Начало Здравна медиа Любопитно Психология Децата и страданието

Децата и страданието

Децата и страданието - изображение

Децата страдат много по-често, отколкото възрастният предполага, но близките им невинаги разпознават това страдание. Децата имат проблем тяхното желание да бъде чуто, да бъде зачетен изборът им. Когато нямат друг достъпен "език" за това, което е причина за тяхното страдание, децата и юношите го изразяват чрез действия, които говорят вместо тях – като се започне от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.

Една от най-честите причини за детското страдание е раждането на ново дете в семейството. Това е едно от най-големите и тежки изпитания в живота на детето. За възрастните появата на ново бебе може да е очаквана и щастлива вест, но за първото дете се оказва сериозно усложнение. Раждането на бебето се превръща в сериозно емоционално изпитание за него, тъй като е свързано с отнемане на част от досегашните му "привилегии", а и му се легитимират нови отговорности. Освен това новороденото съсредоточава много емоции и поглъща голяма част от грижите на родителите. Поради тези събития у по-голямото дете се събуждат чувства на ревност, завист, ярост, усещане за изоставеност и страх от загуба на родителската любов. Австрийският психоаналитик Хелмут Фигдор ни кара да си представим една жена, която живее със своя мъж, но един ден му казва, че се е запознала с друг мъж, когото много е обикнала и, че той не трябва да се безпокои, защото тя обича много и него. Затова му предлага да останат да живеят заедно тримата. Най-вероятно в тази ситуация мъжът би стегнал един куфар – своя или на жена си. А какво да прави детето? То е принудено да изтърпи болката от загубата на привилегията да бъде единствения любим.

В старанието си отново да възстанови собствената си емоционална значимост в семейството, детето може да направи регрес – да иска да пие от шише с биберон, да се върне към памперсите, да иска да спи в леглото на бебето (ако е по-малко) или на родителите си (ако е по-голямо), да се появят страхове и т.н. В такива ситуации е важно родителите с много търпение и деликатност да го окуражават да заеме мястото си на по-голям, по-силен, по-знаещ, по-можещ. Хубаво е ако момичето се идентифицира с майката, която се грижи за бебето, доколкото това е възможно или като се грижи за нейното собствено "бебе", което може да е кукла или плюшена играчка. Момчетата могат да се идентифицират с бащата, с "мъжките работи", които вършат заедно с тях, с интелектуални дейности.

Друга причина за детското страдание е раздяла с родителите и най-вече с майката при постъпване в ясла или детска градина. Тръгването на детска градина е първото преживяване на детето сред група от равни, където то ще трябва да развива умения за сътрудничество, за противопоставяне, за приемане на групови норми. Някои деца трудно се адаптират към условията в детската градина и причина за това може да бъде с голямата тревожност от страна на майката, предизвикана от раздялата. Има три процеса, които повлияват адаптирането на детето към детската градина и преодоляване на страданието от раздялата. Първият е свързан с възможността на детето да се възприема като самостоятелно човешко същество. Вторият се отнася до преживяванията във връзка с майката – каква е била степента на фрустриране на тази връзка и как това е преживяно от детето. Третият процес е свързан със способността на детето да осъществява взаимоотношения, в които са включени няколко души. Препоръчително е при по-продължителна раздяла с майката да се използват много думи, описващи ситуацията, думи адресирани към детето, независимо от неговата възраст, както от страна на майката, когато това е възможно, така и от страна на близките, които поемат грижата за детето, учители и други, които се грижат за него.

