Откриха аминокиселина с антидиабетен ефект

Учени от Университета в Копенхаген, Дания, откриха аминокиселина, която има антидиабетен ефект.

Новите експерименти, които те са извършили, показват, че аминокиселината аргинин, която се съдържа в много храни, като сьомга, яйца и ядки - значително увеличава способността на организма да използва глюкоза.

Аргининът стимулира хормона, свързан с лечението на захарен диабет тип 2, и въздейства също толкова ефективно колкото и регистрираните лекарства за диабет на фармацевтичния пазар. Резултатите от проучването са публикувани в списание "Ендокринология".

Повече от 371 милиона души по света страдат от диабет, 90% от тях боледуват от захарен диабет тип 2, чието развитие до голяма степен се дължи на нездравословен начин на живот, подчертават изследователите.

Новото експериментално проучване е проведено с помощта на лабораторни мишки. Учените са установили, че аргининът значително подобрява глюкозния метаболизъм и при инсулин-резистентните животни.

Според авторите на изследването ефективността на аргининът е абсолютно равностойна на лекарствата за диабет, които ползват за лечение болните с диабет тип 2.

За да проучат по-подробно ефекта на аргинин, учените са провели тест за определяне на глюкозната толерантност при инсулинова резистентност на мишките, като разделили животните в две групи.

Резултатите показали висока ефективност на аминокиселинните добавки и за двата щама на лабораторните животни. Нивото на глюкозния метаболизъм по време на лечението с аргинин се увеличило с 40 % и в двете групи. Под влияние на аргинина се получило и увеличение на производството на хормона глюкагон, който играе важна роля в регулирането на апетита и метаболизма на глюкозата и поради това се използва в много препарати за лечение на пациенти със захарен диабет тип 2.

Учените отдавна знаят за ролята на аргинина върху способността на организма да отделя инсулин. Въпреки това, последните изследвания показват, че този процес не е съвсем ясен.

Получените резултати от изследването позволяват да се разгледа възможността за създаване на по-ефективно действащи лекарства за лечение на захарен диабет тип 2.