Д-р Хасан Ефраимов: Светът може да се е преобърнал заради COVID-19, ала човеците – не!

Доктор Хасан Ефраимов е лекар, специалист по акушерство и гинекология. Роден в шуменското село Трем, сега живее и работи в Добрич. Писател е. Словото му ухае на мамини гозби и бащино намигване и създава онези драматични и обсебващи светове, в които доброто и злото се срещат и премерват силите си. Извайва образи и картини, изпълнени с чувства, дълбочина и противоречие. Истински, достойни, отстояващи себе си. Всяка среща с написаното от него разтърсва, дълбае дълбоко в душата човешка и навътре в сърцето и когато ги стигне топлината му ги облива, емоциите се завихрят, а сълзите потичат. Написаното е превзело поредната душа човешка, петимна за истина, добро и любов. Той е събирач на болка, изпращач на души, раздавач на надежда.

Той е д-р Хасан Ефраимов и признава, че не знае как е написал десет книги. Просто така трябвало да стане. Трябвало е да се родят Дервишкият караконджул, лудите джанки в Манхатън, покорителят на железният вол, бабите и дядовците, умиращи от самота, а не от болести, Шейтаните от тавана на гара Хитрино. Трябвало е да бъдат забъркани във вихъра на страсти, на мъка и трагични вопли, поразяващи душата и отнемащи дъха, на светли пориви за човечност, доброта, съпричастност и живот по мярата на високите критерии за достойнство, смислен труд, протегната ръка, единение с природата и човеците. Трябвало е да се роди образът на родната земя, без която сме обречени. Лекар на тялото и душата, д-р Хасан Ефраимов създава митичен и магичен свят, който упоява, разтърсва, но и провокира към размисли. Когато напуска това сакрално пространство на думите той се отправя към „Чудната градина“ - проект, на който се посвещава със същата страст, с която лекува и пише. Чрез него над 20 души с интелектуални затруднения и физически увреждания работят. Отглеждат цветя и зеленчуци, докосват земята, учат се, приобщават се, заедно са. Д-р Ефраимов вярва, че това ще продължи дълго, както е убеден, че няма по-смислено и важно от това да бъдеш човек.

Д-р Ефраимов, позволете ми да започнем този разговор с COVID-19, вируса, който нахлу неочаквано и преобърна света, а вероятно и нас, човеците. Как се справяме с пандемията и последиците от нея?

Светът може и да се е преобърнал, ала човеците не. За себе си осъзнах, че съм следвал толкова години медицина напразно. Аз такава медицина не съм учил – политици ръководят вирус. Никога няма да простя на преподавателите си. Толкова знания, а са пропуснали да ме подготвят за пандемията на самия Шейтан.

Защо кризата COVID не успя да ни събере, а за пореден път ни раздели като общество и защо вместо сякаш да воюваме с нея, ние много яростно воюваме помежду си?

Защото никога не сме имали общество, макар че отново някои ще се обидят. Лицемерите се обиждат бързо. Живеем сред подлизурковци, клеветници, лъжци, измамници, мошеници... Тук-таме някой читав. Защото на никой дори не му пука за вашето здраве. Ох, спирам...

Как повлия COVID-19 на българина, според Вас?

Българинът, както и повечето свят, вече е тотално изгубен между истината и лъжата. Лута се, но да открие верния път не успява. Стигнал е нивото, откъдето няма връщане назад. Всички сме в ръцете на Шейтана отдавна.

Ще се ваксинирате ли, д-р Ефраимов?

Не. Аз в делата на Шейтана не участвам. Някой случайно да е обяснил, че имунитетът при коронавирусите е 3,5 месеца? Очертават се абонамент и ваксинации на всеки 4 месеца.

За разлика от мнозина, които използваха времето на изолация, за да потърсят отговори на важните въпроси, Вие го правите постоянно чрез словото. Освен събирач на болка сте и раздавач на надежда. Как преминавате от едното към другото?

Опитвам се да бъда дори „Събуждач на ...“, но за съжаление, не ми се получава. Изолацията е състояние на духа и много често е така сладка. Иначе всеки един Божи ден съм бил на първа линия – събирал съм болката и съм раздавал надежда.

