Д-р Димитър Николов, завеждащ сърдечната хирургия в "Токуда болница": Аз съм смесица между опита на Чирков и Начев

  "От проф. Александър Чирков взех спокойствието, от проф. Генчо Начев - подредеността и педантизма." Това е признанието на един от най-добрите ученици на светилата в кардиохирургията.

  Днес 47-годишният д-р Димитър Николов завежда сърдечната хирургия в "Токуда болница", която събра най-даровитите млади лекари от люпилнята на кадри "Св. Екатерина". Още докато е в т.нар. Чиркова болница, младият сърдечен хирург е в основата на стартиралата наново програма за трансплантации през 2000 г. Пет години преди това проф. Чирков го е изпратил заедно с двама анестезиолози да се учат в Германия. Там в Бадоенхаузен е най-големият център за трансплантации в Европа, където годишно се правят по 4000 сърдечни операции и около 150 трансплантации. През 1997 г. обучението продължава в Кил, Северна Германия. Наред с трансплантациите д-р Николов изучава изтънко и механичните средства за подпомагане на сърцето - т.нар. изкуствени сърца.

  След специализациите в Германия следват Япония и Северна Каролина, САЩ. Същата 2000 г. година прави първата си операция като кардиохирург. Но опитът в Германия и Япония го учи повече да набляга на съхраняването на сърцето. Например японците не правят сърдечни трансплантации, смятат, че духът на човек е в сърцето 2003 г. е твърде успешна за младия лекар. След като усвоява ноу-хауто от елитни центрове по света, проф. Чирков го прави завеждащ сектор по сърдечни трансплантации и средства, подпомагащи сърдечната дейност в болница "Св. Екатерина". По това време д-р Николов прокарва идеята, че изкуствените сърца могат да са не само като мост към трансплантацията, докато се намери донор. Практиката доказва, че е прав. При пациент от Стара Загора имплантираната помпичка помага да се коригира сърдечната дейност и след месец-два тя се маха, защото сърдечният мускул се е възстановил. Така излекуват и сърцето на дете. Дават му годишната награда "Български лекар 2003 г.", защото ръководи екипа, който успява да имплантира 32 изкуствени сърца за 2 години. После обаче спират финансирането.

  Но д-р Димитър Николов е имплантирал изкуствено сърце на 36-годишния Евгени Георгиев, а две години по-късно - на 24 ноември 2006 г., пак той му трансплантира истинско сърце от донор. Шеф на екипа при присаждането е проф. Начев и на него медиите отдават заслугата. Главната роля при трансплантацията обаче е поверена на Николов и той се справя блестящо. После Евгени ще признае: Д-р Димитър Николов ми е като баща. Той ми присади сърцето. Половин година по-късно кардиохирургът е поканен в "Токуда". Няма място за сантименти. Вярно, той се помни във Втора градска, бъдещата болница "Св. Екатерина" още от 1990 г., когато отива като доброволен сътрудник. После печели конкурс за асистентско място при проф. Чирков и тръгва по стълбицата нагоре. Но в "Токуда" може да приложи всичко научено и да организира работата посвоему. Като на свой ред и той вече подаде ръка на млади таланти, които след време да кажат, че са се учили от школата на кардиохирурга Николов.

  Както и той се е учил от трима - проф. Чирков, проф. Начев и д-р Константинов.

  "Проф. Чирков винаги казваше: "Дай си време! После то ще ти се върне, ще ти се отблагодари." При сърдечната операция има моменти наистина да си дадеш време, когато се спира сърцето с кардиоплегия(вид разтвор - бел. ред.) Точно тогава трябва да изчакаш, а не да прибързаш. Иначе и добре да извършиш операцията, може да се появи проблем.

  Проф. Начев - много подреден, много стриктен и педантичен - всеки момент се знае какво трябва да следва. А и много бърз технически.

  Аз съм смесица между опита на Чирков и Начев - хем си давам време, хем понякога забързвам", обяснява д-р Димитър Николов.

  Първата му операция в "Токуда" е на 24 май 2006 г. Оттогава всеки ден прави по 2-3 операции.

  Смята, че хирурзите са много индивидуални и в работата им един с друг не си приличат. "Всеки се изгражда индивидуално не само от опита и практиката, които придобива с всяка операция, а и като техника и маниер на поведение от водещи хирурзи по света. Затова не можеш да приличаш на никого - нито на проф. Дебейки, нито на проф. Начев или на проф. Чирков. Вземаш от всеки по нещо, което ти допада, но с опита се изграждаш като самостоятелен специалист", обобщава 47-годишният лекар.

