Зъбните имплантати стават все по-популярни у нас

  Според едно проучване, поръчано от Nobel Biocare (един от най-големите производители на имплантати), в Япония, Северна Америка и Западна Европа през 2000 г. 240 млн. пациенти са загубили един или повече зъби. От тях 50 млн. са лекувани конвенционално и едва 5 млн. имплантологично. Днес, само 11 години по-късно, нещата коренно се променят. Все повече хора се доверяват на имплантологията, вместо на обичайните методи - зъбни мостове и снемаеми протези. Дали от суета, дали от удобство, броят на пациентите със зъбни имплантати непрестанно расте, а след като търсенето определя предлагането, расте и броят на стоматолозите, поставящи зъбни имплантати.

  В България има около 8000 стоматолози, а членската маса на имплантологичните професионални имплантологични организации (асоциации, сдружения, общества, клубове, академии) е около 300 лекари по дентална медицина. Ако предположим, че има поне още толкова стоматолози, които поставят имплантати, но не са членове на нито една организация, означава, че около 8% от българските стоматолози работят имплантология на различно професионално ниво. Поради повишения интерес се обърнахме към доц. д-р Методи Абаджиев, д.м. - доказан специалист в областта на зъбната имплантология и носител на приза „Лекар по дентална медицина" за 2010 г. Разговаряме с него по въпроси, свързани с оралната хигиена и имплантологията.

  Според доц. Абаджиев, причините за лошата орална хигиена на българина са комплексни. В годините преди 1989 г. бяхме свикнали, че за нас има кой да се грижи, че всичко получаваме наготово от здравноосигурителната систем. Имаше профилактични прегледи по училищата. Повечето предприятия имаха собствени стоматологични кабинети. Възможността за редовни прегледи и безплатно лечение(в работно време) „разглезиха" пациентите. И сега, когато тези придобивки са забравени, и всеки сам трябва да се грижи за зъбното си здраве, проблемът остава на заден план. Финансовият фактор също си казва думата. Не на последно място работата на здравноосигурителните институции е коренно различна у нас и в европейските държави.

  Какво представлява всъщност имплантологията и какво е това зъбен имплантат?

  Може да се каже, че почти няма метал, който да не е използван за производството на зъбни импланти - злато, сребро, неръждаема стомана, алуминий, дори олово. Любопитен факт е, че в музея на Харвардския университет се съхранява череп, открит в Южна Америка, със здраво срастнал в костта черен камък с формата на зъб. А по времето на фараоните в Египет са имплантирали зъби от слонова кост в челюстите на придворните дами. Съвременните имплантати са винтови и са произведени от титан. Има фирми, предлагащи имплантати от циркониев диоксид, но те са все още малък процент. Зъбният имплантат замества корена, върху него се завива пънче, а върху пънчето се поставя корона, възстановяваща зъба или се използва за закрепване на по-голяма протезна конструкция.

  Според наблюденията на доц. Абаджиев, българите гледат позитивно на този тип лечение и все повече се доверяват на услугите на имплантологията. Той дори сподели, че по-често се налага да полагат усилия да разубеждават пациентите да се откажат от този вид лечение, защото липсват показания за поставяне на имплантати, отколкото обратният вариант - да ги убеждават, че са необходими. А и днес, с информацията, която идва от глобалната мрежа, пациентите отиват на стоматолог доста осведомени и мотивирани за имплантологично лечение. Според световните стандарти, имплантологично лечение се препоръчва при завършване на костния растеж, но както и други догми от миналото, така и тази търпи лека промяна.

  Иначе горна възрастова граница няма. Статистическа извадка за пациентите, които най-често търсят тази услуга за България няма. Според доц. Абаджиев, обаче, това са предимно хора в зряла възраст - около 50-те. Има и не малко млади хора, загубили единични зъби, предимно от остра травма, които се възстановяват с имплантати.Бумът на имплантологията се дължи на редицата предимства на този метод пред обичайните методи (зъбни мостове, снемаеми протези). За да се направи мост, трябва да се изпилят съседните зъби. А по отношение на снемаемите протези, няма пациент по света, който да откаже фиксирана здраво върху имплантати мостова конструкция и да предпочете снемаема протеза.

  Попитахме доц. Абаджиев дали винаги липсващите зъби могат да се заменят с имплантати. Той ни обясни, че има показания и противопоказания и те трябва да се спазват строго. Имплантологът трябва да се научи да казва „не" на пациентите си, когато това се налага. Затова преди да се пристъпи към имплантиране, пациентът посещава лекуващия специалист 3-4 пъти за задължителната диагностика и планиране. Щом се стигне до решение за имплантиране, доц. Абаджиев ни увери, че процедурата е напълно безболезнена. Всичко се прави под анестезия. Както по време, така и след хирургичната манипулация липсват болки.

  При по-големи интервенции има дискомфорт, предизвикан от постоперативния оток, но той отшумява за ден - два. Титанът, материалът от който са направени импантатите, е не просто биотолерантен, а е биоинтегрируем. Т.е. костните клетки проникват в микропорите на имплантатната повърхност. Този процес е в основата на остеоинтеграцията (вкостяването). Времето, за което настъпва остеоинтеграцията, е от 3 до 9 месеца, в зависимост от начина на имплантиране. Ако говорим за обикновено поставяне на имплантати, прието е да се смята, че 3 месеца са достатъчни за долна и 4 месеца за горна челюст. При правилно протетично-имплантологично планиране и при хирургична работа, извършена с респект към меки и твърди тъкани, резултатите са отлични, без опасност за челюстта и съседните зъби.