Ваксините намаляват риска от развитие на деменция

Акценти

По данни на СЗО ваксините предотвратяват смъртта на между 3 и 5 милиона души годишно по света от инфекциозни болести, включително дифтерия, тетанус, инфлуенца, морбили и COVID-19. Според учени от Университета на Илинойс в Чикаго обаче ваксините имат потенциал да предпазят човека и от развитие на деменция, като намаляват риска с 20%.

Здравна реформа в Уелс улеснява провеждането на изследването

Едно от основните предизвикателства при изследване на ефекта от ваксините е формирането на контролна група от участници, които не са ваксинирани. Това означава, че те трябва да се лишат от защита срещу сериозни инфекции каквато е херпес зостер например.

Затова екипът се възползва от здравна реформа в Уелс, която дава право на всички граждани, родени на или след 02.09.1933 г. да се ваксинират срещу херпес зостер, докато родените преди тази дата остават извън обхвата на ваксинацията. Заболяването е болезнено и се причинява от вируса, който причинява варицела. Патогенът може да е латентен и да живее в тялото години наред, преди да се активира.

Реформата позволява на учените от Чикаго да проследят в дългосрочен план как действа ваксината срещу херпес зостер на общото здравословно състояние на участниците. След сложен статистически анализ на здравните им досиета става ясно, че лекарственият препарат намалява с 1/5 вероятността от развитие на деменция за периода на проследяване, който продължава седем години. Специалистите установяват също така, че при жените степента на защита е по-висока.

Доброволците от двете групи са на приблизително една и съща възраст и страдат от сходни съпътстващи заболявания, сред които диабет и високо кръвно налягане.

Резултатите от настоящото и други подобни проучвания сочат, че ваксините може би имат потенциал да предпазват и от болести, различни от инфекциозните.

Как могат ваксините да ни предпазят от деменция

Ефектът на ваксината срещу херпес зостер върху риска от деменция може да се дължи на директната защита, която тя осигурява срещу вируса на херпес зостер. Според някои проучвания той влошава признаците на деменция.

Друго научно обяснение гласи, че ваксината активира имунната система и осигурява придобит имунитет, който се постига след многократно излагане на действието на ваксини или вируси.

Ограничения на изследването върху връзката между ваксината срещу херпес зостер и деменцията

Специалистите не разграничават различните видове деменция, например вследствие на болест на Алцхаймер или на инсулт. Освен това техните резултати не могат да бъдат категорични, тъй като са използвани данни единствено от здравните досиета на участниците.

Следващата стъпка в работата на екипа е провеждането на проспективно, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитание, което се счита за златен стандарт в медицината. Целта му ще е да се проследи как се променя във времето рискът от деменция при ваксинирани и неваксинирани срещу херпес зостер.

Защо деменцията е толкова трудна за разгадаване и превенция

Деменцията е една от незаразните болести, които причиняват най-много смъртни случаи по света.

Изследване върху американското население през 2025 г. показва, че рискът от развитие на невродегенеративното заболяване след 55-годишна възраст е 42%, което е почти два пъти повече от изчисления риск в по-ранни проучвания. До навършване на 75 години той е 4%, а до навършване на 85- 20%. Най-застрашени остават хората над 85-годишна възраст.

В миналото се е вярвало, че заболяването засяга основно хората, които живеят в развиващите се страни. С удължаването на продължителността на живота обаче то вече не се ограничава до определени географски ширини и се среща по целия свят.

Учените са затруднени и от факта, че има различни форми на деменция, въпреки че най-често често срещаната е болестта на Алцхаймер.

Проспективните проучвания върху връзката между ваксините и риска от деменция е добре да разглеждат по отделно групите пациенти, в зависимост от формата на деменция, с която са диагностицирани, тъй като лечението им е различно.

За съжаление през последните 2-3 десетилетия доминира твърдението, че натрупването на амилоидни плаки причинява болестта на Алцхаймер. В резултат на това повечето усилия са насочени към търсенето на лекарства, които намаляват техните нива. Към август 2025-а резултатите от експерименталните терапии не дават надежда. Освен че имат незначителен положителен ефект, те са скъпи и крият риск от сериозни странични ефекти.

Изследвания върху здравните досиета на пациентите разкриват, че излагането на вируси повишава риска от деменция, а включените в имунизационния календар ваксини, например срещу тетанус, дифтерия, коклюш, пневмония, херпес зостер и други, го понижават.

Напредничаво мислене и иновации – ключ към откриването на нови форми на лечение

Сред учените се наблюдава тенденция да се придържат към добре познатите, макар и остарели, модели на заболявания и нежелание да поемат в различна посока. Ваксините могат да се окажат един от неутъпканите пътища, който ще им помогне да разберат по-добре невродегенеративните мозъчни нарушения и да намерят лек срещу тях.