  Не помни коя е най-тежката му операция. Дори и да смята някоя, времето после ще го опровергае, защото предизвикателствата в залата са непредвидими. Но трудните остават като опит. За най-предизвикателна обаче приема трансплантацията на Евгени през 2005 г.

  В "Токуда" не правят присаждания на сърца, нито имплантират изкуствени, защото болницата няма договор със здравната каса. А само едно изкуствено сърце струва между 160-200 хил. лв. Иначе екипите са подготвени и всичко е въпрос на време д-р Николов и хората му да започнат рутинни присаждания. "Трансплантацията като хирургически акт не е голяма сложнотия. Сложното идва от доброто взаимодействие между екипа, който взема донора, и този, който ще го трансплантира. Там се гонят минути и обучението на хората трябва да е много на ниво", казва спасителят на Евгени.

  Д-р Николов смята за порочна практиката по време на операция да се сменя някой от екипа. "Така се размива отговорността, а всеки трябва да си носи кръста. А иначе какво се получава - един екип отваря пациента, друг го затваря и ако има проблеми, ще се оправдават взаимно. Най-важното е хирургът да си носи кръста, да стои зад действията си. И това гледам да възпитам у младите. А не още при първия въпрос "какво се случи" да почнат шикалкавения: "Ами сестрата не ми даде... Добре е да има доблестта да каже - да, аз стоя зад всичко. А като се научиш да носиш отговорността, ще ти върви и работата. И обратно - прехвърляш ли я на друг, ще я претупваш, винаги ще ти е виновен някой."

  Възпитан в семейство на лекари, пред него друга дилема освен медицина никога не е стояла. Какво ли е усещането всеки ден да влизаш в зала със скалпел и да знаеш, че от теб зависи животът на някого.

  "Винаги влизам с идеята и желанието, че ще успея, ще му помогна и всичко ще бъде наред. Не ми е идвало на ум, че операцията е много тежка и е по-добре да се откажа. Винаги съм позитивно настроен за успех, колкото и да е тежък случаят", признава хирургът. Той отдавна не е сред тези, които си мислят, че всичките му пациенти ще живеят. Въпросът е дали не е могъл да направи нещо, за да не се получи фаталният край, и това е кръстът, който всеки хирург си носи.

  Вярата му не е в Бог, вярва в себе си. Вместо кръстче на синджирчето около врата е надянал брачната си халка.

  Дали за да са освободени ръцете му при операция или от благодарност към съпругата си Милена. От целия му род май само тя не е лекар, но този път за добро, защото го е облекчила изцяло с ангажименти вкъщи. "Един хирург задължително трябва да има интелигентна и силна съпруга до него, която да прави и компромиси със себе си, за да бъдеш добър в професията. Моята жена носи цялото бреме на семейството от възпитанието на двете ни деца до всичките битовизми."

  Лекарят насърчава колегите си да ходят на симпозиуми по света, защото хем ще са в крак с новостите, хем ще имат самочувствие, защото се съизмерват с другите. "У нас има брилянтни хирурзи, но без самочувствие, защото си мислят, че хирургът в Америка или Германия по правило е нещо голямо. Те трябва да отидат и видят, че не ги превъзхождат. Полученото самочувствие се отразява и на работата с пациента, защото хирургът тогава провежда операцията освободен.

  Д-р Николов всяка година има презентации, свързани с новостите в сърдечната хирургия. Последния си доклад за иновативен метод при лечение на аневризми чете на световния конгрес в Индия.

  Ще се заговори ли скоро за школата по кардиохирургия на д-р Николов? "Вече имам 5-6 специализанти, на които предстои изпит за специалност. Работя сериозно с тях, тъй като на изпита в катедрата ще представят и себе си, и мен", казва лекарят, а и сам дава пример - има две специалности, завършва и здравен мениджмънт, а предстои скоро да защити и докторантура. Рецензент му е проф. Генчо Начев.

  Хубавото е, че зад придобити специалности и медицински звания стоят спасени животи. Като този на акад. Дочи Ексерова. Тя получила инфаркт в Турция и със санитарен самолет я докарали в Правителствена болница. Лекували я две седмици от сърдечна недостатъчност, а после известната ни химичка отишла при д-р Николов да я оперира. "Гледам я миналото лято - на 75 години, Дочи Ексерова плува в морето.