Нови възможности за лечението на пациенти с бронхиална астма и затлъстяване

При затлъстели индивиди се увеличава активността на гени, които са отговорни за процесите на хронично възпаление при астма.

Това е заключението на учени от Университета в Бъфало, САЩ, които са извършили тази година експериментално изследване на физиологичните механизми на отношенията на астма и затлъстяване.

Резултатите показват нови възможности за лечението на пациенти с бронхиална астма и затлъстяване и по-специално необходимостта за намаляване на телесното тегло при тези пациенти. 

Резултатите включват преглед на две взаимносвързани изследвания - сравнително проучване, включващо затлъстяване и нормално телесно тегло, както и експериментални проучвания за промени в редица биологични индикатори, включително дейността на гени, свързани с астмата при пациенти с болестно затлъстяване и свързаните с диабет тип 2 след бариатрични хирургия.

В сравнително проучване при хора с болезнено затлъстяване е разкрита повишена активност на четири гена, свързани с хроничното възпаление при астма.

Свръхекспресията на тези гени е показана в увеличеното производство на възпалителни медиатори от моноцити като интерлевкин-4 и на мембраната на семейството на цитокин тумор некротизиращ фактор - светлина и лимфотоксин-β, процесите, свързани с образуването на номер на алергично възпаление и други патологични процеси в бронхиалния тракт при астма.

При болезненото затлъстяване в плазмата се наблюдават повишени концентрации, свързани с два фактора на бронхиална астма - матрица металопротеиназа-9 (ММР-9) и азотен оксид (азотен оксид - NO). ММР-9 е свързан с процесите на възпаление при астма, метаболити NO - нитрати и нитрити - са показатели за оксидативен стрес.

След бариатрично хирургично лечение пък има значително намаляване на плазмените концентрации на MMP-9 и метаболитите. С намаляването на телесното тегло на пациентите се подобрява значително и състоянието на пациентите.

Изследването доказва патофизиологичните механизми и връзката на затлъстяване и астма. 

Досега, тази връзка се смяташе за чисто механичен аспект, тъй като негативното влияние на затлъстяването върху астмта се обясняваше само с високото положение на диафрагмата и със съответното намаление на виталния капацитет.

В проучването са участвали 22 пациенти с нормално телесно тегло, 23 - със затлъстяване ( от тях 11 пациенти с диабет тип 2, а останалите - не) и 15 - с болестно затлъстяване и захарен диабет тип 2.

Установено е, че затлъстяването е свързано с повишена експресия на гени, свързани с бронхиална астма и повишени плазмени концентрации на ММР-9 и метаболити NO, независимо от наличието на пациенти с диабет тип 2.

Учените смятат да задълбочат проучванията, като следващата стъпка в тази посока ще е да се изследва влиянието на загуба на тегло при пациенти със затлъстяване и клиничното протичане на астма. Подготовката за клинични проучвания вече е започнала.