Арменак Арменаков: Псориазисът вече не е присъда и хората не са длъжни да му подчинят живота си

Арменак Арменаков е бижутер - работи със злато, сребро, диаманти. Пред онлайн портала за най-честите автоимунни заболявания www.probudise.bg, той сподели, че псориазисът никога не е пречил на работата му, но от няколко години животътму е истински пълноценен и щастлив. 

 - От кога имате псориазис?

- Страдам от 7-годишна възраст, сега съм на 64 г. Отначало люспите бяха по коленете, лактите, ушите, подмишниците. Тръгнахме по лекари, но ефект нямаше. Дори по врачки и баячки са ме водили родителите ми. Започнах лечение в Медицинска академия. Лежах в болницата по 3 месеца, заличаваха се плаките и след няколко седмици пак се появяваха. Ходех на море - пак се заличаваха и след месец-месец и половина пак се появяваха. Спазвах стриктен хранителен режим никакво люто, кисело, никакъв алкохол.

- В онези години хората малко знаеха за псориазиса...

- По-скоро почти нищо. Целите ми ръце бяха в люспи. Кача се в автобуса, хвана се за дръжката и хората се отдръпваха. Страхуваха се. Когато ходехме на море, на плажа около мен винаги имаше много празно място. Хората бягаха, защото нямаха представа какво значи псориазис, не знаеха, че не е заразно заболяване. Ходех с други хора с псориазис на море. Отделяхме се, говорехме за проблемите си.  

Съпругата ми от самото начало ме прие с псориазиса и през цялото време е била до мен. През последните години отново се обостри заболяването и пак тръгнахме по лекари, пак в Медицинска академия. Вече бяха започнали и ставните проблеми. Преди 4 години ме извика д-р Иван Ботев и предложи да опитаме ново американско лекарство. Навремето ме лекуваше баща му проф. Никола Ботев. Инжекциите се правят 2 пъти месечно.Да си призная, отначало бях скептичен. Вече над 50 години какво ли не бях опитал. Но после си казах, че нищо не губя, ако опитам. А и лекарят ме увери, че има ефект, а аз му имам довери. Всяка сутрин се гледах с надеждата да имам полза. На шестата инжекция псориазисът започна да избледнява, сърбежите намаляха.А, май има ефект, казах си. След седмата инжекция вече имаше само леки червени петънца и възстановяване на кожата. На осмата инжекция вече нямаше нищо! Все едно, че никога не съм имал псориазис. Постепенно започнаха да намаляват и болките в ставите.

- Какво е усещането след толкова години "съжителстване" с псориазиса?

- Усещането, че си здрав е невероятно. Сега продължавам лечението. В момента нямам и ставни проблеми. Вече не е необходимо толкова стриктно като преди да спазвам хранителен режим, мога дори да си позволя дневно една чашка алкохол. Много е добре, че касата вече плаща за тези инжекции, защото са скъпи. На всеки 6 месеца се правят изследвания, наблюдава се кръвната картина. Скъпи са инжекциите, но, ако направя сметка колко пари и аз, и родителите ми преди това сме похарчили за лекари и лекарства, това съвременно лечение ще се окаже по-евтино. Само от мазилото дневно ми трябваха по 4 тубички, за да намажа цялото си тяло. Отделно парите за другите лекарства. Много хора с псориазис ме търсят и не пропускам да им казвам през какво съм минал. Хората с такова заболяване имат нужда да споделят, да питат друг човек, който е минал през всичко, да разговарят за заболяването си и за лечението. На всички им казвам да не се боят да идат на лекар, има лечение. Псориазисът вече не е присъда и хората с това заболяване не са длъжни да му подчинят живота си.

За повече информация за най – честите автоимунни заболявания разбери на www.probudise.bg