СЗО: Дивият полиовирус в Африка вече е унищожен (но не и другите му разновидности)

Кампанията за справяне с дивия полиовирус продължи 3 десетилетия, като всяка година той обездвижваше по 75 000 деца. Това е исторически успех и е голяма крачка напред към спасяване на човечеството от вирус, който, освен инфекция, може да доведе и до смърт. Единствените страни, които все още водят борба с него, са Афганистан и Пакистан. 

Д-р Мачидисо Моети от Световната здравна организация (СЗО), която отговаря за Африка, оповести наскоро, че „африканските деца вече могат да живеят, свободни от див полиовирус.“ Тя добави още, че през изминалите 24 години са предотвратени 1,8 милиона случаи на парализа, вследствие от полиовируса.

Всяка година стотици африканци се инфектират с циркулиращ полиовирус, мутирал от създадената полиомиелитна ваксина. Той може да зарази цели общности, в които ваксинацията е само частична. Симптомите на инфекция с мутиралия полиовирус от ваксината са същите като при дивия. Случаите се увеличиха драстично от 68 през 2018 г. до 320 през 2019 година, като се очаква през 2020-а те да са още повече, защото много кампании за ваксинация бяха отложени заради пандемията от коронавирус.

Новината, че континентът се е справил с дивия полиовирус касае така наречения от СЗО африкански регион – една от шестте й световни зони на действие, която изключва Северна Африка. Тъй като обаче и там не е регистриран случай на инфекция с див полиовирус от 2004 година насам, се счита, че целият континент е свободен от него.

46-те президенти на държави от въпросния африкански регион, които бяха 47 преди президентът на Мали да бъде свален с преврат, ще отбележат тържествено големия успех във видеовръзка, заедно с други личности, допринесли за унищожаването на полиовируса. Сред тях са основателят на компанията „Microsoft“ Бил Гейтс и нигерският милиардер Алико Данготе.

В САЩ дивият полиовирус не съществува от 1979 г. Инициативата по унищожаването в глобален мащаб стартира през 1988 г., като целта беше това да се случи до 2000 година.

Нигерия – най-трудната битка с полиовируса

Нигерия се оказа най-голямото предизвикателство в борбата на африканския континент. Северната част бойкотира ваксинацията през 2003 г., след появили се слухове за рисковете от ваксината. В резултат инфекцията се разпространи в 20 страни само за 5 години.

Бяха нужни сериозни усилия, за да се промени мисленето на хората и да се изкорени страха им, свързан с нея. До 2015 година ситуацията беше овладяна, но през 2016 г. бяха регистрирани нови 4 случая на инфекция с див полиовирус.

И четиримата заразени бяха от Борно, североизточна Нигерия, където екстремистката групировка „Боко Харам“ бе взела надмощие. Възможността за достъп до хората, които трябва да бъдат ваксинирани, беше почти нищожна както заради заплахите на бунтовниците, така и заради забраната на нигерийските власти за навлизане на територията. Веднага след оповестяване на четирите случая, световните организации предприеха мерки. Президентът на Нигерия даде инструкции на военните да работят в сътрудничество с екипите по ваксиниране. Усилията бяха огромни. Бяха включени сателитни изображения, анализ на бази данни и новаторски подходи, за да се достигне до иначе недостижимите африкански деца.

Д-р Паскал Мканда, координатор по въпросите на поливирусните инфекции за африканския регион към СЗО, споделя: „Световната програма за справяне и унищожаване на полиовируса няма конкуренция. Никой друг не използва толкова мащабна и обширна база данни и толкова много иновации.“

Ваксинация при полеви условия в рамките на 48 часа

Здравните работници, които поставяха ваксините в Борно, напускаха района веднага след приключване на работата си. Когато военните им даваха знак, че дадена зона е безопасна, екипите имаха 48 часа, в която да ваксинират всички жители на място. Така през 2016 г. бяха ваксинирани над 800 000 деца. Някои от тях получиха ваксина на пазарите, разположени по границата с територията, окупирана от групировката „Боко Харам“, докато си купуват продоволствени стоки. Д-р Мканда пояснява, че ваксината преминава през храносмилателната им система, след което част от нея се изхвърля навън. По този начин дори деца, които не са били ваксинирани, могат да добият имунитет. 

Циркулиращият полиовирус, мутирал от полиомиелитната ваксина, се разпространява по същия начин, с единствената разлика, че мутира във времето и причинява полиовирусна инфекция.

Поставяне и действие на полиомиелитната ваксина

Децата се нареждат в редица пред църквата или на пазара. Ваксината е под формата на капки, които се приемат орално. Капките включват жива, но отслабена версия на вируса, който се прикрепя към рецепторите в червата и след това се абсорбира. Отслабеният вирус не може да причини парализа, но „научава“ детската имунна система да произвежда антитела, ако наистина се сблъска с полиовирус.

Ако някое дете не научи навреме, че трябва да бъде ваксинирано, ако родителите му са против или здравните работници трябва да напуснат зоната по-рано, то все пак има шанса да получи ваксина. В случай че изпражнения на някое ваксинирано дете попаднат в местния водоизточник, или дори в локва, в която неваксинираното играе и случайно поглъща пръските, то също ще бъде имунизирано.

Мутация на вируса в полиомиелитната ваксина

Макар и рядко, е възможно вирусът, вкарван в тялото с ваксината, все пак да мутира и да стане сходен на дивия полиовирус. Ако мутиралият вариант продължи да се разпространява заради частично ваксинираните жители на околностите, е възможно 1 на 200 инфекции да причини парализа.

Самото наименование на полиовируса навежда на мисълта, че хората се заразяват чрез ваксината, но всъщност не е точно така.

Хайди Ларсон, директор на проекта по ваксинации към Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, смята, че името не е съвсем точно. От известно време се водят дискусии за неговата промяна, за да не заблуждава хората, но тя смята, че това би отнело много време.

В Африка се наблюдава огромен успех, но същевременно в Афганистан и Пакистан случаите на див полиовирус нарастват от 2018 година насам. Основната причина е, че медицинските лица работят под непосредствена заплаха и често намират смъртта си.

Д-р Моети призовава съответните организации да анализират незабавно най-големите пречки пред ваксинациите, да насочат усилията си към най-рисковите групи и хората, до които достъпът е много затруднен. „Ако се справим с това, значи наистина сме спечелили войната с полиовируса“, заявява директорът на СЗО за африканския регион. Тя прави паралел с коронавирусната пандемия, която върлува в момента и продължава: „Хората, които поради една или друга причина живеят най-трудно, са и най-застрашени да загубят живота си заради коронавируса. Очевидно не сме научили урока си и сме принудени да го повтаряме.“