В България не е правено епидемиологично проучване за броя на аутистите. Всяко пето дете е с дислексия
Броят им може и да нараства, но това е заради по-добрите методи на диагностика, обясни специалистът. В България не е правено епидемиологично проучване за броя на аутистите.
Аутизмът, като диагноза, се нарича генерализирано разстройство на развитието, преди години се е възприемал като детска шизофрения, обясни проф. Матанова. Първото описание на състоянието е направено през 1943 г. Вече е доказано, че това е нарушение на психичното, интелектуалното, емоционално и социалното развитие на детето.
Децата-аутисти се разпознават още от раждането. Те не изискват и не търсят вниманието на майката или на други хора и могат с часове да седят или да играят някъде сами. Не разграничават близки от непознати хора и са еднакво безучастни към тях. При гушкане, още в кърмаческа възраст, не заемат типичната поза на тялото, а стоят отделени, опънати "като дъска", обясни проф. Матанова.
Вторият сигнал за възможен аутизъм се появява при захранването на бебето - предпочитат еднотипни храни. Всичко ново - храна, човек, играчка или дреха, промяна на обичаен маршрут, разстройва детето. Най-голямо впечатление би трябвало да направи това, че голяма част от тези деца не говорят. Някои знаят много думи, но те не им служат като средство за комуникация, но други изобщо не знаят каквито и да било думи, въпреки че могат да артикулират. Това е "червената лампа", която не отговаря на възрастовата норма, предупреждава проф. Матанова. Децата аутисти проявяват агресия, когато им бъде нарушено личното пространство.
Между първата и третата година на детето се разгръща цялостната картина на аутизма. На външен вид децата с аутизъм не се различават почти по нищо от останалите, освен че са отделени от другите - играят сами, в свой собствен свят, седят отстрани, наблюдавайки или не другите деца. Играта им е характерна - с въртеливи предмети - капаци, пумпали, гуми на играчките. Заобикалящите ги възрастни и деца са предмети и детето аутист се отнася с тях така, както се отнася с вещите - не влиза в контакт и не разпознава емоции.
Срещат се и деца, които възприемат другите хора, но ги избягват, защото им пречат. Децата, страдащи от аутизъм, не изпитват физическа болка, или са хиперчувствителни на такава. Типичните, често повтарящи се движения на тялото са начин, по който аутистите освобождават енергия, обясни проф. Матанова.
Теорията, която най-много се налага сред специалистите е, че майки, които не откликват на емоциите на малчугана, а задоволяват само физиологичните му нужди, получават отговор от детето - то отказва да дава и да разпознава емоции. Бебето започва да плаче по един и същ начин при всички ситуации. Цикълът на доверие между майка и дете се създава веднага след раждането, чрез кърменето.
Не е категорично и научно доказано, че ваксините, съдържащи живак, причиняват аутизъм, но е възможно да допринасят за появата му, каза още специалистът. Смята се дори, че аутистите трябва да спазват диета, лишена от глутенови и казеинови храни.
Има и съвсем нова теория за генетичност на диагнозата, според която родителите, особено майките на деца аутисти, показват много високи невербални постижения (тестове, групиране на изображения, разпознаване чрез посочване, дейности, извършвани с ръце) и ниски във вербалната област. Прави впечатление, че не малко от децата с аутизъм са от семейства с висок социален статус или хора на изкуството, посочи специалистът.
Липса на свързващото звено е друго предположение за аутизма - децата не съотнасят думата към обекта или не могат да разпознават реалността от измислицата, от играта "на ужким". Според теорията на съзнанието, умението на детето да влезе във фазата на другия е блокирано, но то не може да го направи, защото за аутистите другите не съществуват.
В голяма степен аутизмът е преодолимо състояние. За успешна се приема терапията, която е успяла да разгърне потенциала на детето чрез специализирана помощ и ранна терапия. Обучението на родителите е задължително.
Има състояние, което много прилича на аутизъм - синдромът на Рет - тежка диагноза, среща се рядко и само сред момичета. Това състояние не е в резултат на емоционален дефицит от страна на майката, а се предполага, че е генетично. При момчетата има подобна ситуация - синдром на Хелер, но те се развиват в норма до 3-4 годишна възраст и след това настъпва загубата на говорни и двигателни умения.
Отговорно, трудно, а и опасно е поставянето на диагнозата аутизъм, коментира проф. Матанова. Психиатричната стигма е жестока, а обществото ни не е толерантно. Аутистите почти никога не се "вписват" в обществото.
Проф. Матанова препоръчва в терапията на деца аутисти да се включи конна езда или плуване.
Дислексията е друго състояние от детската психопатология. Тя се изразява в трудност в придобиването на основни училищни умения като четене, смятане и писане. Дислексията може да се "улови" от родителите, още когато детето е на 3-годишна възраст, тъй като малките не могат да се обличат и събличат сами, да връзват връзки на обувки, да се хранят сами. Ако този момент е пропуснат, след време дислексията "се показва" в училищна възраст - първокласникът вижда буквите, но не може да ги слее в цяла дума или вижда първата буква на дадена дума, но си измисля друга. Зрението и говорът на детето по никакъв начин не са нарушени, а и интелектът му е напълно съхранен.
Информацията стига до мозъка, но той не я обработва и възпроизвежда. Когато се наложи детето да пише, се оказва, че не различава букви, близки по начин на изписване или близки по звучене. Смятането също доста затруднява децата с дислексия. Те не разбират как се изписват многоцифрени числа, нямат пространствена ориентация за геометрични задачи, не разбират словесни задачи, защото не могат да ги прочетат, не научават таблицата за умножение. Не винаги неуменията в четене, смятане и писане се развиват с еднаква тежест.
Родителите трудно възприемат, че дете, което говори и се държи нормално, има такива проблеми и го смятат за инатливо, глупаво или мързеливо. Необходимо е да се предложат алтернативни методи за ограмотяване на детето. Дислексията се овладява трудно, ако се диагностицира в късна възраст, каквито са повечето случаи, и това води до емоционални, социални и поведенчески проблеми у детето, посочи специалистът.
Вероятно децата с дислексия са повече от 20 на сто от популацията до 14-годишна възраст, тъй като последното и единствено проучване в България е правено в периода 1985-1989 година. Педиатрите не разпознават аутизма и дислексията, защото учат твърде малко за тези проблеми, изрази тревогата си проф. Матанова.
Националната здравноосигурителна каса не заплаща терапиите, които са необходими в областта на детската психопатология.
Коментари към В България не е правено епидемиологично проучване за броя на аутистите. Всяко пето дете е с дислексия