Кога потенето се превръща в проблем?

Кога потенето се превръща в проблем? - изображение
  Потенето в горещото време е неизбежно, защото е важно за организма, но се възприема като неприятно заради миризмата. Има стратегии, които позволяват да намалим неприятните ефекти, разказва немското сп. "Фокус". Без потта тялото ни ще прегрее при по-интензивни физически натоварвания или силни емоции. Това би довело до срив на кръвообращението и в най-лошия случай - отказ на органи.

  Потенето е естествен "климатик" за тялото. През лятото той е по-активен, но мокрите петна по облеклото, вечно хлъзгавите ръце и лошата миризма са истински проблем във всекидневието. При екстремни ситуации тялото е способно да отдели 1 л пот само за час, обяснява д-р Бертолд Рзани от клиниката по дерматология в университетската болница "Шарите" в Берлин. Един-два процента от населението страда от хиперхидроза - прекомерно потене, за което няма изяснена причина, обяснява той.

  Потта избива през 4 млн. пори по кожата. Съставът й е 99% вода, но съдържа калий, магнезий и натрий. Те придават лекия солен привкус. Кога и колко пот ще отделяме, зависи от различни обстоятелства - горещина, физическо и емоционално натоварване. Хората с наднормено тегло и младежите - от пубертета докъм 25 г., се потят най-много според д-р Рзани. Повечкото килограми са товар за тялото, което е заплашено от прегряване, и то произвежда повече пот. Защо се случва това при младежите, още не е обяснено убедително от науката. Вероятно е заради засиленото отделяне на хормони, а и заради емоционалната лабилност.

  Не можем да намалим потенето със силата на волята Чрез температурните рецептори в кожата, но също и чрез симпатичната нервна система (част от вегетативната) се предават сигнали към мозъка. Повишава се тонусът на мускулите и съдовете, както и функцията на жлезите. Така организмът се подготвя за работа под стрес.

  Неприятното за околните не е самото потене, защото течността е без мирис, а "ароматът", който се отделя след престоя й върху кожата. Той се дължи на намесата на бактериите, които се размножават при разлагането на потта. Засилената хигиена действително намалява неприятната миризма от тялото, но само за определен период, пояснява дерматологът. Отстраняването на космите под мишницата облекчава грижите по тоалета, тъй като бактериите предпочитат да се населват именно по тях. Липсва ли им жизнено пространство, те се размножават по-малко.

  Използването на дезодорант е задължително - все едно дали е спрей, ролер или стик. Той не спира телесните ухания, но ги покрива с лек парфюм. Продуктите с алкохол дезинфекцират и възпират по този начин размножаването на бактериите. Много дезодоранти съдържат и алуминиеви соли. Приложени локално, те стесняват потните пори. За алуминиевия хлорид обаче вървят различни слухове - например че повишава рискът от рак на гърдата. Това не е вярно, заявява категорично д-р Рзани. Има много проучвания, които не са установили връзка. Алуминиевият хлорид, както парфюмите и алкохола обаче може да дразни чувствителната кожа. Затова лекарите препоръчват всеки нов продукт да се тества първо на китката за поносимост.

  Потенето до определена степен е нормално. За болестта хиперхидроза се говори тогава, когато то започне да пречи на пациентите. Границата е тънка и се определя индивидуално. Някои приемат като проблем мокрото петно под мишницата и живеят в страх да не се изложат, като се изпотят обилно във важни ситуации - работни срещи или презентации. Но страхът и стресът активират допълнително потните жлези. В редки случаи хиперхидрозата може да е страничен ефект от приемане на кортизонови препарати.

  Понякога е заради хипефункция на щитовидната жлеза, диабет или хормонални смущения. В повечето случаи не може да се открие конкретна причина. Често оплакванията изчезват сами, но понякога траят десетилетия.

  Срещу хиперхидрозата има голям избор от средства, успокоява д-р Рзани. В повечето случаи той изписва препарат с 15 до 30% съдържание на алуминиев хлорид-хексахидрат. Това е много по-голяма концентрация, отколкото в дезодорантите.

  Лосионът се нанася на 2-3 дни на тънък слой на засегнатото място. Успеваемостта била 50%. Можело да се изпишат и антихолинергични препарати на таблетки, които са само с рецепта. Регулират активността на нервите. По-скъп метод е инжекция с ботулинов токсин. Прави се от пластичен хирург.

За Framar.bg:

Още по темата:

3.0, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЗдравни съветиБотаникаМедицински изследванияАлтернативна медицинаЛайфстайлХранене при...ОрганизацииНовиниЛеченияЗаведенияКлинични пътекиСпециалистиХрани и ястияСпортИсторияНормативни актовеПроизводителиСъставки