За промяната и надеждата, кризата и краткия път към лудостта

В първия ден на епидемиологичната ситуация в България се проведе митинг, обявяван като национален. Темата беше ясно съобщена хиляди пъти в социалните мрежи и очаквано събра прилично количество хора, които се оказаха изключително шарени в техните възгледи за вселената, политиката и всичко останало…

„Светът в Луизиана е идеалното място за идеалното политическо животно. Тук, в „банановата република на Съединените щати“, на политическите козни се гледа като на спортно събитие, а затъналият в корупция политически деец се приема — стига да има чувство за хумор и такт — по-скоро като народен герой, отколкото като обществено зло. Освен това във висшите слоеве на обществото политическата дейност е бляскава фасада, която говори за почит и уважение, за истинско могъщество и която поколения наред е била монопол на една непристъпна олигархия от богати плантатори, търговци и юрисконсулти на корпорации. Щатът е техният феод, в който те се разпореждат безусловно, и то по воля божия. По онова време пътищата са кални, училищата — подигравка, неграмотността — национален скандал, доходът на глава от населението — повече от мизерен, обществените услуги — несъществуващи, но олигарсите винаги успяват да купят или да принудят да им служи някой демагог или реформатор, първият от които гледа да използва съществуващото положение, а вторият — да го оправи.“

Това пише в послеслова за българското издание от 1982 г. на романа си „Цялото кралско войнство“ Робърт Пен Уорън. Картината, описана от един от значимите представители на Американския Юг, не се различава особено от ситуацията в България. Романът излиза през 1946 г. През 2020-а в България продължава да има градове и села, които са досущ феодални владения. И в държавата винаги се намира човек с пари или възможности, който употребява властта в своя полза като междувременно не забравя да хвърли прах в очите на хората или просто да нахрани тълпата с пасти. На политическите козни се гледа като на реалити шоу, говорят последните изпълнения на високите етажи. Свършват пуканките, обаче. И вече не е нито интересно, нито смешно. Защото това е България, нашата родина. И не е роман.

Давайте да променим всичко, каза той

Бурните времена дадоха хляб на много от фалшивите пророци. Нароиха се стотици демагози, които използват ситуацията в името на собственото си добруване, и също толкова реформатори, даващи щедри обещания как бързо ще решат всички проблеми, когато властта или поне малка част от нея е вече в техни ръце. Ако това се случи, те си остават същите демагози, които се развиват до местни феодали и затънали до шия в корупция политически лидери. Те търсят вашата подкрепа и не го крият. Навсякъде - в социалните мрежи, с крясъци по площадите, с популистки призиви, които няма как да не бъдат забелязани. Както и да изкушат най-психически лабилните, масовката по всеки протест от много време насам.

Тогава няма защо да се чудим защо протестите у нас събират едновременно хора, които са истински възмутени от ставащото и изразяват личната си непримиримост към безобразията, но и такива, които искат линч на управляващите за задължително ваксиниране с ваксина, която обаче още не съществува. Печелят пророците-предприемачи, които от социалните канали всяват хаос и влудяват и без това крехката психика на читателите.

Промяната като тест за интелигентност

След два месеца на социална изолация и на страх у нас отново избуяха стотици конспиративни теории. Като се започне с идеята, че COVID-19 е лъжа, мине се през познатите до болка антиваксърски настроения и 5G мрежата, която убива и се стигне до Бил Гейтс, който иска да намали земното население. И сред тези безумни крясъци потъват като камък в блатото всички разумни и смислени гласове на хора можещи и знаещи, които не търсят под вола тела, не се занимават със световни конспирации, а изискват от управляващите спазване на правилата, работа в името на обществото, интелигентни решения и морал. Страшният заговор срещу България е в ход, но не ни убиват нито ваксините, нито 5G. Убива ни собствената ни глупост и социална непригодност. Очаквате ли нещо от човек, който живее по жълтите и фалшиви новини?

Страхът, хляб наш насъщен и политиците

Започна третият месец от извънредното положение в страната. Независимо от факта, че вече сме в „ситуация“, усещането у хората остава същото. А то е изводът, че нищо не е приключило. И няма как да дойде краят на страховете – за здравето, собственото и на близките, за оцеляването, за хляба наш насъщний, за бъдещето. Почти невъзможно е в тази нагнетена, объркана, хаотична и плашеща обстановка човек да си представи живота не в следващата година, а в следващите дни и часове.

От март насам в ситуация на пандемия от COVID-19, рестрикции, извънредно положение, социална изолация и реален страх за здравето и живота българските политици така е не успяха да овладеят кризата и да я управляват така, че да стигнем до края й с най-малко негативни последици. Нито управляващи, нито опозиция, нито парламентарно представените партии, нито извънпарламентарните съумяха да действат по начин, който успокоява и дава надежди, а не плаши. Не е възможно спокойствие, когато заповедите се менят в рамките на ден, че дори и на часове, когато от екрана на телевизора ти говорят едно, а виждаш друго със собствените си очи. Като например защитните облекла на лекари и сестри. Всички имат, казват управляващите и Щаба. Нямаме, отговорят от болниците и търсят подкрепата от създадените и работещи активно от началото на извънредното положение групи като тази на кампанията „За доброто срещу #bgcovid-19“. Този пример дава отговор на въпроса защо хората не вярват. Но вярват, че ваксините убиват, че някой е замислил изтребването на света и 5G мрежата е създадена точно с такава цел.

Дори не се учудваме и защо опозицията не успя да се възползва от хаоса в управлението и гласът й се изгуби в какафонията на общите крясъци, вместо да се открои отчетливо. Ясно е, не може и не иска. Ако е така, как очакваме да функционира държавата? Вероятно както и до момента. Разпръснати феодални владения, които действат по собствени закони. И съвсем не става дума единствено за ромските квартали. И защо ни е опозиция, след като тя няма мнение? Или ако времето е трудно, никой не се натиска да е на върха.

Къде изчезна надеждата?

И все пак надежда има. И тя е в хилядите хора, които впрегнаха своята креативност, интелект, професионални знания и най-вече желанието си да правят добро, да бъдат съпричастни със страданието и болката и да помогнат. И сега не спират да го правят, а стотиците инициативи показват ясно, че на застоя, плесента, безвремието, некомпетентността, безхаберието и лъжата може и трябва да бъде сложен край. Ако това не се случи, те бавно ще убиват всичко нормално и истинско у нас.

Не знам как е днес в Луизиана, но в България имаме шанса да променим нещо. Не всичко е загубено.

Не мога да дам съвет на кого да повярвате, но се опитайте да го намерите. Бъдете безкрайно критични, няма да е лесно. И не го търсете със сърцето, а с разума. И гледайте напред, все още нищо не е свършило. Сега имаме шанс да променим нещичко.

Мисля, че е време да си спомним разказа на Грейнджър за феникса и безкрайния кръг на неговия живот – от смъртта в пламъците до прераждането. Героят на Бредбъри е сигурен, че съществува връзка между феникса и човечеството, което постоянно повтаря грешките си. Но предводителят на скитащите интелектуалци е сигурен, че човек е в състояние да запомни грешките си и да направи опит да не ги повтори.

Или да си спомним за Монтег, който чува бавният шепот на думите, които го изгарят. Има време за всичко. За мълчание и за говорене, за събаряне и за градене.

Днес е време за говорене и градеж, достатъчно мълчахме и събаряхме!