Пациент с хепатит С: Държавата ни отхвърля, а от това лечение зависи животът ни

Личната история на Стефан Георгиев на 52 г. от гр. Бургас, пациент с хепатит С.

Моята история е дълга.

Преди близо 30 години се разболях, от 1988 г. започнах диализно лечение, малко по-късно – през 1994 г. бях трансплантиран в Лондон. Донор на бъбрека беше майка ми. Случи се обаче така, че организмът ми отхвърли присадения орган и се наложи да остана отново на диализа.

За мой лош късмет, се оказа, че по време на тези процедури съм бил заразен с вируса на хепатит С. Заедно с неудобствата на диализата, трябваше да понеса и всички лоши последици от инфекцията. Друг е въпросът защо това се случи, след като претендираме, че здравеопазването ни е добро и болните получават качествени грижи.

Биопсията на черния дроб показа, че процесът напредва и аз се нуждая от лечение. Искам отново да се подложа на трансплантация, но хепатитът поставя бариера – лекарите казват, че първо трябва да се изчистя от инфекцията и чак след това мога да мисля за такова решение. Да, но...

Но, оказва се, държавата, която е виновна за заболяването ми, получено поради немарливост, днес не може да поеме лечението ми. Защо? Защото не иска! На това място ще си позволя да кажа, че в подобни случаи в развитите страни на пациентите се изплаща обезщетение в размер на стотици хиляди евро. При нас обаче това не се случва. Нещо повече – без да сме виновни за болестта си, ни отказват  лечение, а ние се нуждаем от него, защото от това зависи животът ни. Всеки може да си отговори сам – възможно ли е, допустимо ли е, нормално ли е?

Вярно е, че мога да съдя държавата си. Дали обаче трябва да бъде така? Като повечето болни с дълъг стаж вече знам много за различните видове терапии. Знам какви са възможностите на интерфероните, знам и колко тежко се понасят. Виждал съм с очите си колко зле се чувстват болните, които се лекуват по този начин.

Днес обаче медицината е друга. Има нови методи с безинтерферонови  лекарства, но за мен те остават недостъпни, а се нуждая от тях не по-малко от всички останали пациенти с хепапит C. При това с тях лечението продължава само 3 месеца и излекуването е сигурно.   

Затова оставам в очакване. Искам вярата да не ме напусне, защото съм убеден в правотата си. И аз, както всички останали в моята ситуация, имаме право на това лечение и ще се борим, за да го получим.        

За повече информация на : http://www.hepactive.org/blog/HCV