Начало Здравна медиа Интервюта Психологът Галина Тодорова: Родителите не могат да бъдат "приятели" на своите деца, те трябва да останат родители

Психологът Галина Тодорова: Родителите не могат да бъдат "приятели" на своите деца, те трябва да останат родители

Психологът Галина Тодорова: Родителите не могат да бъдат "приятели" на своите деца, те трябва да останат родители - изображение

Пубертет. За много от родителите тази дума звучи почти като присъда. Това е периодът, който семействата чакат със свити сърца и скрита надежда, че при тях ще мине леко, като настинка. Често обаче не става така и доскоро кротките и послушни деца се превръщат в сърдити тийнейджъри, винаги готови за революция.

Действително ли детето ни вече е в пубертета, как да се държа с него, как да му помогна и какво да направя, за да усети то подкрепата ми? Това са най-честите въпроси, които тревожат родителите. На тях отговаря психологът Галина Тодорова.

Все по-често четем, че пубертетът вече започва плашещо рано, около осмата, деветата година на детето. Така ли е действително и на какво се дължи това?

Пубертетът е неутрално понятие, което в хода на XXI век започва да придобива все по-негативен смисъл. Конфликти, кавги и неприятности – с това обикновено се свързва тази възраст. Обективно погледнато, пубертетът е интрапсихичен (тоест, протича вътрешно в самия индивид), психосексуален период на развитие, през който много деца на възраст между дванайсет и петнайсет години изпитват вътрешна несигурност и бурни вълнения.

В научните среди все още се смята, че пубертетът започва по различно време, като се приема, че при момичетата този процес на съзряване започва по-рано. За нормална долна граница при момичетата се приема 8-12 години. Вариациите от 9 до 15 години се приемат за нормални стойности. При момчетата пубертетът нормално започва на 10-14 години, но има изследователи, които посочват че неговото начало може да бъде на 17-18 години. Продължителността на пубертета е строго индивидуална и не могат да бъдат дадени прогнози, тъй като това е процес, който засяга не само физиологичното развитие на човека, но и неговото психическо съзряване и духовно израстване.

Какво в поведението на нашето дете трябва да ни подскаже, че то навлиза в тази толкова важна фаза от своето развитие?


Навлизайки във възрастта на пубертета поотрасналите деца "излизат от времето", когато родителите им са били основен източник на информация за света. Те вече знаят "на теория" за повечето житейски ценности и имат нужда да ги споделят на практика. Това няма как да стане с възрастните, защото те най-често заемат покровителствена роля и за всичко имат готов отговор. Най-съществен белег за промяната, която настъпва с детето през периода на пубертета е неговото противопоставящо се поведение. Неслучайно юношеските години традиционно се описват с термини, характерни за военната и политическата лексика: бунт, независимост, революция и липса на дисциплина. В тази възраст момчетата и момичетата не търпят възражение, дразнят се дори и от безобидни забележки, нетърпеливи са и се противопоставят импулсивно, дори когато не са прави. Освен това през този период юношите стават много чувствителни и емоционално нестабилни. Характерен е нисък праг на фрустрация. Преобладаващите емоции са на гняв и тъга.

Различен ли е пубертетът при момичетата и момчетата?

Пубертетът е характерен с това, че при него се появяват т.нар. вторични полови белези. Промените настъпващи в женското тяло са далеч по-сложни в сравнение с промените при момчетата. В този период при момичетата настъпва развитие на млечните жлези, характерно окосмяване по гениталната област, мишниците, промяна в костната структура, натрупване на мастна тъкан в областта на корема и ханша, появява се менструален цикъл.

При момчетата гласът започва да мутира, появява се окосмяване по тялото – първо около интимните части, след това по тялото и лицето и накрая по гърдите, натрупва се мускулна маса, половите органи израстват.

Характерна за този период и за момчетата, и за момичетата е играта на хормони. И при двата пола най-важна роля има хормонът соматропин, който отговаря за цялостното израстване на организма и се отделя от хипофизната жлеза. Половите хормони са тестостерон при мъжете и естроген при жените. Освен това има още някои "спомагателни" хормона – пролактин (спомагащ развитието на млечните жлези), дихидротестостерон, който пък спомага израстването на брада при момчетата и който се отделя от простатната жлеза.

Как трябва да се държим с дете в пубертет? Необходимо ли е да променим отношението си? Какви грешки не бива да допускаме?

Възрастните са тези, които формират уменията за социални контакти и общуване, за изграждане на смисъл и усещане за мисия в житейското съществуване. В психиката на подрастващия се конструират субективни модели на адаптивност и програми за развитие. Една от родителските задачи е да накара юношата да повярва, че притежава безгранична способност да избере собствения си начин на мислене. Добре е ценността на неговите мисли да се позитивира и да се насочи в правилната посока.

