Откриха нов маркер за лечението на депресия

Нов, ефективен маркер за лечението на депресия, откриха учени от Университета Емори в Атланта, САЩ.

Изследователите доказват по време на нови проучвания, че ефективността на психотерапията и антидепресивното лечение зависят от нивото на глюкозния метаболизъм в мозъка на хора, страдащи от психични разстройства.

Установило се, че пациентите, при които се забелязва най-голям ефект от антидепресивното лечение, най-често имат повишени нива на глюкозния метаболизъм в предната част на мозъка. Учените отбелязват, че ефективността на когнитивната поведенческа терапия пък се увеличава, когато скоростта на метаболизма намалява.

Според изследователите това може да се използва като биомаркер от медиците при избора на стратегия за оптималното лечение на депресивни състояния.

Голямо депресивно разстройство (ГДР) е изключително често срещано състояние и води до значително влошаване на качеството на живот на пациента. В момента депресиите се лекуват с антидепресанти или психотерапия.

Новият метод на лечение вече е показал значителна ефективност при над 40 % от пациентите. Очакванията са, че успешните резултати ще намалят продължителността на заболяването с няколко месеца и при пациентите ще има по-малък риск от саморазрушително поведение.

Установяването на точните маркери за лечение помага много и при лечението на други заболявания - например рак или сърдечно-съдови заболявания, като значително подобрява клиничните резултати.
По време на разработката учените са наблюдавали метаболизма на глюкозата в мозъка на 62 пациенти с MDD на възраст между 18 и 60 години, преди всяко лечение с помощта на позитронна емисионна томография (PET).

След наблюденията са извършени подробни анализи на състоянието им по скалата за оценка на депресията Hamilton.

Наблюдаваните доброволци са били разделени на случаен принцип на 2 групи. Пациентите в първата група в продължение на 12 седмици получавали селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (есциталопрам) - по 10-20 мг/ден. В същото време втората група била подложена на когнитивно-поведенческа терапия според новия метод. Резултатите показали, че ефективността във втората група е значително по-голяма.

След анализиране на данните с помощта на по-конвенционалните методи, авторите на изследването заключават, че при тези пациенти, при които лечението е било не дотам ефективно, скоростта на метаболизма на глюкозата е над средното ниво, докато при тези в ремисия, лекувани по новия метод - това ниво е под средното за страната.

Обратното като модел се наблюдавало при лечение с есциталопрам.