Какво премълчават здравите братя и сестри на хронично болните деца

Смятаме, че здравите деца, които имат брат или сестра с хронично заболяване, са имали късмет. Можело е те да са болните и да не могат свободно да се движат, играят и да постигат успехи. Избегнали са болката, честите медицински процедури и ограниченията. Изглежда, че съдбата е била на тяхна страна и им е дала шанс за “нормален” живот.
Едва ли би ни дошло наум, че те често страдат от своята на пръв поглед по-добра позиция. И че понякога тайно си мечтаят да са болни и слаби и да получават повече грижи, внимание и любов.
За децата мерилото за любов е времето, което родителите им отделят и загрижеността, която проявяват. Те винаги си съперничат за вниманието им. Когато обаче се намеси болестта, ситуацията се променя – нуждите на страдащото дете му осигуряват неоспоримо предимство за дълго време. Здравото дете няма как да се “бори” срещу значимостта на болестта и остава на втори план.
Разбира се, всички се стараем да сме добри родители и да дадем най-доброто на синовете и дъщерите си. Но хроничната болест в семейството е допълнително натоварване, времето не достига, страхуваме се за бъдещето и няма как да разделим времето с децата по равно. Какво можете да направите в този труден момент, за да не се чувства пренебрегнато здравото ви дете?
Наблюдавайте го, а после поговорете с него, като внимавате дали някой от следните “бръмбари” не му е влязъл в главата:

• Тревога да не се разболее и то – вие вероятно сте разговаряли с лекаря или сте търсили допълнителна информация дали има риск и за здравото ви дете. Ако е ясно, че за него няма опасност да се разболее – кажете му го, то няма откъде да научи, а може би се тревожи за себе си.
• Тревога да не е причинило болестта на другото дете, с гнева и ревността си към него - децата до определена възраст не разбират какво причинява болестите. За тях е характерно “магическото” мислене и вярват, че това, което пожелават, се сбъдва. Кой не се е ядосвал на брат си или сестра си и не е искал нещо лошо да им се случи? И когато това наистина се случи – болестта донесе страдание, здравото дете може да се почувства виновно заради мислите си. За да го успокоите, е достатъчно да му обясните кое всъщност е предизвикало заболяването.
• Вина, задето е здраво, а братчето или сестричето – болно – често за здравите деца е трудно да имат щастлив живот, когато друг член на семейството страда. Несъзнателната им нужда от справедливост и сходство ги спира да се възползват от по-добрата си позиция в живота. Те се чувстват виновни да развият пълния си потенциал и понякога сами си търсят тежки моменти и затруднения, за да “поправят” несправедливото си предимство. Можете да им помогнете, като обясните, че всеки има своя лична съдба. Здравето им е дар, който могат да използват така, че и техният живот, и животът на болния им брат или сестра да стане по-добър.
• Тъга, че е по-малко обичано, ревност, жажда за внимание – Дори детето да не показва видимо, че има нужда от вас, дори да се държи разумно като възрастен, със сигурност вашето понамаляло внимание му липсва. На родителите е много трудно в подобна ситуация – денонощието има 24 часа и колкото и да ни се иска, няма откъде да вземем повече. В такъв момент здравите деца са щастливи, когато получават не повече, а по-качествено внимание. Когато имат своите мигове само за себе си, без да се разсейвате от нещо друго, те усещат, колко са важни за вас и се чувстват по-спокойни. Дали ще е четене на приказка вечер, разходка насаме през уикенда или някакво друго занимание, при което не се налага да се съобразявате с проблемите на болното дете, важното е здравото дете да усети, че и неговите нужди имат значение. Добре е да се научи да казва предварително кое събитие в живота му е специално и държи да присъствате, за да имате време да се организирате и да сте там. Тези хубави спомени ще го крепят в моментите, когато не можете да му обърнете внимание.
• Гняв, че от него се изисква да бъде по-отговорно, да помага повече в къщи от болното си братче или сестриче – да, не е честно някой да работи повече и от него винаги да се изисква да е по-подреден, по-разумен, да се грижи за по-малките и да отделя по-малко време за игра. Проявете разбиране и не му се сърдете. Как щяхте да се чувствате на негово място? Да, вашето дете ще се научи от рано да поема отговорност и това ще му е от полза в живота като порасне. Все пак, насърчавайте го от време на време да се отпуска и да прави неговите си детски неща – то има нужда и от щуротии и безотговорност.
• Срам, гняв, тревога, когато хора извън семейството заглеждат или дразнят болното дете – дори у дома да се дразни от брат си или сестра си, навън здравото дете се чувства длъжно да пази семейната чест и се ядосва, когато някой се отнася с неуважение. Можете да му обясните, че хората правят това от невежество и показва най-вече собствената им глупост. Научете го как простичко да обяснява на околните състоянието на болното дете и какво предизвиква необичайния му вид или поведение. Така ще се чувства способно да се справя в бъдещи подобни ситуации.
• Вина, задето се чувства по някой от тези начини – ех, тези чувства, дето все идват неканени! Те не са нещо необичайно – хиляди хора в подобно положение са ги изпитвали и няма защо детето да се чувства лошо или виновно от това, че ги преживява. Те са нещо естествено. Важното е детето да се чувства свободно да ги споделя с вас и заедно да измислите начини, по които да се справя в ситуациите, които ги предизвикват. Чувствата на първо място са сигнал, че не ни е добре и че нещо трябва да променим!

Има много неща, които може да направите за спокойствието и щастието на вашето здраво дете. Когато се чувства важно и значимо за вас, независимо от по-малкото внимание, което му отделяте, то ще расте уверено в себе си и ще развива способностите си. А ако смятате, че детето има проблем, но не иска да говори с вас за това, не се колебайте да се обърнете към психолог с опит в тази област.

Елена Енева, психолог

/Илюстрацията за тази статия е заимствана от www.beyondnuclear.org/