Проф. Маргарита Апостолова: Разчитането генома на SARS-cov-2 би помогнало да се проследи епидемията, пътищата на предаване и промените в него, които влияят на терапията!

Тя е учен, ръководител е на лабораторията по медико-биологични изследвания към Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ към БАН от 2003 г. Докторатът й по биология поставя акцент върху ролята на апометалотионеини и металните им комплекси при артериална хипертония, която е в основата на инсулта, инфаркта, сърдечната недостатъчност- заболявания, които са социално значими и битката с които се води от години. Тя е проф. Маргарита Апостолова - учен, който не се ограничава в едно направление, а постоянно търси. Специализирала е „Околна среда и здраве“ в Цукуба, Япония. Има специализации по молекулярна и клетъчна токсикология, физиология и фармакология в университетите в Западен Онтарио и Торонто в Канада. Проучванията на нейния колектив за генетичните промени при пациенти с атеросклероза и остър коронарен синдром включват изследвания върху мутации в гена за ангиотензин конвертиращ ензим (ACE) – рецепторът за SARS-CoV-2. С проф. Апостолова разговаряме за пандемията COVID-19, за откритите от китайските учени 19 нови мутации в генома на SARS-CoV-2 и смисъла на това откритие. Тя изразява притеснението си, че българските изолати не се секвенират, независимо че у нас разполагаме с чудесни условия това да се случи. Преди доста време от Центъра по молекулна медицина, който е напълно оборудван за целта и в който работят блестящи специалисти, са изпратили писмо до здравното ведомство по темата, но отговор все още няма. А както подчертава проф. Маргарита Апостолова, разчитането на генома на SARS-CoV-2 ще помогне на работещите в здравеопазването да проследят пътя на епидемията, но и да разберат как се предава заразата, да открият как вирусът еволюира, но и да установят дали се променя по начини, които влияят върху ефективността на терапията.

Проф. Апостолова, публикувахте информация, от която става ясно, че китайски учени са открили 19 нови мутации в генома на SARS-cov-2. С какво е важно това откритие и какво още научаваме за COVID-19 от него?

Разбрахме, че китайски екип е открил 19 нови изменения в генома на SARS-cov-2 вируса в клинични изолати от пациенти с COVID-19, събрани в периода януари- февруари 2020-а. Някои от тези изменения са важни, защото са свързани с големи различия в броя на вирусните копия, когато с изолатите, съдържащи вируса са заразявани клетки от маймуна. Показана е разлика от 270 пъти. Разчитайки тези геноми на вирусите, учените още са открили връзка с вирусни геноми на пациенти в Англия и Нидерландия. Най-общо казано разбираме няколко важни неща. Първото е, че когато настъпят изменения в генома на вируса, те могат да предизвикат различно протичане на болестта. Колко тежко ще протече заболяването зависи и от други фактори, които са свързани с човека (гостоприемник). При близки условия на „гостоприемство“ ако един вирус създава 270 пъти повече вирусни копия, със сигурност заболяването ще протича много по-тежко. Второто, което разбираме, е, че измененията във вирусните геноми, са настъпили по-рано от януари 2020 г. и са се запазили, поради факта, че се откриват в други две европейски държави, при които заболяването започна по-късно.

Изразявате притеснението си, че у нас никой не секвенира български изолати, независимо от възможностите, които има. А те са лабораториите в Центъра по молекулна медицина. Защо?

В България остава открит въпроса за молекулярната епидемиология на коронавируса. Какъв щам или щамове имаме? Kак вирусът мутира, докато се разпространява? Става ли по-вирулентен или обратно? Този отговор се постига със секвениране генома на вируса, което е реално осъществимо в България, но неосъществено до този момент. Центърът по молекулна медицина (ЦММ) е напълно оборудван за такива изследвания. Апаратура, която позволява да се осъществи разчитането на вирусният геном има и на много други места – в БАН, Плевен, Варна, Пловдив и др. Много ми е трудно да отговоря на въпроса защо не се прави, допускам, че в основата е задачата да се намали разпространението на коронавируса в България, просто е пропусната възможността да се оцени каква полезна информация би имало от това изследване. Целият свят го извършва.

Колко време отнема подобно изследване и какви отговори ще получим от него?

Времето за изследване зависи от вида на използваните платформи, но е до 2 дни за 96 вирусни РНКи. От началото до крайния резултат. Отговорите, които получаваме са много. Вероятно е да имаме различие в протичането на болестта, както имаме генетично различни варианти на вируса, изолирани в различни региони на света. Разчитането на генома на вируса би помогнал на служителите в здравеопазването да проследят пътя на епидемията, да разберат пътищата на предаване, да определят скоростта на еволюцията на вируса и да разберат дали вирусът се променя по начини, които влияят на терапевтичната ефективност.

Имате ли отговор на въпроса защо от МЗ неглижират въпроса?

Съмнявам се, че го неглижират. Там са хора, които са заети предимно с администрация. Попадайки изпратеното от ЦММ писмо при първия такъв човек, той го слага в купчината „неспешни“, защото това към момента не го интересува, а най-вероятно и не го разбира.

Достатъчно тестове ли се правят според Вас?

Все пак би било добре да уточним въпроса - за кои тестове става дума, но аз лично мисля, че не са достатъчни – нито qPCR, нито бързи тестове с антитела, нито ELISA. От лабораторния ми опит смятам, че диагностичните qPCR тестове трябва да вървят ръка за ръка с един от другите два. Има научни доказателства, които показват, че диагностичният qPCR тест може да бъде негативен дори в процеса на протичане на заболяването. Не може да се скрие, че България е една от страните, които провеждат най-малък брой тестове на 1М население. Повишаването броя на тестваните е само в наша полза. Видно е, че смъртността е малка. Дори и при 10 пъти по-високи стойности на положителните носители към момента, смъртността е такава, каквато е.

Каква е оценката Ви като специалист за мерките за ограничаване на заразата и смятате ли, че са ефективни и дават резултат?

За разлика от много хора, аз смятам, че мерките са правилни. Имам ясна представа колко е опасен този вирус, как и с каква мощ се разпространява. Беше показано на генетично ниво, че той извършва процеси при размножаването си, които не са наблюдавани до сега при другите корона вируси. Това предполага много допълнителни изследвания, за да обогатим познанията си и опознаем този вируса. Сравнявайки го с опита ми от SARS-cov в Канада, мога да кажа, че мерките дори трябва да са по-строги.

Проф. Апостолова, имам усещането, че гласът на учените не е особено отчетлив днес, а съм убедена, че точно той трябва да звучи ясно и силно в ситуацията като днешната. Защо е така?

Не съм съгласна в Вашето твърдение. Учените от целия свят се обединиха и работят заедно за да помогнат в овладяването на пандемията. Много учени ясно и категорично изказват своите мнения, дори и в България, въпреки че у нас много рядко се вслушват в гласовете ни.

Кога ще приключи пандемията и какви ще са последиците?

Вирусът може да намали или загуби вирулентността си както се случи с SARS-cov или MERS-cov, но няма да изчезне. SARS-cov продължи между 4 и 8 месеца в света, но имаше много ниска смъртност. Ако се намери лекарство за COVID-19 бихме били спокойни, че дори пак да се активизира ще може да се лекува заболяването. Последиците за хората ще са съществени във всяко едно направление – здраве и здравеопазване, икономика, бизнес, образование, наука и т.н. С две думи – различно бъдеще.