Защо е важно спешната помощ да бъде бърза

  Защо е важна всяка спестена минута след произшествие, пише Елена Никлева:

  От януари 2012 година Австрия въвежда по своите пътища и магистрали т.н. Rettungsgasse - това е задължителното пристрояване на автомобилите така, че да освободят една лента за преминаване на спасителни екипи и линейки, когато има катастрофа. Рекламната кампания за предимствата на спасителната лента върви от няколко месеца. Въз основа на опита на съседни страни като Германия и Швейцария тя статистически напомня колко ценна е всяка секунда при спасяването на човешки живот. Спасителната лента ускорява с 4 минути пристигането на бърза помощ при ранени и пострадали. Че какво са 4 минути? - биха си казали мнозина. Оказва се обаче, че само 1 минута увеличава с 10% шансовете на ранените да оцелеят, 4 минути са равни направо на 40-процентов шанс един човешки живот да бъде спасен!

  Култура на поведението

  Отдавна е известно, че всяка секунда се брои не само за спасяването на пострадали при катастрофи, но и при инсулт или инфаркт. В развитите страни фунционират не само екипите за спешна помощ. Там е развита и една култура у хората, които знаят как да реагират при извънредни ситуации. От новините научаваме за куриозни на пръв поглед случаи, когато невръстни американски деца спасяват припадналите си майки със своевременно позвъняване на телефон 911. У малките от от най-ранна възраст се култивира съзнанието как да потърсят помощ, как да реагират своевременно и хладнокръвно при извънредна ситуация. А телефонът 911, за разлика от 112 в България, функционира.

  За да функционира системата за спешна помощ, естествено трябва да функционира цялата верига - от първия, който има културата или гражданския ангажимент да подаде светкавично сигнала, през качеството на телефонните връзки и професионализма на спасителните екипи, та чак до баналния български въпрос дали линейките не се разпадат.

  Затова никак не е без значение как ще се държат свидетелите на катастрофа или намиращите се в близост до човек, чийто живот е в опасност, тъкмо в тези първи няколко минути до пристигането на бързата помощ. Обикновено в такива случаи се разиграва една и съща история. Едни помагат, защото не могат иначе, а други стоят и гледат. Когато на българска магистрала се запали поредният автобус, мъж тръгна да го гаси и спаси заклещените вътре пътници. Много шофьори обаче останаха в колите си, защото ги беше страх от пламъците.

  Нека внесем яснота: става дума за две различни неща. Едното се нарича граждански ангажимент, гражданско поведение. Другото пък се научава, най-добре в училище: как се дава първа помощ. Гражданското поведение е по-трудно за "изучаване", защото е част от една цялостна, морална и ценностна система, морална, то се създава с години и зависи от примерите у дома и навън.

  Животоспасяваща верига

  Как спасиха живота на американската конгресменка Габи Гифърдс, която беше простреляна в главата? Тъкмо чрез тази верига: култура на поведението при извънредни ситуации - гражданска отговорност - отлична организация на спасителните екипи и на здравната система. Първите спасителни екипи пристигнаха на местопроизшествието 5 минути след първото позвъняване на 911. През тези кратки и много дълги 5 минути млад сътрудник на конгресменката й помогна да не се задави със собствената си кръв, като я повдигна в седнало положение и с ръка спря кръвотечението. 38 минути след като пристигна в болницата, Гифърдс вече беше на операционната маса.

  Неотдавна трагичен инцидент с малко китайско момиченце шокира медиите. Микробус прегази детето, при това два пъти - напред и назад. Шофьорът изобщо не реагира на инцидента, а просто продължи по пътя си. Детето остана да лежи в локва кръв. В следващите минути 18 души в автомобили, на велосипеди или пеша заобиколиха раненото момиченце, без да се спрат и да помогнат. Едва 19-ият свидетел, една жена - чистачка, го вдигна на ръце и го понесе за оказване на помощ. Както знаете, детенцето почина няколко дни по-късно в болницата. Може би именно защото тези първи 4-5 минути, магични за човешкия живот са били изгубени? 4 - 5 минути - 40 - 50% шанс за оцеляване.

  Изгубеното време в трагедията с китайското дете обаче е функция на човешкото равнодушие и следователно може да се изведе следната формула: шансовете за спасяване на един човешки живот са толкова по-малки, колкото по-голямо е равнодушието на околните.