Д-р Анелия Ботева: Шумът в ушите не е симптом за пренебрегване!

Появата на постоянен или периодичен шум едностранно или двустранно в ушите, т.нар. тинитус, може да се дължи както на съвсем безобидни причини (като задържан церумен - ушна кал, във външния слухов проход, някои физиологични - несвързани с патология шумови ефекти), така и на сериозни възпалителни процеси, засягащи структурите на средното и вътрешното ухо, където е поместена периферната част на слуховия и вестибуларния анализатор.

В някои случаи този дискомфорт е първата проява на туморни процеси, ендокринни заболявания, проблеми на сърдечносъдовата система, травми или промени в областта на главата и шията и др. Затова появата му не трябва да бъде пренебрегвана и да се чака шумът да изчезне от само себе си, казва д-р Анелия Ботева, УНГ специалист от Болница „Тракия“.

Обикновено, когато наличния в ушите шум се съчетава с болка или отделяне на секрет, това е по-сигурен стимул за пациентите да потърсят помощ. Разбира се, нормално е пациентът първо да се консултира с личния си лекар. Една от най-баналните причини може да се окаже натрупана ушна кал, която успешно се отстранява в амбулаторни условия.
За всеки, персистиращ в проявите си, тинитус е необходимо да се потърси мнението на УНГ - специалист. Щателната анамнеза, при която ще се изясни характера на шума (субективност – дали се усеща единствено от пациента или може да бъде регистриран и от околните, интензивност, променливост, честотна характеристика, моменти на проявление, импулсност), съчетаването с други оплаквания (понякога пренебрегвани от самия пациент) е от голямо значение, за да се насочим към правилното провеждане на диагностичния и лечебен процес.

Много често оплакването може да се комбинира и с отслабване на слуха и световъртеж, както заради пространствената близост, особено в началните отдели на слуховия и вестибуларния анализатор - периферните им структури са разположени във вътрешното ухо, така и заради споделената им зависимост от добрата микроциркулация, казва д-р Ботева. Затова понякога хората със шум в ушите усещат нестабилност и дезориентация.

Една „обикновена“ хрема или болки в гърлото биха могли да влошат провеждането на звука от външното през средното ухо, за чието комфортно функциониране се грижи евстахиевата тръба, чрез регулярното изравняване на въздушното налягане и дрениране на секрецията от тъпанчевата кухина. Така се затруднява нормалната стимулация на рецепторните клетки във вътрешното ухо. Друг момент е, че при такова принудително вакуумно фиксиране на костиците в средното ухо и на самата тъпанчева мембрана тя получава формата на фуния. Това пречупва неправилно околните звуци и пациентът ги чува като неприятен шум, без да има някакво сериозно заболяване на ухото. Състоянието отшумява с нормализирането на налягането от двете страни на тъпанчето след правилно проведено лечение.

Вирусните инфекции могат и по токсичен път да увредят фините нервни структури на слуховия анализатор. Същото може да се причини и от т.нар. ототоксични медикаменти (групата на аминогликозидните антибиотици напр.). Причина за шума в ушите могат да бъдат и турболенции, предизвикани от високо кръвно налягане. Такива могат да възникнат и при патология на сънната артерия или големите венозни съдове в областта (като атеросклероза, аневризми).

Остеохондрозата (т. нар. ошипяване) може също да е причина, която да предизвика шум в ушите. В този случай се намесват невролозите, които най-добре установяват дали е намален потокът в каротидните артерии чрез доплерова сонография. Аудиометричното изследване допълнително може да покаже дали левият или десният слухов анализатор не страда от липса на достатъчно кислород и това да е причината за шума в ушите.

Много често страданието е свързано с излагането на стрес, предимно психически, тревожни, депресивни състояния.

При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепно-мозъчен нерв или съдове, свързани с отделите на ухото или съседни структури, също може да има проявен шум с пулсиращ характер.

След добре снетата анамнеза естествено следва рутинен оториноларингологичен преглед. Следващите камертонално, аудиометрично и тимпанометрично изследвания имат за цел да довършат първоначалната картина за реалното състояние на оплакващият се от шум в ушите пациент. Те дават допълнителна ориентация за степента и за характера на настъпилите увреждания и показват засегнат ли е и доколко невросензорният апарат.

Болница „Тракия“ разполага с модерно оборудван аудиометричен кабинет с аудиометър, импедансметър, тимпанометър, BERA (изследване на Стволови слухови потенциали - безценен при установяване вродена или придобита глухота от най-ранна детска възраст), даващи възможност за изключително точно изследване на слуха. Тази апаратура е важен помощник в диагностицирането на проблемите с ушите и при съвсем малките деца, които не винаги могат да опишат оплакванията си (не че и зрял човек не може да изпита затруднение в това!).

Аудиометрията може да изключи или посочи проблем в средното или външното ухо. Веднъж годишно такова изследване трябва да си правят и хората, които работят в шумна среда. Ако до час след приключване на работа шумът в ушите им не изчезва, те непременно трябва да потърсят лекарска помощ, казва д-р Ботева.

За окончателно разкриване етиологията на оплакването понякога е необходимо и образно изследване – компютърна томография, ангиография, доплерсонография, ЯМР.

Дали се лекува този проблем? Разбира се, има достатъчно методи в съответствие с причините. За съжаление не всеки вид шум в ушите може да се повлияе от прилаганото лечение. Навременността на установяване на реалния проблем и прецизно приложеното лечение е минималното, което може да се осигури на потърсилия помощ пациент. Затова при появата на шум в ушите е задължително пациентите да потърсят лекарска помощ, съветва д-р Ботева.

Източник: Болница "Тракия"