Да почетем 100-годишнината от геноцида над арменския народ

Има дни, в които е важно да поспрем и да помълчим за малко.

24 април е една от тези дати. На този ден се навършват 100 години от едно от най-грозните и страшни събития на 20-ти век - жестокият геноцид над арменското население в рамките на Османска Турция.

Историята ще ви разкаже фактите за една необявена война, в която за 25 години /1895-1921/ са били избити над милион и половина мъже, жени и деца, а много други губят дома си и търсят спасение по света. В жестоки кланета и зверства турската власт по всякакъв начин изисква пълното унищожение на арменското население. Изборът за арменците остава смъртта или да предадат християнската си вяра. Малцина от тях успяват да избягат.
Гордият народ, приел християнството първи в света през 301 година, посреща смъртта, но не отстъпва от вярата си и не се отрича от националността си.

"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик"
П.К. Яворов - Арменци

Историята ни поднася само факти. В началото на Първата световна война в Османската империя живеят повече от два милиона арменци. До 1923 година над милион и половина от тях са унищожени по най-жесток начин чрез масови кланета, а много са насилствено депортирани и намират смъртта си по пътя поради нечовешките условия, глада и болестите. Осквернени са и са разрушени хиляди манастири, училища, църкви, институции.
Турция и до ден днешен успешно отрича арменския геноцид и с всевъзможни мерки пречи на признанието за случилото се и за справедлива присъда над жестокостите и виновниците за тях.

Говорим си все още за мълчанието, нали? В началото на 20-ти век световната общественост не реагира по никакъв начин на 25-годишната необявена война. Милиони арменци губят живота и бъдещето си в първия за миналия век геноцид, който все още ни стряска със своята жестокост и фатална необратимост.

Изминали са 100 години, но спомените не избледняват. През 2015 година Европарламентът прие резолюция, в която призовава масовото убийство на над 1,5 млн. арменци в Османската империя по време на Първата световна война да се признае за геноцид. Документът е приет с мнозинство. В него се казва, че „трагичните събития през 1915-1917 против арменците на територията на Османската империя представляват геноцид”.

Папа Франциск също нарече арменските кланета "първия геноцид на XX век" и ги приравни на холокоста и сталинизма.
Турция за пореден път отрича и говори за "пренаписване на историята". България на държавно ниво все още не е обявила официално отношението си, като се надяваме все пак това да се случи на 24.04.2015 г. в българския парламент. България е една от първите страни, отворила границите си и приела арменските бежанци като равни. Арменците винаги са били признателни за това. Това са светли страници, които никога няма да бъдат забравени.

И ако ние замълчим пред ужасите на това чудовищно престъпление от началото на 20-ти век, трябва да намерим сили и да говорим.

Пастор Мартин Нимьолер го е казал с прости думи в едни други, еднакво трудни години:

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори."

За да има кой да говори и за нас, помнете и изисквайте!

Да помълчим за жертвите на арменския геноцид! Но след минутата мълчание помнете и изисквайте признаването му! Не оставяйте тишината и мълчанието да погубят и вас!

Арменците казват „Създадохме, когато разрушиха изграденото от нас, живяхме, когато поискаха да ни погубят“. Изисканата справедливост е гаранция за мир по света!

Екипът на Фрамар.бг изразява своята съпричастност с милионите жертви и предава своята болка от непрежалимата загуба на арменския народ. Ние също помним и изискваме!

На 24.04.2015 г. сайтът Фрамар.бг няма да излъчва реклами, за да каже: „Никога повече!“