Инхибиторите на протонната помпа водят до фрактури

Използването на инхибитори на протонната помпа (група лекарства за лечение на пептична и дуоденална язва, хроничен гастрит, гастро-езофагеална рефлуксна болест и други разстройства) значително увеличава риска от фрактури.

Това посочват учени, ръководени от д-р Йонг Тинг от Изследователския център на Медицинския университет в Тексас, САЩ на базата на резултатите от проведено от тях изследване.

Те смятат, че при продължително използване на медикаментите се намалява абсорбцията на калций в стомашно-чревния тракт и по този начин съответно се намалява и костната минерална плътност, което води до получаването на фрактури.

Въпреки, че при някои от заболяванията се налага по-продължително лечение с тези лекарства, учените са категорични, че дългосрочната употреба на инхибитори на протонната помпа може и сериозно да навреди, тъй като значително повишава риска от фрактури на прешлените, увеличават се и невертебралните фрактури.

Изследването анализира резултатите от 14 наблюдателни проучвания, в които е наблюдавано до колко са безопасни инхибиторите на протонната помпа.

Анализът на данните показва, че използването на инхибитори на протонната помпа за повече от 1 година, повишава риска от фрактури на бедрената кост с 62 %, останалите видове фрактури се повишавали също - с 60 %.

Освен това, сравнение на група пациенти, лекувани с тези лекарства в продължение на една година и периодично (общи курсове на лечение с продължителност 1 година), показват еднакво голямо увеличение на риска от фрактури. Увеличението на фрактурите се установило при всички наблюдавани пациенти. Рискът се влияел пряко от това до колко е продължителността на лечението и повишението се отчитало само при употреба на лекарствата над 1 година.