Д-р Христов спасява девойка с кухненски нож

  През една лятна нощ преди повече от 10 години хасковско семейство е на път да изгуби 16-годишната си дъщеря. В 2 ч след полунощ в дома на задушаващата се след остър спазъм на ларинкса тийнеджърка пристига екип на "Бърза помощ". Още по време на прегледа дишането на Катя спира и ученичката в Икономическия техникум започва да посинява. Без да се колебае, старшият в екипа грабва кухненски нож и пробива гърлото, за да може в дробовете да влезе въздух.

  За да се запази разрезът в дихателната тръба, медикът моли за тяло от химикалка без пълнителя, която мушка в отвора. Няколко минути по-късно пациентката идва в съзнание и е закарана в болница с необичайното животоспасяващо приспособление.

  Педиатърът от Хасково се казва д-р Живко Христов и същата година е номиниран за медик на годината заедно със светилото проф. Драган Бобев. "Тогава пръв лекар на България стана професорът. Все пак при него ставаше дума за иновационен академизъм, а при мен - за бърза реакция в критична ситуация. Процедурата на медицински език се казва коникотомия. Сега вече младата жена все още ми е лична пациентка, а пък аз съм й клиент - тя работи във фирма доставчик на интернет", разказва днес 50-годишният доктор.

  Завършва медицина в Пловдив и специализира детски болести. "В практиката ми е имало какви ли не ситуации - по време на транспортирането в линейка 13-годишно момче изпадна в гърч и също спря да диша. Наложи се да прилагам класическото обдишване "уста в уста" в продължение на 7 - 8 минути, докато пристигнем в детско отделение", разказва лекарят.

  Друг невръстен пациент паднал от черешата върху навес и буквално се закарфичил на стърчащата арматура. За спасяването му също били необходими нетрадиционни похвати.

  "През 2000 г. реших да открия частна практика. Тя бе в две приземни стаи, а първата година събрах 1200 пациенти", спомня си д-р Христов. Сега на професионалните му умения разчитат над 5000 хасковлии. "Ако той не беше тогава, нямаше да съм жива. Не познавам по-голям човек и професионалист от д-р Христов.

  Той лекува не само с медицина, а и с дума. Няма случай да не вдигне телефона и да не ти обърне внимание, независимо колко е часът. Чудя се кога спи, казва днес спасената Катя Николова.

  За да се справи с огромния брой пациенти, д-р Христов назначил още двама колеги на половин ден и три медсестри. "Най-сериозен е проблемът с направленията за специалисти и изследвания. Те по принцип се разпределят като коефициент от общия брай пациенти, но никога не стигат. Идват например хора, на които им предстои операция. Голямата болница назначава сложни предварителни изследвания, но не ги поема и това трябва да сторя аз. Когато от ТЕЛК също назначат прегледи при специалист, контрата пак остава при мен.

  Получава се така, че трябва да покривам чужди изисквания със собствени лимити", обяснява личният лекар. "Ето например отчета ми за 2009 г.: имам надлимитни консултации при специалисти и изследвания за 8500 лв. Първо ги възстанових от собствения си джоб, а след това внесах и данък от 1500 лева върху тази сума", дава пример той.

  Работният му ден в кабинета започва в 8 ч сутринта. Практиката се заключва в 23,15 ч през нощта. Понякога, макар вече не много често, и малкото време сън е прекъсвано от разтревожени родители. Звънят, когато бебе вдигне висока температура, а родителите са неопитни.

  "Моят модел е да съм постоянно тук. Станал съм като крепостен селянин. Работата на джипито е най-неблагодатната в цялата система, той отнася всичко. Специалистът заключва кабинета си в петък и го отваря в понеделник. Лесно е да се каже: пускам отпуск. При мен не е така. Тези 5000 души не могат да бъдат пратени никъде. Не е като в ДКЦ-тата, където колегите се заместват и могат да дават дежурства през почивните дни", обяснява педиатърът. Често пациентите му търсели именно него и при вида на наетите си тръгвали, докато той не застъпи на работа.

  Друг голям проблем в детските практики са имунизациите и задължителните профилактични прегледи. Касата например не признавала тези прегледи, когато не били проведени при навършването на определена възраст. В същото време джипитата едва успявали да убедят родителите в необходимостта да водят децата си веднъж годишно, без да са болни.

  "Вие наскоро виждали ли сте млад лекар?", пита д-р Христов. Навремето дипломиралите се били склонни да работят и без пари, заради идеята. Сега абсолвентите предпочитали да започват работа във фармацевтични компании - заради по-големите пари, заради служебните автомобили и куп други екстри. Или пък били склонни да търсят професионална реализация в чужбина. От 3 г. медикът има нова професионална страст - хомеопатията. В библиотеката си има вече десетки томове за лечението не с химия, а с продукти на натурална основа. "Феноменът е много интересен и дава в някои случаи невероятни резултати. Дойде майка с момче на 7 г., което от 3-годишна възраст е с тежка астма, постоянно на помпи и инхалации. Назначих схема за хомеопатично лечение, но забравих да предупредя да не спират веднага другите препарати.

  Тя обаче изхвърлила веднага конвенционалните илачи и започнала новата терапия, без аз да знам. След като не се обади няколко месеца, помислих, че алтернативното лечение се е компрометирало. При случайна среща се оказа, че е станало точно обратното", разказва докторът. По същия начин с нетрадиционна медицина само за два месеца била излекувана жена с ранна менопауза.

  Хобито на доктора, който от 6 месеца има внучка, е строителството. "След като завършихме грубия строеж на кабинета, всичко останало - мазилка, шпакловка, плочки и каквото още можете да си помислите, аз съм го правил - гордее се докторът. - Признавам, много липсвам вкъщи. Жена ми, която е учителка, обаче ме обича и ме разбира."