Българите искат реформа в здравеопазването

  На границата между първата и втората година от мандата си кабинетът успя да смени акцента в своята политика от полицейските операции към строителството на магистрали и това веднага се отрази върху оценките на гражданите. Въпросът е дали той ще успее отново да направи пренастройка на своите приоритети, за да отговори на обществените очаквания.

  Защото, ако зависеше от гражданите, основните реформаторски усилия на кабинета щяха да бъдат насочени към подобряване на здравеопазването и повишаване на заетостта, показва национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" - София през юли. Вместо това мнозинството от анкетираните виждат напредък в областите инфраструктура и вътрешен ред и сигурност.

  Добрата новина за управлението е, че броят на хората, които смятат, че правителството не е постигнало напредък в нито една сфера, намалява с една трета от 31 на 21% в сравнение със ситуацията от началото на миналата година. Лошата новина е, че хората не виждат напредък в сфери, които имат най-голямо значение за тях.

  Усилията на правителството в изграждането на магистрали и други основни инфраструктурни обекти не са останали незабелязани. Според преобладаващото мнозинство от гражданите именно това е сферата, в която е постигнат най-голям напредък. За година и половина делът на хората, които определят инфраструктурата като най-успешната област в дейността на правителството, нараства над 7 пъти - от 5% през март миналата година до 37% през юли тази година. За същия период обаче делът на хората, които нареждат инфраструктурата сред приоритетните сфери, които се нуждаят от продължаване на реформите, намалява от 11 на 4%.

  Подобна е ситуацията и в другите две области, в които гражданите отчитат най-големи постижения на правителството - вътрешен ред и сигурност и транспорт.

  Тези области са приоритетни съответно за 10 и 2% от анкетираните.

  В същото време здравеопазването системно и трайно се определя от най-голям брой граждани като сферата, която най-неотложно се нуждае от реформи.

  Делът на анкетираните, които споделят подобно мнение в сравнение с началото на сегашния управленски мандат, нараства от 34 на 44%, като сред симпатизантите на ГЕРБ той е още по-голям.

  Едва 2% от хората обаче виждат напредък на здравната реформа.

  Същата картина се очертава и в другите области, които се нареждат сред топприоритетите на гражданите - трудовият пазар, икономическият растеж, социалната политика и образованието.

  Между 21 и 34% от анкетираните смятат, че са нужни неотложни реформи в тези сфери, но едва около и под 3% от тях виждат постигнат напредък.

  Ако първата половина от мандата премине под лозунга "Асфалт и ред", то големите надежди на мнозинството граждани са, че втората половина ще бъде белязана с усилия за повече работни места и по-добро здравеопазване и образование.

  Първият тест за готовността на правителството да отговори на тези очаквания ще бъде свързан не толкова с идващите президентски и местни избори, колкото с предстоящите дебати по бюджета. Министърът на финансите даде заявка за подобна промяна, но дали тя ще бъде подкрепена от останалите министри и мнозинството в парламента, предстои да се види.

Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" - София