Десислава Димитрова: "Потресена съм, че се случва нещо лошо с болницата, която всеки ден спасява по 2 детски живота!"

Представяме ви писмото на Десислава Димитрова, което пристигна днес на електронната ни поща.

"В деветия месец от бременността си 3 седмици лежах в болницата за дохранване на плода. Всеки ден го гледаха на доплер. В петък за последно го видяха и в понеделник вече нямаше контакт с плацентата, но имах ясни тонове. Беше учудващо за всички лекари, че бебето незнайно от кога не се храни, а сърцето му бие повече от добре. Когато се роди и го отведоха, никой нищо не ми казваше. Блъскаха ме с упойки, за да спя. Чули шум на сърцето (за това е било с висок пулс на доплера) и го превели в Националната кардиологична болница, а на мен нито дума...

Дойдоха да ми спрат кърмата, тъй като съм "нямала" бебе. Много мъчно ми стана, но казах, че ще изцеждам кърмата си и ако трябва ще я хвърлям, докато синът ми е жив. А лекарят, който го изроди, ме срещна в коридора и попита: "Онова още ли е живо?".

Бях напълно сама. Всеки ме отбягваше, а аз исках да споделя с някого колко ми е тъжно... Когато се прибрах, веднага отидох на свиждане в НКБ, на шестия ден от раждането му. Беше станал вече 1.550 кг. Там ми обясняваха по няколко пъти какво му е и как са оперирали и други бебета и т.н. Седнах на стола и ми го сложиха в ръцете и ме караха да го кърмя. Казаха да го галя, да му говоря за батко му, че го чака в къщи. Снимаха ме за спомен на първата ми среща със синчето ми.

Д-р Нацкова непрекъснато ми даваше сила да се боря и да не се предавам! През нощта, когато ме усетеше, че не съм добре, ме водеше в интензивното да гледам оперираните бебета как плачат с все сила и казваше, че и моето момченце ще се пребори!

Той беше на 3 месеца и се хранеше с по 10 милилитра мляко, а след операцията с по 120 милилитра. Аз купувах от най-хубавото мляко за него. А по съвет изцеждах и замразявах кърмата си до последно, за да му осигуря имунитет, след като се прибере.

Лекарите от НКБ направиха чудо за мен и момчето ми! Винаги бяха до мен и ме окуражаваха, за разлика от тези в Шейново.

Сега понякога боледува по-силно от другите деца и често сме в детското отделение, но вече всички лекари го познават, защото и преди операцията пак там го спасиха на 2 пъти от пневмония. Последното ни посещение беше през ноември миналата година. Приеха го веднага за 2 дни в интензивното, за да е под наблюдение, тъй като е с операция и 2 дни беше на монитори. Той е най-усмихнатото дете. Винаги окуражава другите дечица, с които няма придружители, без значение какъв е техният етнос.

Защо ви разказвам всичко това? Защото съм много потресена, че се случва нещо лошо с болницата, която всеки ден спасява по 2 детски живота!

Ако аз трябваше да оперирам сина си в чужбина, това щеше да ми коства над 40 000 евро, а в НКБ беше безплатно. В нашата НКБ болница обаче се случват много лоши неща и скоро няма да се правят операции, защото може да затворят детското отделение.
В момента се опитваме да разпространим тази петиция и мислим, ако е възможно, да пуснем няколко такива из цяла България, за да събираме подписи, защото не всеки има достъп до интернет.

http://www.ipetitions.com/petition/c-3

Много родители сме с оперирани дечица и се борим за нашата болница. Дори за Коледа събрахме голяма сума пари и купихме детски холтер, защото големите са неудобни и са развалени. На нас ни се случи да не спим цяла нощ заради това изследване и накрая то се оказа невалидно.

Дано стане чудо, защото на всеки 120 бебета 1 се ражда с порок на сърцето, а това са нашите бебета, на майка България!"

Пратете ни своята новина или оплакване, критикувайте системата или споделете мнението си за мястото си в нея. Пишете ни на електронна поща media@frmar.bg за нещата, които искате да споделите с другите ни читатели и да достигнат до повече хора!