Д-р Елена Зердева: За съжаление в България вече никой не умира без лекарска грешка!

  Великият руски цар Петър І имал шут на име Балакирев. Веднъж заспорили двамата коя е най-разпространената професия в света. Шутът твърдял, че е лекарската. Петър І оспорвал. На другия ден шутът се появил с превързана ръка. Царят загрижено започнал да му дава съвети. Тогава шутът рекъл: "Видяхте ли, Ваше величество, че и вие сте лекар!".

  Припомням тази история по повод коментара на г-н Евгений Дайнов за некадърните български лекари - мафиоти, и великия английски старшина, интубирал своя ранен войник с химикалка. Войникът бил ранен с шрапнел в гърлото, а неговият старшина, "воин от Кралската пехота без медицинско образование", го интубирал правилно с химикалка!

  Само че с химикалка, г-н Дайнов, можеш да направиш само трахеотомия (т.е. да пробиеш трахеята и оставиш химикалката там, за да диша човекът през нея). Не можеш да го интубираш! А и нали в гърлото му имаше шрапнел! Откъде мина тогава химикалката?

  За съжаление много от коментарите, които чета напоследък, са с подобно ниво на компетентност. Но хората им вярват. Те не са чели денонощно 6 години и всички останали през живота си "тухлите учебници" по медицина. Може би г-н Дайнов ги е чел?

  За съжаление в България вече никой не умира без лекарска грешка! Преди няколко дни отново прочетох за оперирана 16-годишна майка на 3-годишно дете, чиито роднини също твърдяха, че лекарите не са направили всичко възможно да я стабилизират. А откъде са сигурни? Може би от повсеместната информация за убийците в бели престилки?

  Не, г-н Дайнов! Не се чувстваме убийци! Да, понякога ни е трудно, много трудно! Да, диагнозата и лечението на един болен изискват много знания и понякога огромни усилия! Да, условията в много болници в България не са от най-добрите! И да, уви, сбърканата реформа позволи на "мършата в стадото" да се изяви! Но хилядите лекари, борещи се денонощно за човешкия живот, не заслужават да ги наричате убийци! Не защото "не ще им попаднете в ръцете", а защото стресът, в който живеят и работят, както отбеляза ген. Тонев - началник на ВМА, ги довежда до самоубийства, психически разстройства, ранна смъртност, разводи и отказ от професията.

  Някога борили ли сте се за човешки живот, г-н Дайнов? А за детски живот? На мое дежурство в 4 ч призори внезапно почина недоносено еднокилограмово дете с вродена сърдечна малформация. Бяхме до него, а не липсващи, както пишете за дежурните лекари. Интубирахме го, и то не в хранопровода. Реанимирахме го дълго, но детето почина. Осем часа след това по моите устни се появиха шест херпеса - от стреса и мъката за изгубеното дете. Аз сигурно не съм бяла врана сред черното ято. Като мен са стотици оплювани, обиждани и понякога бити лекари.

  Ако има война на лекарското съсловие срещу пациентите, то ние отдавна да сме я спечелили. Нали така, г-н Дайнов? Но ние не воюваме с пациентите си, а за тях - за тяхното здраве и живот.

  Много ни се иска да имаме луксозни условия за работа и скъпа апаратура. Много ни се иска пациентите ни бързо да оздравяват и никога да не умират. Но хора умират навсякъде по света. Нали, г-н Дайнов! И невинаги умират поради лекарска грешка, а защото лекарите не сме богове и невинаги можем да вдъхнем живот, колкото и да ни се иска!

  Съжалявам, г-н Дайнов, че вече ще се лекувате сам вкъщи. Много се надявам, че няма да ви се наложи и да се оперирате сам! Но може би така е по-добре!

  Вярата в лекаря е половин лечение! За съжаление, благодарение и на Вас, българският народ е вече наполовина неизлечимо болен!