Любовният хормон окситоцин разкри неочакван ефект

Окситоцинът, известен още като хормон на любовта, разкри неочакван ефект, установиха учени от Центъра за изследване на човешкото развитие в Монреал, Канада.

"Окситоцинът има много добро въздействие, когато трябва да се преодолеят леки форми на социални дефицити при индивиди без диагностицирани заболявания", смятат медиците.

Окситоцинът, който отговаря за моногамията, прегръдките и доверието, наскоро показа при ново изследване, че е много ефикасен при лечението на пациенти с аутизъм и шизофрения.

Благодарение на тези резултати от проучването, някои лекари започнаха да препоръчват окситоцин при терапията за леки форми на социално напрежение за пациенти, които нямат установени поведенчески разстройства.

"Въпреки това тази практика не е оправдано терапевтичен подход за момента", смятат специалистите. Данните от проучването, които бяха публикувани в периодичното издание на Американската психологическа асоциация, представят факти за развитието на здрави, млади хора, които са свръхчувствителни към емоциите на другите по време на лечението с окситоцин.

В проучването са включени 82-ма здрави, възрастни доброволци, без симптоми на шизофрения, аутизъм или подобни на тях психични разстройства. Половината от участниците са приемали дози окситоцин в установени количества, а останалите са взимали само плацебо.

Както се е очаквало, участниците които приемали окситоцин, до голяма степен възприемали емоционалната интензивност по дадени изражения на лицето.

За някои по-чувствителни хора, стандартни ситуации като официална вечеря или преминаване на интервю могат да бъдат значителен източник на социално напрежение.

Много психолози първоначално вярвали, че използването на окситоцин може да бъде сравнително прост начин за коригиране на тези проблеми и да помогне да се подобрят комуникативните им свойства.
Новото проучване потвърждава, че хормонът активира вродените социални умения, като насърчава емоционалната свръхчувствителност. Това от своя страна, обаче може да има и отрицателно въздействие върху хората с липсата на каквато и израз на социални дефицити, предупреждават учените.
Например, ако по-чувствителен човек, по време на интервю за работа, може да си създаде грешна оценка като види лицата на потенциалните си шефове и е под въздействието на хормона окситоцин. Това може да се превърне по този начин и в сериозен проблем и да създаде значителна пречка при изграждането на ползотворни отношения в обществото.

Ето защо окситоцинът трябва да се използва с повишено внимание при хора, които наистина не се нуждаят от него.

Според авторите на изследването, окситоцин може да има значителен терапевтичен ефект, когато се прилага главно при пациенти с установени нарушения (например аутизъм), с цел да се преодолеят социалните дефицити.