Колко болка може да понесе човек?

Толкова, колкото е необходимо, докато сърцето коварно не се предаде.

Да поговорим за лудите джанки, караконджулите и метаморфозите. Как се родиха те?

Може би трябва да кажа нещо възвишено, но понеже отдавна не се съобразявам с хорското мнение... Не знам как. Книгите ми са плод на диктовка, която изведнъж престана. Някои го наричат дарба и ако е така, дарбата винаги е необяснима. Аз съм обикновен доктор и не разбирам нищо от книги и художествена литература. Зле съм дори с правописа. Та... нямам представа, как написах 10 книги. Сякаш не бях аз. Така е трябвало да стане.

Вие сякаш постоянно обитавате ефирното пространство между живота и смъртта – и като лекар, и като писател? Как е там, д-р Ефраимов?

Бистрата река отсам, оттатък е бушуващ океан от лава. Щом залезе тук, слънцето изгрява там. Когато времето ни свърши, започва младо време в следващ свят.

В последните години българинът живее с чувството за повече зло отколкото добро, усеща с кожата си липсата на справедливост, ужасява се от това как се стопява всеки ден. Може ли да се промени това?

Всеки получава това, което заслужава. Нито повече, нито по-малко. Българинът е зъл, пропит от омраза, затова получава и зло. Божествено равновесие! Никой не може да го наруши. Ще почне да получава добро, когато се научи да дава на обществото добри хора, добри лекари и учители, добри политици.

Разкажете подробности за социалния проект „Чудната градина“ и защо Вие сте част от него?

Аз не съм просто част от него. Проектът е дело на моите ръце, на моя ум и воля. Защото... Защото, отдавна живея оттатък пределите на материалния свят. Подготвян съм целенасочено цял живот за него, ала го осъзнах едва скоро. Важното е друго – да продължи дори след нас.

Имате ли отговор на въпроса защо у нас продължаваме да приемаме трудно различните?

Хората по-скоро мразят, отколкото обичат. Повечето дори не знаят защо? Може би не са научени да обичат. Или защото винаги е по-лесно да мразиш, отколкото да обичаш. Много често дори се усмихват, а всъщност мразят. Понякога искат нещо от теб. Друг път търсят нещо свое в теб. Някои дори искат да те притежават. Всеки иска да вземе нещо. Може би и затова не обичат, защото трябва да дадат. А най-трудно се дарява обич.

Ако сега се върнете назад и трябва да избирате отново ли ще се насочите към медицината и ако е така защо?

Професията е без значение в този свят. Ще намеря начин отново да съм човек.

Защо през последните години толкова рязко намаля доверието към българските лекари и се срина авторитетът им?

Българските лекари също са част от това общество. Те са представителна извадка на обществото и такива, каквито са учителите, свещениците, политиците. Няма как общество, пропито от зло да излъчи добри лекари. Затова и доста си продадоха душите за 30 сребърника.

Каква диагноза ще поставите на здравната ни система в момента?

Идиотия, както и в цялото ни общество! Псевдо медицина, понеже и обществото ни е „псевдо“. Медицината е скъпо занимание, не е за бедняци.

Имаме ли нужда от духовни водачи, д-р Ефраимов?

Не! Всеки вече е единствен водач в собствената си безпътица. И глупаците са така уверени в себе си. Не чуват никой друг, само звъна на жълтиците. Всеки да върви по пътя, който смята за негов, аз не се меся. Наричащият се духовен водач обикновено се оказва просто поредният ментак. Ала дори самият месия да дойде, ние ще го замерим с камъни и клевети.

Да завършим разговора с отговор на въпроса кой е Хасан Ефраимов?

Един наивник в свят жесток, опитващ се да се научи да не мрази. Признавам. Не винаги ми се удава. Понякога се поддавам на гнева, друг път на чувствата. Случва се да бъда победен дори от тщеславие. Понякога и страстта, и желанията ме погубват. Но се боря със злото в мен. Напоследък все по-успешно успявам да се нарека човек.