За какво служат космите по тялото

Бръснене, скубане, кола маска – много хора прекарват часове в опити да се отърват от окосмяването по тялото. Космите обаче не са нещо, появило се без цел върху кожата. Те имат защитна функция и могат да са полезни за здравето ни. Всеки космен фоликул съдържа кръвоносни съдове, нерви и мазнини и е богат на стволови клетки, които никога не губят способността да се възобновяват, а това помага на кожата да се лекува по-бързо. Добрата новина е, че чрез бръсненето фоликулите (и съответно на стволовите клетки) остават непокътнати, тъй като махаме само косъма.

Окосмяването е било единствената дреха на праисторическите ни предци, а неговата роля е да предпазва от въздействието на околната среда и от слънчевата светлина. Космите в носа например, макар и грозни, имат важна роля за здравето – те предотвратяват чужд материал, например прах, да отива към белите дробове. Друга функция на космите по тялото е, че те предотвратяват протриване в области, където кожните повърхности се трият една в друга. По ирония на съдбата това най-често са зоните, които хората най-често обезкосмяват – подмишниците и бикини зоната.

Загубили сме част от окосмяването, за да сме по-бързи

Плувци и колоездачи бръснат космите по тялото си, за да спечелят ценни хилядни от секундите в състезанията. Британски учени мислят, че и предшествениците на човека са се отървавали от космите си по подобни причини, съобщава в. "Дейли мейл".
Ранните хора обаче е трябвало да са по-бързи, за да си ловят храната, а не за да печелят медали, твърдят д-р Дейвид Уилкинсън и проф. Греъм Ръкстън. Учените използват компютърно моделиране, за да докажат, че окосмяването е пречело на ловните умения на предшествениците на човека, защото с него те не са можели да се потят добре и да се охлаждат. Така постепенно космите им са намалели и те са можели да бягат по-бързо и по-дълго време.

С компютърния модел британските учени изследват теорията, че формата на човешкото тяло е адаптация, която позволява на предшествениците на човека да бягат дълго в горещи условия. Моделът разкрива, че макар и най-ранните изправени хора да са ходели и да са тичали на къси разстояния, те не са можели да бягат дълго, а това им е било необходимо за лова. "Хората се потят необичайно много за бозайници и нашите резултати показват колко важно е било потенето за продължително тичане в тропиците" – каза д-р Уилкинсън от университета "Джон Мур" в Ливърпул.

Идеята, че окосмяването на ранните хора е намаляло, за да се охлаждат по-добре в африканската савана, е предложена за първи път през 80-те години на миналия век от проф. Питър Уилър, който използва серия от математически модели. Оборудването, с което той разполага, обаче не позволява да бъде взето предвид въздействието на тичането върху топлообмена на ранните хора.

След като вече мъжете не трябва да тичат, за да осигурят храна, дали те ще станат по-космати?

Надали, казва д-р Уилкинсън, но ако това стане, то ще е единствено за целите на възпроизводството, т.е. ако жените започнат да предпочитат космати мъже. Хората са започнали да ходят изправени преди около 4 милиона години. Кога кожата им е станала гладка, специалистите не могат да кажат, защото космите не се запазват във фосилите. Възможно е това да е станало преди около три милиона години, когато се смята, че са се появили въшките.

Окосмяването днес може да се дължи и на употребата на пластмасови съдове и прибори

Напоследък се забелязва задълбочаване на проблема на жените относно нежеланото окосмяване. Британски учени правят изследвания в тази насока заедно с представителки на нежния пол, които имат окосмяване по лицето, подобно на брада.

Експертите откриват, че функционирането на надбъбречните жлези при всички тези жени е нарушено. До патологично изменение в работата на тези органи е довела високата концентрация на стирол – токсично вещество, което се използва при производството на пластмасови съдове и прибори.

Натрупвайки се в човешкия организъм рано или късно стиролът изважда надбъбречните жлези от строя

В резултат на натрупването на стирол, жлезите започват да изработват повече мъжки хормони, отколкото е необходимо, и при жените започва да се появява окосмяване на места, където не би трябвало да го има.

Но редовното използване на пластмасови съдове и прибори е вредно не само за жените, но и за представителите на силния пол. В кутиите, предназначени за съхраняване на храна, "живеят" фталатите. Това са сложни естери на фталиевата киселина, които все по-често напоследък се определят като вредни за човешкия организъм.

• През 2009 г. турски учени изследват няколко десетки момчета, на които е поставена диагнозата гинекомастия – увеличение на млечните жлези. Специалистите откриват, че у младежите, страдащи от това заболяване, съдържанието в кръвта на субстанции, имащи отношение към фталата, е от 2,5 до 25 пъти повече, отколкото у момчетата без аномалии.
• Американски специалисти пък твърдят, че пластмасата предизвиква нарушения в мозъчната дейност и в процеса на обмяна на веществата.
• Учени от Канада на свой ред потвърждават, че пластмасовите съдове поставят под заплаха здравите деца и новородените, тъй като впоследствие концентрацията на бисфенол А може да предизвика изменения в поведението и ранната полова зрелост при девойките, както и вероятността от възникване на рак на простатата при момчетата.

Бисфенол А се отделя от пластмасата по време на стерилизация и измиване на бутилките в гореща вода, при загрявяне на съдовете в микровълнови печки и при измиването им в съдомиялни машини.
Нека си припомним как всички през лятото държим в автомобилите си пластмасови бутилки с вода и какъв наистина пластмасов вкус добива тя. Както се вижда, въпросът съвсем не е в неприятния вкус на водата, а в последиците за здравето ни.