Доц. Хинков: Управлението на COVID кризата у нас е повече политическо, отколкото медицинско

Управлението на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, в периода от март 2020-а до май 2021 г. е повече политическо, а не медицинско, заяви директорът на Националния център по обществено здраве и анализи. Доц. Христо Хинков представи изготвения от Центъра анализ за здравното обслужване по време на пандемията и причините за високата смъртност. В края на май 2021 г. служебният здравен министър Стойчо Кацаров поиска от екипа да направи анализа.

Анализът

Данните за тези 15 месеца показват, че България е на 21-во място по заболеваемост от COVID-19, на 3-то място по смъртност и на 1-во по леталитет в ЕС. И още от стряскащата статистика – през 2020-а нивото на смъртност у нас е 18% и е най-високото, достигнато в исторически план от 1945 г. до днес.

Смъртността от COVID-19

Върху факта, че страната е в челните места на черната класация по смъртност в Европа, оказва влияние не един уникален, а комплекс от фактори, заяви по време на представянето на доклада доц. Христо Хинков.

На първо място данните показват, че от доста години у нас се наблюдава висока смъртност. В периода от 2010-а до 2019 г. България е с най-висока смъртност между страните от Европейския съюз. По информация на Евростат през 2019 г. смъртността в ЕС е била 10,2%, а в България – 15,5%. Изключително високи са нивата на смъртните случаи от мозъчно-съдовите и болести на кръвообращението. Подобна е ситуацията и при така наречената предотвратима смъртност. Особено високи са нивата при стандартизирания коефициент на смъртност, при който данните са обработват, без да се има предвид възрастта.

През 2020-а продължителността на живота у нас е намаляла с 1,5 година. Българинът живее 6 години по-малко в сравнение с останалите европейци. По този показател сме на последно място.

Общият брой на починалите от COVID-19 за периода на анализа е 166 050. От тях 78% са представители на рисковата група хора на възраст между 60 и 89 години. Смъртността от коронавирусната инфекция е 123,4% на 100 000 души.

Няколко са основните причини за високата смъртност у нас, каза директорът на Националния център по обществено здраве. И те са:

• Фактът, че страната ни навлезе в пандемията с много голям брой болни хора.
• Много голяма група от хора, които не са се регистрирали и са починали вкъщи.
• Нереформираната здравна система.
• Управлението на кризата, което е без ясна структура и визия и съпътствано от лоша комуникация.

Очевидно системата ни се е справила лошо, за което говорят много от показателите.

Здравната система

Анализът обхваща основните звена и действията им по време на кризата. Става дума за центровете за спешна помощ, за болниците, извънболничната помощ и лабораториите.

Изводът е, че системата е неподготвена. Здравните власти следват събитията вместо да ги предотвратяват. За съжаление, през по-спокойните летни месеци на 2020-а не е направено нищо въпреки предупрежденията за вълна през септември.

Управлението на кризата

Анализът на правителствените решения от този период показва, че основната стратегия е затваряне. Затваряне дори на цели болници, но без да се помисли за хората с други заболявания.

По отношение на решенията в икономиката не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Няма сериозна подкрепа в тези сектори почти до края на 2020 г. Националният план за противодействие на пандемията също е приет в края на 2020-а.
На практика липсва стратегия за управление на кризата.

От разгледаните 53 протокола на Националния оперативен щаб става ясно, че членовете са свършили наистина огромна работа. В същото време съставът му не е напълно адекватен по отношение на задачите, които трябва да изпълнява. Няма инфекционисти, нито достатъчно вирусолози и епидемиолози. Наличието на подобни специалисти би направило възможно основанието за всяко решение да следва медицинската логика.

Едно от най-неудачните решения на НОЩ е равномерното разпределение на легла за COVID-19 в цялата мрежа от болници в страната. И това е една от причините за масовото заразяване и смъртността, коментира доц. Хинков.

Наблюденията върху 125 заповеди на министрите на здравеопазването през тези 15 месеца показват:

• липса на цялостна концепция за справяне с епидемията;
• липса на информация за ставащото в страната;
• половинчатост и непоследователност на мерките;
• недопускане на противоречащи становища.
• в някои случаи доминиране на политическата логика над медицинските съображения.

Появата на втори съвет е приет като противопоставен на първия, а това имаше ефект върху възприятията на хората, каза още доц. Хинков и подчерта, че тази двойственост е довела до сериозен спад в доверието към институциите. Дискредитирането на институциите отваря вратите към конспиративните теории, антиваксърските настроения, спекулациите, непрофесионалните изяви. Налице е недоверие към властта, че може да се справи с пандемията. Всичко това оказва влияние върху ваксинационния процес и последното място, което страната ни заема по броя на хората с ваксина срещу COVID-19.

Не на последно място, установява екипът на Центъра, заповедите следват политическа и популистка целенасоченост и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука и логика на най-високото правителствено ниво.

Най-драстичните примери са няколко заповеди, които не предотвратяват, а допринасят за разпространението на заразата. Това са:

• да има COVID легла във всички болници дори и в онкологичните центрове;
• липсата на планов прием;
• да бъдат хоспитализирани не само тежко болните, но и по-леките случаи, които няма как да бъдат карантинирани.

Кризата е управлявана повече политически и по-малко с медицински подход, обобщи директорът на Центъра.

За епидемията, анализите и ползата от тях

Епидемията е стрес тест за общественото здраве, културата ни, политиката, управлението и икономиката, обобщи доц. Христо Хинков. Тя показа ясно състоянието на общественото здраве, на здравната система и организацията и действията за справяне с проблемите.

Настоящата пандемия провокира освен всичко останало и обективни обстоятелства, с които нито изключително добро, нито некадърно правителство биха могли да се справят. Извън тях обаче са налице множество други проблеми, които произтичат от родната действителност.

Такива са липсата на подготовка да се действа в кризисна ситуация, на адекватно финансиране и дори на позитивно отношение към общественото здраве. Истината е, каза още доц. Хинков, че народът няма отношение нито към собственото си и общественото здраве, нито към системата на здравеопазването.

Той припомни, че сред факторите, които оказват съществено влияние върху възможността общественото здраве да бъде на високо ниво, са на първо място социално-икономическите с 40%, следва личното поведение на всеки от хората – 0%. Отговорността на здравната система е едва 10%.

Националният център за обществено здраве и анализи изготвя всяка година доклад за здравето. Прави и множество различни анализи. За съжаление, констатациите, предложенията и идеите не са променили с нищо политиката на здравните власти у нас, констатира директорът на Центъра.

В този извод се крие и част от отговора на въпроса защо в България нито пациентите, нито работещите в системата, са доволни от нея. Защото гласовете на професионалистите остават на заден план. Защото доминира гласът на политиците, които не правят политики в името на обществения интерес, за който се сещат единствено по време на избори. И затова могат да говорят за нуждата от реформа в системата на здравеопазването с ясното съзнание, че никога няма да я направят.

Министър Кацаров за анализа

След представянето на анализа служебният здравен министър Стойчо Кацаров съобщи, че ще представят план за противодействие на следващата вълна от COVID-19.

Планът ще бъде подготвен от здравното министерство и ще включва инвестиции в системата, индикатори при какви показатели, кога и какви противоепидемични мерки ще бъдат въведени. Ще съдържа още насоки за работа и взаимодействие между различните звена в системата – от спешната през извънболничната до болничната помощ. Ще бъде съобразен с представения от Центъра анализ, за да не бъдат допускани отново грешки в управлението на кризата.