Разводът между родителите е ситуация, свързана с много интензивни чувства на тъга, гняв, чувство за вина и страх при детето. Нещата вече не са същите. Много родители си мислят, че детето е приело че "мама и татко вече не се обичат, но ще продължават да обичат него все така". Това ги успокоява, но детето не тревожно, защото си задава въпроса по друг начин: "Защо мама или татко си тръгват от мен?" Така то преживява развода по свой начин. Тъгува, защото се разделя с човек, който е много важен за него и го обича повече от всичко на света. Мисълта, че оставаш на второ място и не можеш да повлияеш на развода, водят до поява на агресивни чувства – гняв, ярост, желание за отмъщение. Детето ненавижда ту майката, ту бащата, а понякога и двамата. Децата обвиняват много често себе си за раздялата на неговите родители. Чувството на вина от своя страна поражда страх, страх от отмъщение и страх от силата на собствените разрушителни импулси. Дори когато детето не се чувства в голяма степен съучастник в причините за развода, то изпитва безпокойство за отношенията си и за напълно променената жизнена ситуация: "Ще виждам ли моя баща (моята майка)?", "Къде ще живея?", "Какво ще стане с моите приятели, ако трябва да се местим?" и много други вълнуващи въпроси. Това са тежки проблеми, които могат да причинят безсъние, липса на апетит, невъзможност за концентрация и запомняне, промени в настроението и др. Освен това след развода децата могат да отказват да изпълняват изискванията на останалия родител, изискванията на учителката или учителите, проблеми със съучениците. Спрямо майката може да има големи атаки, преминавания към действие (груби, обидни думи, агресивни действия и др., или изолиране от нея, сякаш детето се е освободило от всякакви задължения, свързаност с привързаност и любов. Това се среща често през юношеството.

Децата винаги реагират на развода и е нормално да изпитват емоции, като тъга, яд, страх, вина, но не е добре ако родителят отрича тези емоции. Ето защо е важно той да обяснява на децата си в продължение на дълго време, че те нямат вина. Добре е родителите също да споделят своите емоции с децата: "За мен също е тъжно, че се разделихме, точно както и на теб, но аз вярвам, че нещата ще се подобрят." Тези изказвания трябва да са кратки без критика към другия. Важно е да се каже на децата, че те не са виновни и това да се повтаря дълго време. Освен това на детето трябва да се каже кой ще се грижи за него и да се посочат конкретните задължения на всеки един от родителите. Децата трябва да чуят, че ще има достатъчно време, когато поискат да говорят за раздялата, за чувствата които изпитват. След развода родителите продължават да са важни. Детето се нуждае от поддръжка и разбиране на техните проблеми. Много често след развода родителите започват да изпитват враждебност един към друг и да се обвиняват, като отказват поддръжка, обяснявайки, че другият не заслужава това. Децата се нуждаят от тази поддръжка.

Обикновено при смърт на родител, братя или сестри, близките смятат, че за детето това ще бъде шок, то ще страда много и това може да му бъде спестено. Децата се интересуват от въпроса за смъртта. Според Ф. Долто децата питат без страх за смъртта до около седемгодишна възраст. Те започват да си задават въпроси от три годишна възраст. Много е важно на децата да се отговаря, когато те поставят въпроси за смъртта, а не да се мълчи или да се избягват тези въпроси. Децата имат нужда да изразят емоциите си, също както и възрастните, но може и да не бъдат в състояние да го направят по същия начин. Възможно е да изглеждат незасегнати и дори неспособни да плачат. В същото време, могат да започнат да играят с другарчетата си и да се смеят. По-късно обаче може да пожелаят да говорят за смъртта. Ако ги изслушаме с разбиране, ще ги окуражим да изкажат притесненията си, а всекидневните задължения ще им дадат сигурност, че животът продължава, независимо от семейната скръб. Децата наистина ще страдат много, когато разберат за смъртта на своя родител или друг човек, когото са познавали и обичали, но тарурът, през който ще преминат, ще им помогне да приемат загубата, да бъдат част от семейството, в този труден за всички момент. Да не им се говори за това означава да бъдат изключени като човешки същества от човешките емоции, защото смъртта не може да не провокира нашата чувствителност. Аз винаги казвам на родителите и близките, че децата имат право да знаят, защото тази загуба ги засяга.

Автор: Галина Тодорова 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЛайфстайлПсихологияБотаникаЗдравни съветиНовиниСнимкиНормативни актовеИсторияСоциални грижиАнкетиОрганизацииМедицински изследванияХранене при...СпортРецептиАлтернативна медицинаИнтервютаЗаведенияОбразованиеСпециалистиКлинични пътекиЛечения