало, но начинът, по който гените се включват и изключват, е променен, като по същество тези клетки са препрограмирани, преди дори да се сблъскат със заплаха.
• Възпаление в кръвта – Изследователите идентифицират моноцити (вид бели кръвни клетки) в кръвния поток, които произвеждат възпалителни молекули в увеличени количества. Важно е да се отбележи, че тези кръвни клетки много наподобяват макрофагите, открити във възпалената ставна тъкан на пациенти с РА.

Проучването разкрива нови ранни предупредителни признаци (биомаркери и имунни сигнатури), които биха могли да помогнат на лекарите да идентифицират кои хора е най-вероятно да развият ревматоиден артрит, което позволява по-целенасочено наблюдение и по-ранна интервенция.

*Gillespie Mark et al. Progression to rheumatoid arthritis in at-risk individuals is defined by systemic inflammation and by T and B cell dysregulation. Science Translational Medicine. 2025.