Това е периодът, в който родителите активно започват да търсят отговор на въпроса: Кой е правилният подход към детето? Много често те са развълнувани от промените в поведението на подрастващите деца, наричат "трудна възраст" годините на пубертета. Често възрастните се объркват с тези промени, които са характерни за девиантното поведение. Младите хора създават суматоха във възприетите принципи, морални и поведечески норми както на родителите, така и на учителите. Послушните до вчера деца, започват да се отдръпват, попадат в подозрителни компании, пропушват и започват да лъжат. Често бягат от къщи или вземат пари без разрешение. Родителите трябва да знаят, че в такива случаи нито боят, нито забраните и ограниченията помагат. За да поддържа един родител добри взаимоотношения с детето си е важно преди това да е спечелил доверието му. Тъй като тийнейджърът чувства по-силно всяка по-малка емоция и често е буен в реакциите си е добре родителите да останат спокойни, да намалят темпото и уважават паузите, в които е тихо (през това време юношите имат възможност да чуят какво им се казва). Да не повишават тон и да развият умение за обясняване на емоциите. Да не осъждат детето и да не му отправят необмислени критики. Целта е да не се губи връзка с детето, затова е важно родителите да поддържат баланса и да говорят с юношата за неговите интереси. Да му покажат, че то е личност и те уважават неговите желания и разбирания. Не е срамно да поискат помощ от него за нещо, с което трудно се справят, напр. как да използват skype, facebook и др. Да го поощряват и прегръщат по-често, казвайки му колко много го обичат. Подрастващите деца имат нужда от наставленията, помощта и съветите на своите родители и едновременно с това трябва да знаят, че могат да разчитат на тях. Понякога се налага родителите да общувате със своето дете само с бележки. По този начин му показват, че винаги са на разположение – за подкрепа, съвет или просто, за да чуят какво го тревожи.

Нека родителите да помнят, че само след няколко години тийнейджърът ще се превърне във възрастен и всички тези терзания и тревоги ще останат в миналото.

В периода на пубертета децата стават по-разсеяни, по-нервни… Има ли начин дори в тези моменти родителите да бъдат приятели на децата си?


Процесът на юношеството е една метаморфоза, която завършва с "напускане". Един аспект на тази метаморфоза е напускането на тялото на детето и приемането на едно ново тяло – тялото на възрастен. Другият аспект е психологически – да "напуснеш" родителите си, такива каквито те са били в детството ти - единствен авторитет и източник на всяка вяра и да ги приемеш отново, откривайки техните дефицити. Непостоянството и избухливостта изострят трудностите на родителите, които могат да се чувстват заблуждавани или разочаровани, когато изведнъж се изправят пред една нестабилна промяна на настроението. В тези трудни ситуации е добре родителите да продължават със своята отдаденост и постоянство в грижите, с проявата на емпатия и емоционална подкрепа. Една от основните задачи е да поставят ограничения, защото липсата на ограничения води до повишаване на тревожността и до истински провокации от страна на юношата. Родителите не могат да бъдат "приятели" на своите деца. Те трябва да останат родители и да показват на юношата какво означава това.

Има ли сложни ситуации, в които е по-добре да се обърнем към специалист, отколкото да се опитваме да се справяме сами? Как да ги разпознаем?

Пубертетът е възраст, в която тийнейджърите са особено чувствителни към оценката на околните. За тях е важно да бъдат приети и харесани от групата на връстниците. За съжаление в днешния свят модел на подражание са манекенки, фитнес маниаци, ъндърграунд "герои". Често физическата промяна става прекалено бързо и телата временно стават несъразмерни, което създава комплекси на подрастващите. Липсата на любов и разбиране лесно могат да отключат в тийнейджъра деструктивно и саморазрушително поведение. Много от постъпките на юношите могат да изглеждат особено "неправилни" за родителите.

Как най-добре може да се различи проблема, заради който е добре да се посети психолог от обичайното за пубертета поведение? Част от признаците са присъщи за деца и юноши с нормално психо-социално развитие, но обикновено са свързани с конкретно събитие (стрес, боледуване, емоционална реакция) и не се наблюдават много дълго време. За да прецени родителят дали има основания за тревога не е необходимо във всеки един случай да взема предвид индивидуалността и ситуацията, в която се намира юношата. Ако все пак един или повече от сигналите възникнат без обяснима причина и не отшумяват с времето, най-доброто, което може да се направи е да се потърси професионална помощ.

Сигналите към, които родителят трябва да е по-внимателен са:

  • Употреба или злоупотреба с алкохол и наркотици, изблиците на агресия и/или автоагресия (наранявания по ръцете и краката под формата на резки);
  • Принадлежност към групи с антиобществени и криминални прояви;
  • Юношата изпада често в паника от изпитване, в конфликт е с учителите, съучениците, родителите си. Бяга и/или напуска училище.
  • Неконтролируемо започва да приема храна, а после повръща и обратно отказ да се храни и рязко спадане на телесното тегло;
  • Започва преждевременно половия си живот и се подлага на различни свързани с това рискове (нежелана бременност и аборт, полово предавани болести и др.)
  • Детето започва да краде, лъже или се пристрастява към хазарт.
  • Занемаряването на външния вид, апатията и безразличието към околния свят могат да са сериозни индикации за отключване на депресия или зависимост към компютърни игри.

За Framar.bg:

3.5, 10 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО