Красимира Иванова: Човек, оставен без любов, е обречен на смърт

Платон твърди, че някога хората са били наполовина мъже и наполовина жени. Имали по две лица, четири ръцe и гениталии и на двата пола. Тази универсалност им давала изключителна сила и в един момент започнали да предизвикват боговете. Олимпийските богове не били склонни да търпят непокорство, така че решили да унищожат хората. Но в последния момент ги спряло нарцистичното осъзнаване: че ако изтребели всички хора, нямало да има кой да ги почита и да извършва жертвоприношения. Зевс намерил решение:" Да разделим човека на две части - така силата му ще намалее, вече няма да е опасен и ще стре да ни се противопоставя". Останалите богове посрещнали идеята възторжено и се захванали с разполовяването. Човеците били разделени на мъже и жени и с течение на времето раните им заздравели. Легендата обаче разказва, че въпреки усилията на боговете, хората запазили частица от спомена за някогашното единство - затова продължават неуморно да търсят половинката си, за да възвърнат своята сила и отново да се чувстват цели...

Разбира се, практиката показва, че е трудно не само да откриеш половинката си, но и да я задържиш. Оказва се, че да обичаш е като да ходиш по въже, винаги съществува риск да паднеш. Как да елиминираме този риск? Защо ни е толкова трудно да създадем истински щастлива любовна връзка и защо сезонът на любовта е пролетта? За всичко това си говорим с психолога Красимира Иванова.

Фрамар: Пролетта е сезонът, в който като че ли най-лесно се влюбваме. На какво се дължи това според вас?

Любовта е онова нещо, което хората все още не са успели да опознаят и опитомят. И все пак се опитваме да правим интерпретации по темата. Пролетта е сезонът, в който започваме по-активен социален живот. След зимата, когато сме стояли затворени вкъщи, през пролетта започваме разходките, дори и безцелните такива, а това е предпоставка за повече социални контакти. Освен това, слънцето променя хормоналния баланс в организма. Светлината стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието. Оттам нататък влюбването и любовта са химията, на която сме дали път.

Фрамар: Избираме ли в кого да се влюбим, водени от емоционалните си нужди или влюбването е нещо съвсем спонтанно?

Любовта не съществува по принцип. Съществува само изживяната любов в нейната личностна, индивидуална форма, която е част от даден човек. Спонтанността практически е нашата емоционална потребност. А потребността от любов е базова потребност – да обичаш и да бъдеш обичан. Често се опитваме да задоволим потребността си от любов с други неща. Те се наричат мета-потребности. Имам нужда да бъда обичан, а не съм и се старая да задоволя едни други „мета”-потребности, като се самозалъгвам , че това може да ме накара да съм щастлив. Опитвам се да компенсирам. Например като съм много успял в работата си или като преяждам, или като трупам състояние.

Фрамар: Кога едно увлечение прераства във връзка?

Увлечението прераства във връзка, когато има взаимност, когато партньорите имат потребност от близост и когато установят, че един с друг им е приятно.

Фрамар: Понякога се случва така, че единият е готов за този нов етап в отношенията, но другият се страхува от задълбочаване, в този ред на мисли – какви са причините за страха от обвързване?

Страхът винаги е свързан със света около нас и с нашите заложби. Възможно е това да е страхът от себеотдаване, преживяван като загуба на Аз-а и зависимост. Страхът от задълбочаване може да е провокиран и от предишен негативен опит. Има хора, които са формирали характер, за който е типичен страхът от близост. Взаимоотношенията между хората се подчиняват на общовалидните закони на Вселената. Както има центробежни и центростремителни сили в природата, така ги има и във взаимоотношенията. На нуждата ни да бъдем приети и нечии се противопоставя нуждата ни да останем независими и да запазим себе си.

Фрамар: Любовта често е съпътствана и от други страхове - „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“. Пречат ли ни тези страхове да се насладим на любовта или те са част от нея?

Страхът е част от нас, както и любовта е част от нас. Той не е само с отрицателен заряд. Страхът е животопротективно чувство, народната поговорка казва: „Страх лозе пази”. Но тези страхове „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“ са свързани с нашите очаквания от другия и с нашето разбиране, че другите са по-различни от нас. Те са свързани и с получаването. С очакването да получа нещо от любовта и дали това, което получа ще е равно на това, което давам. А всъщност това отново са персонални потребности и възможности, затова и всеки изживява и се наслаждава на любовта според своите личностни характеристики.

Фрамар: Какво мислите за страха от изневяра? Той също е способен да вгорчи живота ни.

По принцип има здрави и нездрави чувства. Нездрави са тези, които нямат връзка с реални събития, случващи се тук и сега, а представляват неизразени реакции, натрупани в следствие на минали събития. Подобен неадекватен страх може да се превърне в реален проблем в двойката. Искам да подчертая, че „неадекватен” не е синоним на "ненормален”. Страхът от изневяра отново е базиран на наши личностни характеристики и на очакването за получаване в любовта. Човек с ниско самочувствие и самооценка се счита недостоен за любов, а в същото време у всеки човек, природно заложена е потребността от любов. И представете си какво се случва с един такъв човек. Имам нужда от любов, но не считам, че съм достоен за нея. Не съм достатъчно умен, красив и т.н. Такъв човек живее с мисълта, че всеки момент ще се появи друг човек, който е по... и представете си до колко може да се изпита удоволствие в такава ситуация!

Фрамар: Защо е толкова трудно да създадем една истински щастлива любовна връзка? Кои са основните препъникамъчета?

За мен това е консуматорският ни начин на живот. Научихме се да бъдем консуматори и сме такива и в любовта си. Очакваме да получим, да ни дадат, да ни обичат, а смисълът на любовта е точно обратният – да дадем, без да чакаме да получим, да "нахраним” любимия с емоции, да му доставим радост, да му споделим себе си. Много хора бъркат любовта с изгодата. Човек се научава да обича, по начина по който е обичан в детството си. Когато едно дете е било обичано „защото”…, то се научава, че любовта е това. Например защото е добро, защото е умно, защото е послушно, защото си е изяло яденето, и т.н. Така се научават условностите в любовта. Като зрял човек той ще обича също „защото”..... субектът на любовта е красив, богат, забавен, т.е условно и това ще е свързано с редица страхове, за които говорихме по-горе. Когато едно дете е било обаче обичано „въпреки” (безусловно)…., като зрял човек, то също ще обича „въпреки”. Както виждате, оказва се, че корените на любовта са в детството ни.

Фрамар: Жената изпитва потребност да бъде нечия „ТЯ“, същото ли е и при мъжа? Нуждае ли се и той да бъде единствен, да бъде „ТОЙ“ за любимата си жена или потребността при мъжете е друга?

Колкото и да са различни мъжете и жените, това, което ги обединява като човешки същества е необходимостта или базисната потребност от принадлежност. Няма човек, който да не иска да бъде единствен и специален. Тази потребност, обаче върви за ръка с потребността да бъда себе си, да остана този, който съм, да запазя моя си Аз, моята идентичност във връзката! От тук идват и част от противоречията и страховете, за които говорихме. За да се чувства човек добре в една връзка трябва да е намерил баланса между тези две потребности.

Фрамар: Включиха любовта в списъка с психичните заболявания. Ако любовта наистина е вид лудост, защо ние, най-разумните същества на Земята, допускаме тя да управлява живота ни?

Любовта променя човек. Когато човек е влюбен, всичко в света му се струва по-различно. А когато това чувство е прекалено силно, то замъглява съзнанието. В организма стават хормонални промени. Свидетели сме на много истории, в които влюбените имат поведение, което е извън рамките на общоприетото, на животосъхраняващото и себеуважаващото. И въпреки това любовта е най-важното и най-загадъчното чувство на човешкия род. Любовта е изначална потребност. А животът ни се управлява от нашите потребности. Така че ние не можем да решаваме дали тя да управлява или не живота ни. Както не можем без храна и това е другата основна потребност в живота ни, така и човек, оставен без любов, е обречен на смърт.

Фрамар: Какъв съвет бихте дали на нашите читатели, кое е лекарството за “безболезнено“ протичаща любовна лудост?

Всеки трябва да го потърси вътре в себе си. Със сигурност безусловната любов е най-здравата форма на любов. И може би разбирането, че в любовта имаш само привилегията да даваш.